Решение № 12 от 10.01.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Карлово, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100857 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от Д. Д. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., обл. П., ул.

„К.“ №**, чрез адвокат С. П. - К. против Т. Ж. Ц., ЕГН: **********, от гр. К., обл. П., ул. „Д. Ш.“ №**.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 17.05.2009 г., прекратен с развод с влязло в сила на 07.07.2022 г.

Решение №214/07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 553/2022 г. по описа на К. р. с..

Твърди, че от брака си имат едно дете – Д. Д. В., роден на *********** г. С решението за развод било утвърдено постигнатото между родителите споразумение, с което били уредени отношенията им, свързани с детето, както следва: на ответницата е предоставено упражняването на родителските права, определено е местоживеенето на детето при нея и е определен следният режим на контакти между бащата и детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с 1 приспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на рождения ден на бащата – 31.01., през всяка нечетна година по време на Коледните и Новогодишните празници, както и по всяко друго време със съгласието на майката, като режимът на лични отношения следва да се осъществява в дома на бащата. Със същото решение той бил осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на подписване на споразумението – 20.05.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Твърди, че от датата на фактическата им раздяла – 01.04.2022 г., ответницата и детето живеели при нейната майка, в дома на мъжа, с когото последната съжителствала на съпружески начала. Жилището се състояло от четири стаи /хол, кухня и две спални/, като едната спалня се ползвала за склад, а детето и майка му спели на дивана в хола и за него не били създадени нормални условия за живот, а за удобства изобщо не можело да се говори.

Детето нямало собствено място, в което да се усамоти, да учи спокойно, да прекарва свободното си време в различни занимания. Самото то често споделяло с баща си, че това място му е чуждо, не може да свикне с него, не го чувства като свой дом, притеснява се от баба си и мъжа й. Нещо повече, случвало се да стои гладно, защото те били в кухнята и то не смеело да отиде да се нахрани. Ответницата имала приятел, който живеел в друго населено място, но детето не искало да ходи там, защото не харесвало този човек.

Ищецът го съветвал да сподели всичко това с майка си, но детето се страхувало от нея, защото тя била избухлива, не можела да контролира емоциите си, не можела да общува спокойно с него, позволявала си да му крещи и посягала да го бие. Още в началото на раздялата им тя създавала проблеми и не давала на ищеца да се вижда с детето и то да идва при него.

Случвало се в негово присъствие да вика полиция, което силно го стресирало и ставало причина то да се затвори в себе си и да не споделя с нея какво преживява и какви проблеми има.

Ищецът твърди, че след развода детето започнало да идва в дома му, който бил и негов до раздялата с ответницата, почти всеки ден след училище.

Когато бил на работа, в обедната почивка се прибирал, за да го нахрани и да се видят. Научил го да си приготвя сам храна, за да не гладува. Там, където 2 ищецът живеел, детето имало много приятели, с които се срещало в свободното време, играели заедно, карали велосипеди. Преди 6 години ищецът му купил куче, имал и котка, към които то било силно привързано и обичало да си играе с тях и да разхожда кучето. В неговия дом детето било спокойно, приемало го като свой, чувствало се добре, имало си собствена стая, обзаведена с всичко необхоД. за него, разполагало с компютър и интернет.

Жилището представлявало етаж от къща на адрес: гр. К., ул. „К.“ №**и се състояло от хол, кухня, спалня, детска стая и сервизно помещение. През зимата се отоплявало с климатици. В него живеел само ищецът. Много пъти детето му споделяло с болка, че там, където живее, няма никакви приятели, било му скучно и самотно.

Твърди, че между него и сина му съществува силна връзка. Хубаво им било да са заедно, общуването им било спокойно и пълноценно, имал му доверие и му споделял всичко. Предпочитал да е с баща си, отколкото с майка си. Искал да прекарва с него свободното си време, защото той се занимавал с него, учели заедно по предмети, които го затрудняват, карали велосипеди, ходели на екскурзии и почивки, водел го в музеи, разхождали се сред природата, ходели с негови /на ищеца/ приятели на пикник. Лятото на 2022 г. го завел на почивка в Б., Т. и на екскурзия в Г.. През лятото на 2023 г. го водил на море в К., а през януари 2024 г. ходили на почивка в П., където карали шейни и ски. На последния му рожден ден Д. отказал да празнува с майка си и пожелал да бъде с баща си. Ищецът искал да му покаже красиви места в Б. и го завел, заедно с още две деца, в Д. п., на К. в., в Л. на покрития мост на К. Ф., в Природо-научния музей в с. Ч. О., в Т. м.. Детето било много впечатлено и щастливо от интересно прекараното време. На Великден през 2024-та година ходили на екскурзия в Г., плували заедно в морето, карали яхта, пътешествали из района на престоя си. Ищецът винаги се бил стремял да провокира в детето желание да спортува и да му създаде навици за това. По негово желание му изкарал карта за фитнес във военното поделение, в което бил в., и го придружавал на тренировките. Имал вилно място до гр. К., където ходели често, обикновено в почивни дни. Детето обичало това място, помагало на баща си да косят тревата, да поддържат вилата, грижело се за кучето, тренирало на лост, който ищецът бил монтирал. На всички големи празници детето идвало при баща си, защото смятало дома му за свой. Изпитвало истинска радост и удоволствие от съвместно прекараното време.

3

Д. бил силно привързан и към родителите на ищеца, с които бил израснал, както и към семейството на леля си /сестрата на ищеца/, която имала две дъщери, с които бил много близък и му било приятно да общува. Всички те живеели в гр. К. и това му позволява често да се вижда с тях и да им гостува. Особено близък бил с дядо си по бащина линия. Много често двамата учели заедно по математика. Родителите на ищеца и сестра му винаги му били помагали при необхоД.ст в отглеждането и възпитанието на детето, като и в бъдеще можел да разчита на тях.

Твърди, че полага специални грижи за емоционалното състояние и психичното здраве на детето. През лятото на 2023 г. ответницата не пожелала да го пусне при него за осъществяване на режима на контакти за един месец през ваканцията, за което нямало никаква причина. Тъй като това се отразило изключително негативно на детето и то страдало, че не може да бъде с баща си, се принудил да подаде жалба до ДСП К., Отдел „З. на д.“, търсейки съдействие да се реши този проблем. Били посъветвани от социалния работник детето да посещава Центъра за предоставяне на социални услуги за преодоляване на конфликтите и справяне с проблемите в общуването.

Благодарение на тази работа със специалисти - психолози и педагози, сега детето било много по-спокойно.

Всеки път, когато детето било при него, му заявявало, че не иска да живее с майка си, не иска да се прибира в дома й и иска да остане да живее при баща си. Това заявил и пред социалния работник в ДСП К.. Непрекъснато го питало кога ще предприеме нещо, за да дойдело за постоянно при него.

Ищецът виждал с какво нежелание синът му се връща в дома на майка си.

Понякога му заявявал категорично, че няма да тръгне. Тогава се налагало да му обяснява, че ще има сериозни проблеми с майка му, ако не го върне при нея.

Ищецът имал огромно желание да се грижи за детето и то да живее с него. Счита, че притежава нужните възпитателски качества и добър родителски капацитет, за да го отглежда и да го възпитава добре. Имал добър подход към него, разбирали се добре, изградена била доверителна връзка между двамата, изпитвали взаимни чувства на обич и привързаност един към друг. Имал добра социална среда и близък кръг хора – роднини и приятели, на които при необхоД.ст можел да разчита при отглеждането му. Имал и добри 4 финансови възможности и материална обезпеченост – получавал около средното за страната трудово възнаграждение, притежавал собствено жилище, нямал заеми. Детето скоро щяло да навлезе в пубертета и в тази възраст особено важна била връзката между децата от мъжки пол с бащата, с оглед усвояване на мъжкия модел на поведение. През целия период от раздялата с майката до момента, ищецът не само заплащал редовно присъдената издръжка за детето, но и закупувал всичко необхоД. за него – дрехи, обувки, маратонки, спортни екипи, учебни пособия и материали и др., и полагал адекватни грижи за него. И понастоящем заплащал таксата му за телефон. По всякакъв начин задоволявал неговите потребности, в т.ч. и образователни, културни и др.

Детето не получавало нужното внимание от своята майка, с която трудно общувало, поради избухливия й характер. Детето живеело в среда, която не чувствало близка, като в обитаваното от тях жилище нямало добри условия за живот. Майката открито показвала пред него негативното си отношение към баща му, често провокирала конфликти, винаги в присъствието на ищеца, била невъздържана, избухлива и вулгарна, целяла злепоставянето му пред колеги и приятели /многократно му били казвали, че безпричинно говорела лоши неща за него, които се оказвали измислица/.

Самото дете имало силното желание да живее при ищеца, в неговия дом, той да полага ежедневните грижи за него, да общува по-често с родителите и близките на баща си.

С оглед горното, ищецът счита, че малолетното дете живее в рискова среда, за него не се полагат от майката нужните грижи за правилното му физическо, умствено, емоционално, нравствено, психическо и социално развитие. Детето било емоционално потиснато и неспокойно. Отделно от това, ответницата нямала близки и роднини, които да й помагат при отглеждането му, с които то да е близко и да се чувства добре. Счита, че в изключителен негов интерес ще бъде то да живее с него и той да упражнява родителските права, като на майката се определи един широк и пълноценен режим на контакти.

С оглед изложените по-горе факти, счита, че са настъпили промени в обстоятелствата, при които са определени по-рано /с решението за развод/ мерките относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, като счита, че е влошено положението на детето при майката, която 5 понастоящем упражнява родителските права, и би се подобрило същото, ако детето живее при ищеца и той упражнява родителските права. С промяната на мерките щял да се защити най-добрият негов интерес, който се определял в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на З. за з. на д., и който е приоритетен при преценка на тези мерки. При съпоставяне на условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 от СК, счита, че в интерес на детето ще е той да упражнява родителските права.

Тъй като промяната на мерките е свързана и с неговата издръжка, моли съдът да вземе предвид следните факти: детето е на **г. и има обичайните за възрастта му разходи, свързани със закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи, учебни помагала и пособия, за храна в училище, разходи за екскурзии, почивки, културни разходи, медицински, здравни и др.

Жилището, в което живеел ищецът, се отоплявало през зимния период с ел. енергия, за която заплащал около 180 лв. За кабелна телевизия и интернет заплащал месечна такса 30 лв., а за телефон на детето – 18 лв. Майката на детето била работоспособна, работела във ,,***“ ЕАД - гр. С. и получавала трудово възнаграждение около средното за страната. Не заплащала наем за жилище и нямала задължение към други лица за издръжка. Ищецът работел като военнослужещ и освен трудовото си възнаграждение, други доходи нямал.