Решение № 5850 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5850 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20241100507605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94719/21.03.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. М., срещу Решение № 3921/05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 66595/2022 г., по описа на СРС, 69 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от жалбоподателя срещу ответника А. М.

Т., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. М. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над уважения размер от 308,89 лв. до размера от 617,78 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, абонатен № 219337, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на задължението, сумата над уважения размер от 84,74 лв. до размера от 161,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2019 г. до 13.04.2022 г., както и сумата над уважения размер от 16,04 лв. до размера от 1

32,09 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2022 г. до окончателното плащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2022 г. по ч. гр. д. № 21229/2022 г., по описа на СРС, 69 състав.

В постъпилата в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че макар разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ да регламентира кои правни субекти имат качеството „клиенти на топлинна енергия“, респ. са задължени да заплащат стойността на същата, изброяването не е изчерпателно. Въззивникът се позовава на постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, като намира, че в този смисъл доколкото от доказателствата по делото се установява, че ответникът А. М. Т. е собственик на идеална част от топлоснабдения имот и е сключил нарочен договор с ищцовото дружество с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, то именно той следва да отговаря за заплащането на цялата стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо счита извода на първоинстанционния съд в посока, че ответникът следва да отговаря само за 1/2 част от процесните суми, за неправилен. С оглед изложеното, отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да бъде признато за установено, че ответникът дължи и останалата 1/2 част от претендираните задължения.

Претендира и сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 163260/20.05.2024 г., подаден от ответника в първоинстанционното производство А. М. Т., ЕГН **********, чрез адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на същата, като се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззивник, трето лице – помагач „Топлоконтрол“ ООД.

Съдът констатира, че по отношение на третото лице – помагач в Търговския регистър към Агенция по вписванията е отразено преобразуване чрез вливане в друго търговско дружество – „Далсия“ ООД, което обстоятелство следва да бъде съобразено.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност в обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:

С исковата молба пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите претенции се предпоставя от установяването в хода на производството при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, изпадането на ответника в забава и размер на претенцията за мораторна лихва.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира във въпроса относно обема на отговорността на ответника – дали същият следва да отговаря за цялото непогасено по давност задължение за главници и лихва, или само за 1/2 част от него, съответно на приетите за установени от първата инстанция негови права в съсобствеността върху топлоснабдения имот.

От представената по делото данъчна декларация за притежаваните 3 недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ с вх. № от 10.03.1998 г. се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, е деклариран като съсобствен между А. М. Т. и С.Т. при равни квоти от по 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилището за всеки от тях. Посочено е, че същият е придобит на основание сключен договор за покупко-продажба с рег. № 90/02.07.1990 г., издаден от СНС. Действително по делото не са представени други доказателства, от които да следва кое е лицето – титуляр на правото на собственост върху имота, но доколкото липсва изрично оспорване от страна на ответника, че същият е собственик на жилището и предвид неоспорената декларация от 10.03.1998 г., подадена от него, то настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция, че се установяват правата на Т. в посочения обем от 1/2 идеална част от правото на собственост по отношение на посочения в исковата молба недвижим имот. На следващо място, към исковата молба е представена и приета като писмено доказателство молба от 03.05.1991 г., подадена от ответника А. М. Т. до ищцовото дружество в която е обективирано искане за откриване на партида за адрес в гр. София, ж. к. **** на името на молителя за целия имот.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка такива да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“) по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това ползващо се лице и топлопреносното предприятие 4 подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като един от начините за това е да се установи, че спрямо ползвателя е открита индивидуална партида при топлопреносното дружество. Следва изрично да се посочи, обаче, че облигационната връзка не се презумира с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот от това трето лице. В мотивите на тълкувателното решение е разгледана и хипотезата, при която топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, което след развода се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Подобна е хипотезата на възникнала обикновена съсобственост върху топлоснабденото жилище на друго основание, в който случай също е възможно само единият съсобственик да сключи договор с топлопреносното предприятие за целия имот и тогава само той се явява задължено лице за заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия.

От посочените по-горе доказателства по делото, събрани в хода на първоинстанционното производство, се установява, че след възникване на съсобствеността между ответника и трето за настоящото дело лице по силата на сключен договор за покупко-продажба от 02.07.1990 г., ответникът А. М. Т. е подал молба от 03.05.1991 г. за откриване на партида за имота на негово име. Видно от представените по делото обща фактура № 1005245556/31.07.2020 г., документите от третото лице – помагач, както и от приетото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, в рамките на процесния период партидата за имота се е водела на името именно на ответника Т.. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил, че отговаря за всички задължения по партидата. Предвид това може да бъде направен обоснован извод, че в съответствие с цитираните погоре тълкувателни постановки, по делото е надлежно доказано възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия с един от съсобствениците – А. М. Т., за целия имот, въз основа на изрично негово волеизявление, поради което и само той се явява задължен за заплащане на стойността на потребената енергия за цялото жилище.

5

Ето защо, в настоящия случай се установява съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот единствено между „Топлофикация София“ ЕАД и А. М. Т., с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от м.