Решение № 140 от 20.04.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Плевен, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20224400500066 по описа за 2022 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.№24079/09.12.2021г. по регистъра на РС-Плевен,с п.к. от 08.1.2021г., подадена от ХР.

ИЛ. ИЛ.,ЕГН-**********, с адрес в Област-П., Община-П., с.***, ул.“Г.С.Р.“№1 –ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4553/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуален представител – Г. Ч., със съдебен адрес в гр.С., ул.“И.Д.“№7,ет.5,ап.9, срещу постановеното по делото от ХІ-ми гр.с-в съдебно Решение №1302/17.11.2021г., в частта, с която е отхвърлен частично, предявеният от него против „Стик-Кредит“-АД, иск по чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Прави се искане да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да уважи предявеният иск в пълен размер и да се присъдят разноски за две инстанции. Излагат се съображения за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, поради което кредитополучателят дължи на кредитодателя връщане само на главницата, но не и на договорната и наказателна лихва.

Към въззивната жалба са приложени платежно нареждане за платена 1 д.т. по сметка на ПлОС и препис за връчване на ответната страна.

Ответникът по въззивната жалба, който е и ответник по иска в първата инстанция – “СТИК-КРЕДИТ“-АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Ш., пл.“О.“№13 Б, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., чрез процесуалния представител адв. А.Д. от САК-Плевен, със съдебен адрес в гр.С., бул.“В.Л.“№70,ет.2, е подал писмен отговор, регистриран с Вх.№2394/31.01.2022г., п.к. от 27.01.2022г.

В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено решението в обжалваната част, като се претендират разноски за две инстанции. Възразява се, че договорът не е нищожен изцяло, а както е приел съдът, нищожни са само клаузите за неустойка и такси, а договорната и наказателната лихва се дължат.

Страните не са заявили доказателствени искания и пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба , обсъди събраните доказателства, съобрази закона и относимата съдебна практика, приема следното:

Въззивната жалба, подадена от ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН-**********, с адрес в Област-П., Община-П., с.***, ул.“Г.С.Р.“№14 –ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№4553/2021г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуален представител – Г. Ч., със съдебен адрес в гр.С., ул.“И.Д.“№7,ет.5,ап.9, срещу постановеното по делото от ХІ-ми гр.с-в съдебно Решение №1302/17.11.2021г.,в частта, с която е отхвърлен частично, предявеният от него против „Стик-Кредит“-АД, иск по чл.55,ал.1, пр.1 от ЗЗД, е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 4553/2021г.по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание иск за парично вземане с правно основание по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. чл.23 във вр. чл.22 от ЗПК за връщане на недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, предявен от ищеца (понастоящем въззивен жалбоподтел) ХР. ИЛ. ИЛ.,ЕГН-********** живущ в ОбластП.,Община-П., с.***, ул.“Г.С.Р.“№14, чрез процесуалния представител адв.В. Н. от САК със съдебен адрес в гр.С., ул.“Д.“№7,ет.5,ап.9, срещу ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) „Стик-Кредит“-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.Ш., пл.“О.“ №13Б, представлявано от Х. М. Т..

Първоначално искът е предявен като частичен с цена от 50.00лв.( 2 петдесет лв.), а след това по молба на ищеца, с определение, постановено в о.с.з., проведено на 15.11.2021г., съдът е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване на цената от 50.00лв. на 1000.00лв.(хиляда лв.)

В исковата молба се твърди следното:

На 17.10.2019г. ищецът е сключил с ответника договор за паричен заем № 574623 за паричната сума от 700.00лв.Съгласно чл.17 от договора заемателят се задължава на основание чл.23 от ЗЗД в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“- АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден,считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ -АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.18 от договора третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. В чл.19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг и страните се договорили, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум условия, подробно описани в текста.Съгласно чл.20 от договора страните се съгласили, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Съгласно договора, в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1752.48 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.В чл.22 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20 неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1752.48 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. В погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 875.41 лева, а когато не е осигурена гаранция, е 1752.48 лева, срокът на кредита е дванадесет месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58 %. Ищецът е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1752.48 лева.Навеждат се доводи, че договорът е нищожен (недействителен) на 3 основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Същият е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Касае се за сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. За да е действителен договора следва да е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР - чл.8 и сл., и ЗЕДЕУУ, но в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „Стик-Кредит“-АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.Всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, защото се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор,например чрез квалифициран електронен подпис, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК. Ответното дружество е приело за сключен процесния договор с ищеца. в нарушение на предвидените императивни правила,без последният да е изразил валидно своето съгласие.Нарушено е изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора, а описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.В договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв в размер на 150.35 % за конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.В чл. 17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“- АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на 4

„Стик-Кредит“- АД за заплащане на тези задължения. Страните са се съгласили в чл.20 от договора, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17,18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1752,48 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК следва да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия, вкл. и дали ще е необходимо обезпечение. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Налице е заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1,пр.2 от ЗЗД, разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 1752.48 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, което нарушава императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случай,че тази неустойка се включи в ГПР беше, действителният такъв възлиза в размер на 150.35 %. Поради това твърди, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК,което води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът езаблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.Отделно от това, Договорът за потребителски 5 кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва, който включва и начислената „неустойка“ е изключително висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.Налице е унищожаемост на процесния договор на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. ХР. ИЛ. ИЛ. е бил принуден да сключи Договора за потребителски кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Договорът е сключен при явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, защото е получил сума в размер на 700.00 лева, като впоследствие е върнал сумата от 1752.48 лева, респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 1052.48 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 100 % При условия на евентуалност твърди нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 700.00 лева, като впоследствие ищецът е погасил и превел на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1752.48 лева.Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Това обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр.чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 1052.48 лева - разликата между заплатената от ищеца на ответното дружество сума (1752.48 лева) и получената от него сума (700.00 лева).