Решение № 95 от 15.05.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Разлог, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200096 по описа за 2024 г.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г.П.Ч., ЕГН*, с адрес: г.С., у.“Д.К.“№19, е.3, а.7, чрез адв. К.Ч., срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ел. с-ма за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, №1100083139/12.06.2020 г., издаден от А"ПИ", с който за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, във вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 300.00 лева.

В жалбата се претендира отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се съображения, че поради допусната техническа грешка, неправилно е въведен номера на автомобила, за който има закупена винетка, както и че липсва субективна страна на извършеното нарушение.

В ОСЗ жалбоподателят не се явява, не го представлява и процесуален представител.

Депозират писмено становище, с което поддържат жалбата. Претендират разноски, представят списък.

В ОСЗ представителят по пълномощие на АНО оспорва основателността на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ.

РП-Б., ТО-Р. не изпращат представител, не изразяват становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят Г.П.Ч., ЕГН*, е собственик на л. а. м. "Ф.", м. "Г." с рег. №*. На 09.11.2019 г. жалбоподателят, поради грешка при изписване на номера, заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за МПС с рег. №*, кат.3, с период на валидност от 09.11.2019 г. до 09.11.2020 г., вместо за рег. №*. Плащането било извършено чрез дебитна карта от сметка на жалбоподателя. За плащането представителят получил разписка.

На 12.06.2020 г. в 12:05 часа, с устройство № 30162, представляващо елемент от ел. с-ма за събиране на пътни такси, намиращо се на път 19 км 30+320, с посока намаляващ км., о.Р., включен в обхвата на платената пътна мрежа, с ППС – "Ф.", модел "Г." с рег. №*. с обща 1 техническа допустима максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, за което ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП според категорията на ПС.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, във вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, с обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС, е наложено адм. наказание имуществена санкция от 300.00 лева.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството писмени доказателства – ЕФ №1100083139 - заверено копие; Известие за доставяне №ИД PS 1618 00SEQ6 Z за връчване на ЕФ №1100083139 - заверено копие; Създаден доклад от Ел. сма за събиране на пътни такси по чл.167а. ал.3 от ЗДвП, за установени нарушения по чл.179, ал.3 - Зв от ЗДвП - извлечение; Статични изображения във вид на снимков материал на ППС с per. №*, приложение към създадения доклад от Ел. с-ма за събиране на пътни такси съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП - 2 бр. снимки - извлечение; Справка за собственост на МПС - 1 стр. – извлечение, писмо с изх. №11-00-2199 от 29.03.2023 г., регистрирано в РС-Рг с вх.

№2697 от 31.03.2023 г., становища на жалбоподателя и приложения към тях;

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.

От правна страна:

В адм. нак. производство съдът е длъжен служебно да издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от АО, ЕФ, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият отговаря на изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, относно вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Нарушението, макар и не съвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в ЕФ фактически данни и посочените правни норми.

Въпреки липсата на изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик на автомобила, не е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП, за съответния тип ППС, предвид цитираните в ЕФ разпоредби – чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.2, т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно в това му качество е вмененото адм. нарушение. Отговорността на собственика на автомобила, допуснал управление на собствения му автомобил без заплатена такса, е основана на нормата на чл.102, ал.2 ЗДвП и санкционната разпоредба чл.187а, ал.2, т.1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, съгласно която, при идентично съдържание на ЕФ и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон.

Препис от ЕФ е връчен на наказания, с което е изпълнена процедурата по чл.189ж от ЗДвП.

Горното обосновава извода, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Материалният закон е приложен неправилно.

С измененията на ЗДвП и ЗП /ДВ, бр.105/2018 г./, е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е предвидено, че за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. Съгласно чл.139, ал.5 ЗДвП, движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след 2 изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП. Нормата на чл.139, ал.6 от ЗДП, въвежда изричното задължение за водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС. При неизпълнение на задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, водача допуснал нарушението носи адм. нак. отговорност, предвидена в чл.179, ал.3 от ЗДвП. В чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.

Съгласно чл.10а, ал.3 от ЗП, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на ППС след деклариране на регистрационния му №, категорията на ППС и периода на валидност и важи само за ППС, чийто рег.№ правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират рег.№ на ППС, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.4, ал.2, като същата важи само за ППС, чийто рег.

№ правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно рег.№ на ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса.

По настоящото дело не е спорно, че жалбоподателят поради техническа грешка при изписване на рег.№ на автомобила е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за МПС с рег. №*, кат.3, с период на валидност от 09.11.2019 г. до 09.11.2020 г., вместо за рег.

№* на собствения си автомобил. Доказва се също, че на 12.06.2020 г. в 12:05 часа с устройство №30162, представляващо елемент от ел. с-ма за събиране на пътни такси, намиращо се на път 19 км 30+320, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с ППС – "Ф.", модел "Г." с рег. №*, с обща техническа допустима максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 4, за което ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, според категорията на ПС.

Установява се, че л. а. марка "Ф.", м. "Г.", с рег. №*, е собственост на жалбоподателя.

Не се установява на територията на Р.Б. да има регистрирано ППС с рег. №*.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата, собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно декларирани данни, т. е. отговорността е пряка последица именно от неправилното деклариране, което е и основният релевантен факт, който следва да бъде установен.

С оглед цитираната по-горе нормативна уредба може да се направи извод, че деянието извършено от жалбоподателя от обективна страна изпълнява състава на адм. нарушение по чл.139, ал.6, вр. с. чл.102, ал.2, вр. чл.187а, ал.2, т.1 ЗДвП.

С измененията на ЗДвП и ЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.) е възприето отстъпление от правната уредба във вр. с отговорността на собственика и ползвателя за неправилно декларирани данни. Така в чл.10а, ал.3а (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.) ЗП е предвидено, че отговорността при неправилно декларирани данни относно рег.№ на ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена винетна такса, с изключение на случаите на корекция по ал.3б. В настоящия случай, не е извършена корекция, не е подадено и заявление за грешно декларирани данни от собственика, в който случай наказуемостта е изключена по силата на закона (чл.10, ал.3а ЗП) поради обективна 3 невъзможност - тъй като към момента на извършване на нарушението, а и на издаване на ЕФ, измененията на ЗДвП и ЗП с ДВ, бр.14 от 2023 г., с които е регламентиран редът на корекцията, не са били извършени.

С оглед установените по делото факти и приложимия материален закон, следва извода, че деянието извършено от жалбоподателя, от обективна страна изпълнява състава на адм. нарушение по чл.139, ал.6, вр.102, ал.2, вр. чл.187а, ал.2, т.1 ЗДвП.

От субективна страна, съгласно чл.6 ЗАНН, за да бъде едно деяние адм. нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, деянието обявено за адм. нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /чл.7, ал.2 ЗАНН/. В настоящия случай не се събраха доказателства, собственикът на автомобила да е бил уведомен, че е допуснал грешка при декларирането на данните на процесния автомобил при заплащане на пътната такса, същият заплащайки винетната такса не се доказа да е съзнавал, че е декларирал неправилно данните на автомобила и управлява същия без заплатена винетна такса. Деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на чл.14 НК, вр. чл.11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е съзнавал факт от обективната действителност - че управляваният от него автомобил е без заплатена винетна такса.

Въпреки това, настоящият състав приема, че деянието само формално осъществява признаците на състав на адм. нарушение по чл.139, ал.6, вр. чл.102, ал.2, вр. чл.187а, ал.2, т.1 ЗДвП, поради своята малозначителност, поради което приложение следва да намери чл.9, ал.2 НК, на основание чл.11 ЗАНН. При малозначителното деяние по чл.9, ал.2 НК, за разлика от института на "маловажен случай", липсва адм. нарушение, тъй като то не разкрива никаква степен на обществена опасност или неговата обществена опасност е явно незначителна и поради това не може да се квалифицира, като адм. нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Малозначителното деяние не уврежда конкретни правоотношения и по формата си е без вредоносни последици.