Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 804 от 21.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1529/2024
Вид
Решение № 804
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Таня Димитрова Евтимова, Тихомир Руменов Рачев, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Бургас, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100501529 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А. Х. К., чрез особения й представител адв. Х. Н. Тодорова от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 1528 от 25.07.2024 г. по гр. д. № 5937/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 307,73 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр. Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен № 824609, дължима по издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с отчетен период 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане, и в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Х. К. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 32,86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумите по всяка фактура, дължимо за периода от 26.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г.

С решението М. Х. К. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД деловодни разноски в размер на 257,50 лв., а А. Х. К. – 1

657,50 лв.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която М. Х. К. е осъден да заплати същите суми на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

В жалбата се сочи, че съдът неправилно не е уважил възражението на въззивницата за погасителна давност. Възразява се срещу обединяването на 90 бр. месечни задължения за периода 09.10.2013 г. – 21.02.2021 г. в една обща фактура. Освен това липсвали данни кога са извършени служебни отчети – през 2014 г. или през 2024 г. Същите не отразявали действително консумираната от ответника вода. Не било изпълнено и задължението на дружеството по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.07.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по-долу „Наредба № 4 от 14.07.2004 г.“) служебното количество начислена вода да се определя въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след реално отчитане на показанията на водомерите количеството вода да се изравнява в съответствие с реалното потребление. Твърди се, че ищецът злоупотребява с монополното си положение, отказвайки да установи действителната причина за невъзможността за реалното отчитане показателите за употребените от абоната количества. Отчетите за потреблението били едностранно съставени, без участието на потребителя, без подпис на представител – домоуправител, без да се съставят на място протоколи в деня на отчета, без представен екземпляр за потребителя. Не били изпълнени и задълженията на дружеството по чл. 42 от Наредба № 4 от 14.07.2004 г. да сключи договор за услугите с наследниците и да регистрира на тяхно име наличните изправни водомери. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските. Не се сочат нови доказателства.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Страната счита, че решението на първата инстанция не страда от заявените от въззивника пороци. Поддържа се, че изводите на първата инстанция за дължимост на претендираните срещу ответницата суми са основани на събраните в процеса доказателства, включително изготвеното в първа инстанция и неоспорено от въззивницата експертно заключение. Възразява се срещу доводите за изтекла погасителна давност, като се поддържа, че от издаването на фактурите (когато възниква задължението за плащане) до заявяването на претенцията пред съд не е изминал тригодишен срок.

Поддържа се също, че дружеството е изпълнило всичките си задължения по Наредба № 4 от 14.07.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (по-долу „ОУ“), а що се отнася до несключването на договор с правоприемниците на предишния собственик се сочи, че те не са изпълнили вмененото им от чл. 62 от ОУ задължение да подадат заявление за промяна на данните по партидата в 60-дневен срок. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноските. Не се сочат нови доказателства.

2

Съдът намира подадените жалба и отговор за редовни и допустими, поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в обжалваната част е и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило срещу наследниците на Х. А. К. – А. Х. К. и М. Х. К., следните искове: 1) иск по чл. 79 ЗЗД всеки от ответниците да заплати по 307,73 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр.

Бургас, бул. „Сан Стефано“, № 115, ет. 4, ляв, абонатен № 824609, дължима по издадени фактури от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., с отчетен период 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г., до окончателното изплащане, и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД всеки от ответниците да заплати сумата от 32,86 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумите по всяка фактура, дължимо за периода от 26.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.10.2023 г.

С отговора на исковата молба назначеният особен представител адв. Х.

Н. Тодорова е направила от името на представляваната от нея А. Х. К. възражение за погасяване по давност на сумите за периода до 02.10.2020 г.

Сочи се, че за отчитането на общия водомер не е уведомен представител на етажната собственост, както изисква чл. 23, ал. 8 от ОУ. Твърди се, че ищецът злоупотребява с монополното си положение, съставяйки служебно нереални отчети и фактури за неосъществени услуги и разходи.

Районният съд е приел, че ищецът е издал 26 фактури с дати от 25.02.2021 г. до 25.08.2023 г., но за отчетен период от 10.09.2013 г. до 04.08.2023 г. Посочено е, че според съдебната експертиза индивидуалният водомер в процесния имот не е отчетен поради неосигурен достъп за отчет с мобилно устройство от инкасатор. Реално отчитане било осъществено чак на 09.02.2024 г. Съдът е изследвал представените протоколи за неосигурен достъп за повече от години, като е установил, че не са подписани от инкасатор и от поне един свидетел, както изискват чл. 23, ал. 6 и чл. 24, ал. 3 от ОУ.

Приел е, че не е установено отсъствие на потребителя от адреса му. Съгласно чл. 31, ал. 1 и 22, ал. 3 от ОУ ищецът бил длъжен да издава ежемесечни фактури, което не било сторено. Въпреки всичко изложено съдът е приел за доказано реалното потребление на вода, която подлежи на заплащане от абоната. Възражението за погасителна давност е преценено за неоснователно, тъй като давността започвала да тече в тридесетдневен срок от датата на 3 издаване на фактурата. В тази връзка е цитиран чл. 31, ал. 2 от ОУ. Съдът е приел исковете за доказани по основание и размер, поради което е уважил изцяло исковете.

Съдът намира за правилни изводите на районния съд, че нередовното отчитане, несъставянето на надлежни протоколи за неосигурен достъп и неиздаването на фактури в сроковете по ОУ не означава, че потребителят е освободен от задължението си да заплати потребената от него вода. По делото е назначена експертиза, която е анализирала данните за реално отчетената на 09.02.2024 г. вода.

По въпроса за началния момент на понаситената давност съдът намира следното:

Настоящото дело беше спряно до приключване на дело C-294/2024 г. на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Районен съд – Бургас. С решение от 10.07.2025 г. Съдът на Европейския съюз е приел, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като цитираната от съда норма на чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори няма нищо общо предмета на спора пред националния съд.

Според чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите по водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. В случая това са общите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.

На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, допустимо е за обекти, имащи сезонен характер, отчитането да се извършва от оператора два пъти годишно.

Съгласно чл. 23, ал. 3 от ОУ, в междинните периоди между два отчета операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитането на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който 4 вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Изискуемостта на задължението представлява моментът, в който кредиторът има правната възможност да иска изпълнение от длъжника. В правната теория се разграничават термините „изискуемост в тесен смисъл“ и „изискуемост в широк смисъл“ (вж. Вангелова, З. За изискуемостта, падежа и забавата при задължението за връщане на дадено при начална липса на основание. // Правна мисъл, 2018, № 3, с. 14-30).

При „изискуемостта в тесен смисъл“ кредиторът има възможност да иска изпълнение. Той може да поиска изпълнението както извънсъдебно, така и съдебно. Началото на изискуемостта в тесен смисъл е от настъпването на падежа, т.е. моментът, в който длъжникът трябва да изпълни.

„Изискуемостта в широк смисъл“ предхожда във времето настъпването на изискуемостта в тесен смисъл. Тя настъпва от възникване на задължението.

За нея в правната теория се говори в два случая: при безсрочните вземания, ако изрично не е посочено, че длъжникът ще определи сам падежа (чл. 69, ал.

2, вр. чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и при срочните вземания, когато от волята на страните следва, че срокът е уговорен в полза на кредитора (чл. 70, ал. 1 ЗЗД).

Изискуемостта в широк смисъл е възможността кредиторът да поиска изпълнение, като определи падежа, на който задължението трябва да бъде изпълнено. Така, чрез упражнение на възможността за определяне на падежа (изискуемост в широк смисъл), кредиторът „придвижва“ вземането към състояние на изискуемост в тесен смисъл. Вземането става изискуемо (в тесен смисъл) след като кредиторът определи падежа. Преди настъпване на падежа, докато трае изискуемостта в широк смисъл, длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да изпълни.