Решение № 578 от 20.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Перник, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720101315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С. срещу П. Й. П. ЕГН ********** гр. ******, кв. ****** ****** бл.** * ап.** с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1208.62лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент , находящ се в гр. Перник, горепосочения административен адрес, от коитоглавница 1081.27лв. за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. вкл., и сумата 127.35 лева – обезщетение за забава за периода 09.07.2020 г. до 13.04.2022 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2655/2022 г. на ПРС – 16.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска уважаване на исковите претенции.

С исковата молба са представени:

- копие от извлечение от сметка

- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

-копие от Договор за продажба на имот по НДИ от 10.10.1990 на името на Е.Н.Г.

-удостоверение от „Перник - Инвест“ от 09.11.2023г. за идентичност на имота по действащия адм. адрес

-удостоверение за наследници на Е. Н. Г. починала 24.02.2017г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор, чрез адв. К. П. БлАК- в който исковете се оспорват като като неоснователни.

Оспорва частично като твърди, че майката на ответника е починала на 24.02.2017г., както и братята му са починали –Д.С. на 21.08.2018 и К.С. на 18.04.2020- поради което сумата се дължи солидарно от ответника и от наследниците на двамата му братя

Представя се удостоверение за наследници

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1578 / 16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 2655/2022 г. по описа на РС Перник.

Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от Договор за продажба на имот по НДИ / посочен по-горе/ се установява, че имота е придобит от наследодателката чрез покупка на 10.10.1990 г.

От ищцовата страна е представено копие от Определение № 2130 от 2

04.07.2023г. на 9 състав ПРС по гр.дело № 3048 / 2023г. по описа на ПРС Видно от определението :

Производството е било по реда на чл.51 от Закона за наследството /ЗН/.

Образувано е по молба на „Топлофикация - Перник“ АД с искане да бъде определен срок, в който Е. Й. П., ЕГН **********, да заяви дали приема или се отказва от оставеното от Е.Н.Г. наследство. Към молбата е представено удостоверение за наследници от 02.08.2021 г.От представеното удостоверение за наследници се установява, че Е.Н.Г., ЕГН ********** е починала на 24.02.2017 г., като след смъртта си е оставила за свои законни наследници

1. П. Й. П. – син;

2. Д.Й.С. – син, починал на 21.06.2018 г. и оставил за свои законни наследници:

П. Й. П. – брат;

К.Й.С. – брат, починал на 18.04.2020 г.;

Е. Й. П. – брат еднокръвен;

К. Й. П. – брат еднокръвен;

3. К.Й.С. – син, починал на 18.04.2020 г. и оставил за свои законни наследници –

П. Й. Симеонов –брат;

Е. Й. П. – брат еднокръвен, и

К. Й. П. – брат еднокръвен.

Съдът е намерил молбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 от ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

За да може съдът да определи срок на наследник да заяви дали приема или се отказва от оставено наследство, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е открито наследството, и лицето, за което се иска призоваване да заяви приема ли наследството или се отказва от него, да има право да наследява, т.е.лицето да е призовано към наследяване.

В конкретния случай, не е налице абсолютно необходимата предпоставка за иницииране по производство по реда на чл.51, ал.1 от ЗН, а именно Е. Й. П. не е от кръга на лицата, които имат право да наследяват, респ. не е призован към наследяване. Това е така, тъй като наследодателката Е.Н.Г. е имала три деца – П. Й. П.-син, Д.Й.С. – син, починал на 21.06.2018 г., и К.Й.С. – син, починал на 18.04.2020 г.

Починалите синове на Е.Г. не са имали свои деца, поради което те се наследяват от своите братя, както и от еднокръвните си братя, но братята не могат да заместят в наследяването починалия си брат, тъй като законът не 3 допуска в тяхна полза да възникне наследяване по право на заместване.

Правото на заместване представлява правото на наследник да заеме мястото и да встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на общия наследодател или ако беше достоен да наследява. То е самостоятелно право на лицето, което наследява по реда на чл.10 от ЗН и не съществува правоприемство между замествания и заместника. Низходящите на общия наследодател се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение в степените, но не и от своите братя и сестри.

Тъй като починалите синове на Е.Н.Г.,нямат деца, то и те не могат да бъдат заместени в наследяването от своите братя.

Сочения като наследник на починалата Е.Н.Г. – Е. Й. П. е еднокръвен брат на починалите й синове – Д.Й.С. и К.Й.С., което определя родствената им връзка от бащата, а не от майката.

Предвид горното, соченото като наследник лице на Е.Н.Г.– Е. Й. П., тъй като не може да замести своите братя, то и не е призован към наследяване, поради което и не може по реда на чл.51 от ЗН да му бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В този смисъл молбата се явява недопустима, поради което е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено.

Настоящият състав споделя гореизложените мотиви, като е налице и произнасяне на съд влязло в сила в тази част, така че спорният въпрос със собствеността, респективно – наследяването, не може да се пререшава.

Т.е. процесното топлофицирано жилище е било собственост на починалата Е.Н.Г., която е майка на П. Й. П..

Следователно ответникът се явява единствен наследник на жилището и единствен собственик на същото, и в качеството на такъв се явява и потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

Тъй като в отговора се оспорва единствено факта на собствеността, респективно наследяването, не се оспорва сумите по размер, то съдът приема, че този въпрос е изяснен.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по 4 чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.

Облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител.