Присъда № 51 от 09.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №51 от 09.02.2024 г. по НОХД № 14618/2023 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав

С обвинителен акт, внесен в СРС, Софийска районна прокуратура е обвинила С. Р. Б. в това, че на 03.09.2023 г. около 19:30 часа в гр. С., ул.

„*********“ № 12, вх. А, ет. 1, ап. 2 с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у З. Б. К., че срещу заплащане от нейна страна ще бъдат подменени устройствата за отчитане на потреблението на вода в дома й, с което причинила на К. имотна вреда в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.

По делото беше приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата З. Б. К. граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 320 лева, представляваща причинени с деянието имуществени вреди и пострадалата К. беше конституирана като граждански ищец по делото.

Пострадалата не упражни правата си по чл. 76 от НПК и не поиска да бъде конституирана като частен обвинител по делото.

Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимата С. Р.

Б. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят направеното от подсъдимата признание. Прокурорът пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл. 58а от НК да бъде в размер на 9 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години. По отношение предявения граждански иск изразява становище за неговата основателност.

Гражданският ищец З. К. иска от съда да осъди подсъдимата да й заплати сумата от 320 лева.

Служебният защитник на подсъдимата Б. - адв. Г. Г. намира, че предложеното от прокурора наказание е адекватно. Моли да бъде приложен чл. 66 от НК, тъй като са налице основанията за това.

Подсъдимата С. Р. Б. не депозира обяснения по обвинението.

В правото си на лична защита заявява, че последната дума е на съда.

В правото си на последна дума заявява, че съжалява за извършеното и се извинява на пострадалата.

Настоящият съдебен състав след анализ на доказателствата по делото и при отчитане направеното от подсъдимата признание на фактите, описани в обвинителния акт намери следното от фактическа страна:

Подсъдимата С. Р. Б. е родена на 28.04.1985 г. в гр. Перник, ЕГН **********. Същата е българка, българска гражданка, неомъжена, 1 неосъждана /реабилитирана/, със средно образование и адрес гр. С., ж.к.

„*******“ бл. ***, вх. А, ет. 3, ап.13.

Свидетелката З. К. живеела на адрес гр.С., ул.“*********“ № 12, вх.А, ет.1, ап.2.

На 03.09.2023г. вечерта около 19.30 ч., свидетелката К. била сама в дома си, когато на входната й врата някой позвънил. Свидетелката К. отворила вратата и видяла непозната за нея слаба жена със светъл цвят на кожата, с руса коса. Това била подсъдимата С. Б., която казала на свидетелката К., че идва да отчете водомерите в жилището, без да се представя. Свидетелката К. я пуснала в жилището си. подсъдимата Б. казала на пострадалата К., че ако устройствата за отчитане на потреблението на вода в дома й са стари, трябва да ги смени, защото ще я глобят, и я попитала дали иска да й ги смени.

Свидетелката К. се съгласила. Тогава подсъдимата Б. й казала, че колегата й в момента е в съседен вход и трябва да го изчакат, за да смени водомерите.

Подсъдимата споделила, че смяната на старите водомери с нови ще струва 320 лева, които трябвало да се платят веднага.

В действителност подсъдимата Б. нямала никакво намерение да изпълни обещаната смяна на водомерите, а целяла личното си облагодетелстване със сумата от 320 лева.

Създавайки по този начин неверни представи у свидетелката К., че водомерите ще й бъдат сменени веднага срещу посочената сума, подсъдимата Б. мотивирала свидетелката К. да й предаде на ръка сумата от 320 лева, като пострадалата не получила никакъв документ за дадените пари. Подсъдимата Б. взела парите и ги прибрала. Междувременно, докато чакали „колегата на подсъдимата Б.“, последната и свидетелката К. седнали на маса в хола, като подсъдимата Б. извадила бял лист хартия, по който вече имало напечатан и ръчно изписан текст, и написала собственоръчно нещо допълнително върху листа. Двете жени чакали известно време, но никой не дошъл. На свидетелката К. се наложило да излезе от вкъщи, за да разходи кучето си и след като напуснала дома си за кратко, свидетелката К. оставила подсъдимата Б. сама вътре. Като се върнала след около 5-10 минути, свидетелката К. заварила входната врата затворена, незаключена, а подсъдимата Б. я нямало вътре. Парите 320 лева, които свидетелката К. дала на подсъдимата Б. също липсвали. На масата бил останал само белия лист хартия, върху който подсъдимата Б. била написала някакви неща.

Тогава свидетелката К. разбрала, че е била измамена и сигнализирала органите на реда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите, както и въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите З. Б. К., К. Ч. Т., К. Д. П., протокол за разпознаване, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за претърсване и изземване, заключение на дактилоскопна експертиза, справка за съдимост на подсъдимата.

Съдът намира, че между събраните по делото доказателства не се констатират противоречия, същите са обективни и достоверни и подкрепят направеното от подсъдимата признание. Кореспондиращо с направеното от подсъдимата признание на фактите са показанията на свидетеля З. Б. К., които са обективни, добросъвестно депозирани и информативни. От показанията на 2 свидетелката К. се изличат данни за времето, мястото на извършване на деянието и твърденията на подсъдимата, с които е създала у свидетелката неверни представи – че срещу сумата от 320 лева ще бъдат подменени водомерите в дома на свидетелката. Свидетелката К. е разпознала подсъдимата като лицето, на което дала сумата от 320 лева за подмяна на водомери. В подкрепа на направеното признание от страна на подсъдимата е и заключението на дактилоскопната експертиза, от което се установява, че върху оставения на холната маса в дома на свидетелката К. лист хартия от лицето, което е възбудило заблуждение у свидетелката К. са намерени дактилоскопни отпечатъци от подсъдимата.

С оглед реда, по който протече производството и направеното от подсъдимата Б. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което признание съдът намери за подкрепено от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, то повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата се явява безспорно доказано.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимата С. Р. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК

Изпълнително деяние на това престъпление се заключава в действия, чрез които деецът умишлено въвежда в заблуждение или поддържа заблуждение у едно лице, за да го мотивира към извършването на вредоносно за него или другиго имуществено разпореждане.

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че на процесната дата – 03.09.2023 г. подсъдимата С. Р. Б. е възбудила заблуждение у свидетелката К., че срещу сумата от 320 лева ще бъдат подменени водомерите в дома на свидетелката. Заявените от подсъдимата обстоятелства не отговаряли на обективната истина – същата не е посетила дома на свидетелката, за да отчете показанията на водомерите, още по-малко можела да подмени или организира подмяната им срещу парична сума. Чрез така създадените у свидетелката К. обаче неверни представи относно посочените обстоятелства, последната била мотивирана да извърши поисканото от подсъдимата, като свидетелката К. й предала сумата от 320 лева. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между създадената невярна представа у свидетелката К. и извършения от нея акт на имуществено разпореждане, тъй като ако у същата не беше създадена представата, че срещу заплащане на сумата от 320 лева ще бъдат подменени водомерите в дома й, то тя не би предала тази сума на подсъдимата.

Деянието на подсъдимата е съставомерно и от субективната страна, като изводът за това се основава на обективираното от Б. поведение. По делото е безспорно установено, че същата е извършила деянието при пряк умисъл ясно е съзнавала, че не е оправомощена да отчита водомери, нито пък е имала намерение да организира подмяната на водомерите на свидетелката К..

Въпреки това е изложил такива твърдения пред пострадалата, пряко целейки създаването на неверни представи у нея относно тези обстоятелства и получаване на паричната сума от 320 лева, а по този начин и своето лично облагодетелстване. От субективна страна се установи и наличието на специалната съставомерна цел на деянието на подсъдимата - да набави за себе 3 си имотна облага, която се е изразила в получаване на предадените от свидетелката сума от 320 лева.

Относно индивидуализация на наказателната отговорност За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 209, ал.1 от НК законът предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете, че същата е неосъждана /реабилитирана/ към датата на деянието, изразеното съжаление за извършеното и поднесените извинения на пострадалата, както и че предметът на престъплението не е на значителна стойност. Направеното признание на фактите от страна на подсъдимата е условие за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК и същото не може да бъде отчитано отделно от това като смекчаващо отговорността й – в този смисъл е и т.7 на ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. № 1/2008г. на ВКС, ОСНК.

Изложените обстоятелства обаче сами по себе си не са нито многобройни, нито кое да е от тях е изключително, поради което разпоредбата на чл. 55 от НК не може да намери приложение. Съдът не намери отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което прие, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в минимален размер от 1 година.

С оглед диференцираната процедура, по която протече първоинстационното производство на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира определеното наказание от една година „лишаване от свобода” с 1/3 и наложи на подсъдимата С. Р. Б. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца.

Налице са предпоставките за отлагане изтърпяването на наложеното наказание - към датата на деянието подсъдимата е реабилитирана за предходните си осъждания /за първото - по чл. 86 от НК, а за второто и третото – по чл. 88а от НК/, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е под 3 години и съдът намира, че за постигане на целите по чл. 36 от НК, личното поправяне и превъзпитание на подсъдимата ефективното изтърпяване на наложеното наказание не е необходимо, а същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години. Съдът счете, че подходящ е тригодишен изпитателен срок, през който угрозата от евентуално ефективно изтърпяване на наложеното наказание ще оказва възпиращо действие върху подсъдимата.

По отношение на гражданския иск:

По делото беше приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата граждански иск за сумата от 320 лева.

За уважаване гражданскоправна претенция е необходимо да се установи, че вследствие виновни и противоправни действия от страна на подсъдимата на гражданския ищец са причинени вреди, както и техният размер.

Извършеното от подсъдимата, за което бе призната за виновна е престъпление, явяващо се и деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. По делото се установи, че вследствие извършеното от подсъдимата престъпление свидетелката К. е предала на подсъдимата сумата от 320 лева. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимата и причинените на пострадалата вреди, с оглед на което гражданския иск беше уважен в пълен размер, а подсъдимата – осъдена да заплати на З. К. сумата от 4