Акт от 05.08.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 799 гр. С., 05.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

С. районен съд, гражданска колегия, ІІ-ри граждански състав в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА при секретаря В.К. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 6731 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 114, ал.1, т.1 от ЗЗП и цена на иска 1170,70 лева.

В исковата молба ищцата твърди, на 09.11.2017 год. закупила от „В.П." ЕООД 5 уреда, включително фурна за вграждане, марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”. Уредите били закупени от търговския обект на дружеството в гр. С., бул.

„С. Караджа” № 5, промишлена зона, магазин „Огнис", с фактура № 200929 от 09.11.2017 год.

За закупената фурна за вграждане, продавачът й е издал Гаранционна карта за уред № „FI9 891 SP IX HA”от 09.11.2017 год., с гаранционен период 3 три години.

Ищцата твърди, че след закупуване на фурната в двугодишния срок са се проявили редица дефекти по уреда, които довели до реална невъзможност последния да бъде ползван по предназначение в периодите от време, в които уреда е бил на ремонт в оторизирания сервиз в град С.. Сочи се, че уреда е бил на ремонт в оторизирания сервиз в гр.С. поне 5 пъти, където е извършван ремонт на уреда.

При едно от последващите разваляния на уреда, ищцата отишла в магазин „Огнис” и казала на управителя на дружеството - продавач, че желае разваляне на договора и възстановяване на сумата, която е платила за фурната. Обяснено й е било, че няма проблем, само факта, че фурната не работи трябва да се удостовери от сервиза и констатацията да се впише в гаранционната карта, за да имат основание да й възстановят сумата.

На

17.10.2019 год. от областния сервиз ЕТ „С.Р.” изпратили представител, който след като извършил проверка на уреда, вписал в Гаранционната карта становището си, че уреда „не работи” и взел фурната.

На същия ден - 17.10.2019 год. ищцата отишла в магазин „Огнис”, със фактурата и Гаранционната карта и отново заявила, че поради многобройните повреди и ремонти на уреда, желае да развали договора и иска връщане на платената за фурната цена. Управителят на дружеството заявил, че ще й върнат парите, но трябвало освен становището на Областния сервиз, че уреда не работи, да има и становище от официалния сервиз, за да си оправят документацията, след което щели да й се обадят, за да си получи платената за уреда цена.

На

07.11.2019 год. ищцата депозирала жалба до КЗП.

На

22.11.2019 год. изпратила до фирмата продавач „В.П.” ЕООД Заявление с изрично волеизявление, че след третата рекламация, разваля договор за продажба на уреда и желае възстановяване на заплатената за уреда сума, на стойност 1170,70 лв.

На

02.12.2019 год. от фирмата – продавач ищцата била уведомена, че не приемат изявлението й за прекратяване на договора.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника „В.П." ЕООД да й заплати сумата от 1170,70 лв., представляваща заплатената от нея стойност за фурна за вграждане, марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който не се възразява относно допустимостта на иска, но се оспорва същия както по основание така и по размер.

Сочи се, че изложените в исковата молба твърдения, въз основа на които ищцата основава претенциите си за разваляне на договора за продажба на фурна за вграждане марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”, сключен на 09.11.2017 година, не кореспондират на действителните отношения между страните. В тази връзка се оспорва, че сключеният между страните договор за покупко-продажба от 09.11.2017 година е за покупка на фурна за вграждане марка марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”.

Не се оспорва факта, че на 09.11.2017 г. ищцата е закупила от дружеството пет електроуреда, в това число и фурна за вграждане марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”, като сключеният договор за покупко-продажба е обективиран вьв фактура № ********** от 09.11.2017 година и има за предмет покупко-продажбата на общо пет електроуреда, описани по марка и модел в посочената фактура. Сочи се, че предмет на договора за покупко-продажба са общо петте уреда, а не само фурната за вграждане, като по отношение на останалите електроуреди, ищцата не е предявявала рекламации или каквито и да е претенции относно тяхното съответствие с договора за покупко-продажба.

С оглед изложеното се твърди, че предявеният от ищцата иск за разваляне на договора за покупко-продажба от 09.11.2017 година е неоснователен, тъй като същият има за предмет продажбата на петте електроуреда, а не само на процесната фурна за вграждане.

Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищцата, че фурната е била обект на не по-малко от пет рекламации и са налице основанията посочени в чл. 114 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за разваляне на договора за покупко-продажба и връщане на стойността на закупения електроуред. Що се отнася до предявената на 17.10.2019 г. от ищцата към сервиз ЕТ „С.Р.” рекламация, фурната била изпратена в гр. София, в централния сервиз на „Булсервиз Аристон Индезит" ЕООД, където е прегледана от оторизиран техник и е установено, че не става въпрос за повреда на уреда, а за включен „демо режим", който е деактивиран.

Следователно не става въпрос за ремонтна дейност, тъй като не е установена повреда. Електроуредът е бил тестван два дни и върнат на оторизирания сервиз ЕТ „С.Р.”***19 г.

С оглед на така изложените обстоятелства се твърди, че не са налице изискванията на чл.114 от ЗЗП, на който ищцата основава исковата си претенция за връщане на продажната цена и разваляне на договора за продажба от 09.11.2017 година.

В с.з. ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощник, който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, по силата на което да уважи исковата претенция, като приеме за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 1149 лева с ДДС, представляваща заплатена цена за закупуване на фурна за вграждане, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

Ответното дружество редовно призовано, се представлява от управителя В.П., която счита, че като продавач е направила всичко необходимо да съдейства на клиента, като се е придържала към всички документи от оторизираните сервизи. Сочи, че те са длъжни единствено да се придържат към фактите, тъй като не са технически лица и нямат право да дават становища и съответно да вземат страна. Затова счита, че като управител на фирмата е изпълнила задълженията си и е направила всичко възможно да бъде решен проблема на клиента.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На

09.11.2017 год. ищцата закупила от „В.П." ЕООД 5 уреда, включително фурна за вграждане, марка „ARISTON”, модел „FI9 891 SP IX HA”. Уредите били закупени от търговския обект на дружеството в гр. С., бул. „С. Караджа” № 5, промишлена зона, магазин „Огнис", с фактура № 200929 от 09.11.2017 год.

За закупената фурна за вграждане, продавачът й е издал

Гаранционна карта за уред № „FI9 891 SP IX HA”от 09.11.2017 год., с гаранционен период 3 три години.

По делото от ищцата са представени като доказателства: Гаранционна карта за уред „FI9 891 SP IX HA” от 09.11.2017 год.; Сертификат за удължена гаранция. В гаранционната карта са вписани четири рекламации: 1- ремонт инсталация на 05.02.2018 г., 2. Смяна платка на 04.05.2018 г., 3. Смяна платка еправление на 08.07.2019 г. 4. Не работи на 17.10.2019 г.

Прието е като доказателство Становище от 05.11.2019 год., издадено от областния сервиз ЕТ „С.Р.” в което е вписано, че за уред фурна Аристон модел „FI9 891 SP IX HA, закупена от магазин Огнис 1 рекламация на 05.02.2018 г.- ремонт инсталация, 2 рекламация на 04.05.2018 г. смяна основна платка, 3 рекламация на 03.06.2019 г.

– смяна основна платка, 4 рекламация на

17.10.2019 г. фурната е изпратена в София- централен сервиз.

Изпратено е до фирвмата продавач заявление от ищцата с волеизявление за разваляне на договора за продажба на процесната фурна след трета рекламация , като желае възстановяване на сумата.

Заявлението е получено на 25.11.2019 г.На

29.11.2019 г. е изпратено уведомление от „В.П“ ЕООД, представлявано от управителя В.П. до Д.Д. с което с което отказва да развали договора за продажба, тъй като съгласно чл. 114, ал.1, т.3 от ЗЗП право за разваляне на договора е налице след удовлетворяване на три рекламации и е налице следваща поява на несъсответствие на стоката с договора за продажба.

На

07.11.2019 г. ищцата е депозирала пред КЗП жалба.

Съдът е изискал и по делото са представени от ЕТ „С.Р.” от 19.06.2020 г.: становище от 05.11.2019 г., становище от 26.11.2019 г., сервизна поръчка от 05.02.2018 г., сервизна поръчка от 04.05.2018 г. и сервизна поръчка от 03.06.2019 г.

Представителят на ответното дружество в с.з. представя регистър за предявените рекламации, протокол за споразумение № 90 от 11.11.2019 г.

Прието е като доказателство ръководство за всекидневна справка на уреда с описание на продукта, функции на уреда, меню, дисплей, бутони за навигация с подробно описание .

От оторизирания сервиз са представени сервизна поръчка от 05.02.2018 г.- преглед ел. инсталация, сервизна поръчка от 04.05.2018 г.- ремонт смяна на основна платка, сервизна поръчка от 03.06.2019 г. смяна основна платка Извършената ремонтна дейност е отразена и в приложените становища.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Н.Д., съпруг на ищцата, заявява, че фурната са я закупили м. ноември 2017 г., като три четири месеца след това тя се е развалила.

В магазина, от който е била закупена фурната им казали, че трябва да отидат до сервиза в кв. „Българка”. Отишли там, дошли техниците, погледнали я, взели някаква платка и казали че ще се обадят. След около 20 дни сложили платката, но не тръгнала фурната. Обадили се на сервиз на JVC и от там им казали някакви кодове, след което не могли да включат фурната и пак взели платката. След ден два сложили платката и фурната тръгнала. След два - три месеца пак се повредила фурната, пак се обадили и тогава казали, че ще се наложи да я вземат. Взели я, след месец я върнали, после пак се повредила и пак я взели. Фурната ктръгвала всяко едно време сама. Включвала се сама, дисплея започвал да работи. Четвъртия път отишли в магазина и собственика казал, че трябва да отиде техник да установи, че фурната не работи, той ще издаде документ и ще им се върнат парите. Взели техник, който не могъл да пусне фурната, обадил се на някой и казал, че не може да тръгне и че пак същото нещо прави. От магазина им казали, че трябва да я изпратят до София за становище. Взеха фурната и тя си останала в сервиза. Не поискали да я вземат обратно. Казали, че работила, но отказали да я вземат. След последното вземане на фурната, се обадила собственичката, извадила някакъв документ, който той отказал да подпише. Документ, че е съгласен, че фурната работи. Не го прочел документа. От някои от рекламациите имало период по-дълъг от месец, но му се обадили, че техника е болен и се съгласили да изчакат. Звънили няколко пъти, техника бил болен веднъж, втория път звъннали, че са готови, но им казал, че пътува и не може да я вземе.

Демо-режим не знае какво означава. Собственика казал, че фурната няма никакъв проблем, просто техниците не стават. В книжката към фурната нямало описан демо-режим. Когато дошъл последния път техника, не издал документ преди да вземе фурната. Писал само, че не работи. Говорил по телефона с някаква жена и каза „не работи, прави същия проблем като преди”.

От показанията на св. К.- приятел на семейството на ищцата заявява, че често се събирали. Помнел, че по цял ден някой се търкалял в тях в кухнята на пода, разговаряло се със София, защото не били в час с тези системи.