Решение № 3009 от 06.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7369/2026
- Вид
- Решение № 3009
- Подписан
- 06.08.2026
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 77 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 2, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3009 гр. София, 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110207369 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Настоящото съдебно производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от районния съд, постановено с Решение № 17615/11.05.2026 г. по КАНД № 3301/2026 г. по описа на АССГ, VIII к.с.
Постъпила е жалба от Б. Г. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-013809/19.06.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП;
2. „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В жалбата издаденият акт се оспорва като незаконосъобразен, необоснован, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, при протИ.речие с материалния закон и действащата практика. Изложени са твърдения, че жалбоподателят не е извършил нарушенията от обективна и субективна страна. Твърди се изтичането на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от 1
ЗАНН и липсата на легитимация на органа-издател. В НП никъде не бил посочен часът на извършване на проверката от служителите. Неясна била формулировката на мястото на извършване на нарушението, тъй като били посочени два адреса. В НП и акта за установяване на административно нарушение (А.) нямало точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени нарушениета. Не бил установен по ясен и несъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП или неизпълнените задължения. На жалбоподателя се вменявало извършването на две нарушения, но поради използвания съюз „или“ не ставало ясно кое от тях било меродавно за случая. Оспорва се качеството на водач на жалбоподателя, доколкото МПСто било паркирано, а оттам се твърди и невъзможност жалбоподателят да е субект на нарушенията. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП, вкл. в частта относно отнетите точки. Направено е искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явявал лично, а бил е представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения накратко са преповторени вече изложените оспорвания и искания към съда.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, е изпратила процесуален представител – упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Акцентирано е, че за нарушение по посочената разпоредба не е необходимо лицето да е управлявало МПС след употреба на алкохол/наркотици, а е достатъчно да е отказало да му бъде направена проверка за употребата на такива. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар/
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:
На 05.04.2024 г. около 21,15 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка „Ауди“ и модел ,,***'', рег. № ,,***'' по бул. „Драган Цанков“ в посока на движение от бул. „Пейо К. Яворов“ към ул. „Митрополит Кирил Видински“. При управлението жалбоподателят навлязъл в лентата за 2 насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещ се автомобил.
Жалбоподателят не останал на местопроизшествието, а го напуснал, оттегляйки се в посока към ул. „Митрополит Кирил Видински“. На място били извикани органите на МВР, които констатирали жалбоподателя и процесния автомобил в непосредствена близост – на ***, като на МПС-то бил извършен оглед, който започнал в 23,48 часа на 05.04.2024 г., завършил на 06.04.2024 г. в 00,20 часа и за който бил съставен протокол от 05.04.2024 г. Бил съставен протокол за ПТП № 1897966/05.04.2024 г. в 22,40 часа, скица и декларации от участниците в ПТП-то. Били събрани сведения от участниците и свидетели на случая. Полицейските служители преминали към проверка на водача, който отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични и/или упойващи вещества и за употреба на алкохол.
Един от полицейските служители, изпратени на място, бил свидетелят И. И. Б.. Свидетелят съставил на жалбоподателя А. С. G A № 1246429/06.04.2024 г., в което било прието, че на 05.04.2024 г. жалбоподателят е нарушил следните разпоредби: чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение с четири и повече ленти, навлиза и се движи в лентите за насрещно движение, като реализира ПТП; чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП; чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози; чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
А. бил връчен на същия ден на жалбоподателя срещу подпис. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 0179252 за явяването му до 45 минути във ВМА за даване на кръвни проби за лабораторно изследване. На 3
06.04.2024 г. в 00,17 часа бил връчен талона на жалбоподателя. В 00,35 часа на същата дата жалбоподателят се явил в лечебното заведение и отказал да даде кръвни проби. Отказът бил обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
По случая било образувано ДП № 708/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 12956/2024 г. по описа на СРП. С Постановление от 20.05.2025 г. на СРП наказателното производство било прекратено, а материалите били изпратени на ОПП-СДВР за преценка относно ангажирането на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
На 19.06.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. В него било прието, че на 06.04.2024 г. около 21,15 часа в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка „Ауди“ и модел ,,***'', рег.
№ ,,***'' по бул. Драган Цанков“ в посока на движение от бул. „Пейо К.
Яворов“ към ул. „Митрополит Кирил Видински“, като при спиране на водача на *** същият е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и упойващи/наркотични вещества и техните аналози с алкотест дрегер и дръгтест, като е отказал да даде и кръвни проби за лабораторно изследване, с което нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и 2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 27.06.2025 г. чрез ССЕВ по сведения в придружително писмо с вх. № 257895/28.07.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: А. и НП (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), Постановление от 20.05.2025 г. на СРП, справка – картон на водача, заповед № 513з-960/13.02.2017 г., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 05.04.2024 г., протокол за оглед, скица за ПТП, декларации, сведения, талон за изследване № 0179252, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, писмо от „ЗАД Алианц България“ АД, ведно с приложения за настъпила застрахователна 4 щета.
Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротИ.речиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват протИ.речия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените доказателства.
Що се отнася до медицинската документация, представена от жалбоподателя при първото първоинстанционно разглеждане на делото, съдът счита същата за неотносима към делото, вкл. предвид доводите на страна за представянето , тъй като документацията е с дати на издаване близо месец след процесния инцидент, а отделно от това законодателят не е поставил под условие за реализиране на субективните или обективните елементи на всяко едно от нарушенията мотивите, в т.ч. и медицински опасения, за решението на водача дали да бъде тестван или не. Нещо повече, лабораторното изследване, явяващо се най-прецизно, именно може да установи наличието на медикаменти в организма на лицето, дали и как повлияват те на резултатите, но жалбоподателят не е дал кръвни проби. Именно поради ирелевантност за параметрите на доказване по делото, съдът не е счел за необходимо да допуска до разпит свидетеля, допуснат при режим на довеждане на жалбоподателя при първото разглеждане на делото пред СРС за доказване на същите обстоятелства, а отделно от това – в хода на съдебното следствие пред настоящия съд подобно искане не е правено или поддържано.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител – свидетеля Б., тъй като същите са логични, подробни, в пълнота описват фактическата обстановка, в контекста на която е бил заварен жалбоподателят след ПТП-то и идване на място на органите на реда, проведената проверка и отказите, направени от водача непосредствено пред свидетеля. Показанията му се явяват с синхрон с доказателствения материал относно времето, мястото и начина на извършване и авторството на нарушенията, като евентуални липси 5 на спомен съдът счита за минимални и несъществени, а и обясними с оглед изминалия период от време от проверката до разпита на свидетеля и множеството сигнали, на които същият се отзовава в хода на изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят се явява очевидец на нарушенията по чл. 174, ал. 3 предл. 1 и 2 от ЗДвП, тъй като именно същият е приканил към тестване жалбоподателя. Нещо повече, от показанията на свидетеля за причината да бъде повикан и представените материали с прокурорската преписка – скица, протокол за ПТП, протокол за оглед, се установява и поводът за тестване на жалбоподателя – участието му като водач в ПТП непосредствено преди опита да бъде тестван за употребата на алкохол, наркотици и техните аналози.
Предвид депозираните показания и синхрона им с останалата доказателствена маса, а и предвид ненаправени изрични доказателствени искания в тази насока, съдът е счел за ненеобходимо за разкриване на обективната истина да допуска събиране на гласни доказателства чрез разпит на други свидетели (а именно разпитания още един при режим на призоваване при предходното разглеждане на делото пред СРС).
От представения талон за изследване и протокола, съставен във ВМА, се установява отказа на жалбоподателя да даде и кръвни проби за лабораторно изследване.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.