Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6198 от 12.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11964/2022
Вид
Решение № 6198
Подписан
12.11.2024
В сила
24.12.2024
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 579, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.579, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6198 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100111964 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Н. С. Д., с която са предявени срещу П. Д. Д. и Ю. П.-Д. искове както следва:

- установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване на нищожността на Пълномощно с нотариална заверка на подписа peг. № 682/09.03.2018 г. и удостоверено съдържание peг. № 683, том 1, акт № 56/09.03.2018 г., поради липса на съгласие - като извършено със съзнавано несъгласие - при отсъствие на намерение за обвързване;

- евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.2, вр. чл.576, вр. чл.189 ГПК за признаване на нищожността на Пълномощно с нотариална заверка на подписа peг. № 682/09.03.2018 г. и удостоверено съдържание peг. № 683, том 1, акт № 56/09.03.2018 г., поради липса на предписана от закона форма;

- установителен иск с правно основание чл.42 ЗЗД за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим, обективиран нотариален акт имот 51, том 1, peг. № 3958, дело №45/2018 г. от 22.03.2018 г., като сключен без представителна власт поради липса на валидно пълномощно;

- евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД за признаване на нищожността на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 51, том 1, peг. № 3958, дело №45/2018 г. от 22.03.2018 г., като привиден и прикриващ договор за дарение и установяване на прикритата сделка.

1

Ищцата твърди, че с ответника П. Д., са единствени наследници по закон на Д. С. Д., починал на 11.01.2020 г. Без нейно знание и съгласие чичо й – ответникът П. Д. е придобил цялото недвижимо имущество на дядо й, като е сключил нищожни, евентуално - фиктивни договори за покупко-продажба на имотите на наследодателя в гр. София и в гр. Пазарджик. Сделките са извършени в рамките на два дни, сключени са от пълномощници - Ц.Д.М. и Г.С.А., действали от името на дядо й. Твърди, че дядо й е бил в трайно увредено здравословно съС.ие - както от възрастта му, така и от ред придружаващи заболявания, включително и от редица прекарани инсулти през 1988 г., 1993 г., 2017 г., довели до изразена мозъчна атрофия и трайна невъзможност да се справя сам с ежедневните си нужди. Твърди, че към месец март 2018 г., дядо й Д., не е бил способен да вземе адекватно решение относно извършване на продажбата на свои недвижими имоти. Поради това счита, че упълномощителната сделка е нищожна, като сключена при липса на съгласие със съзнавано несъгласие и при отсъствие на намерение за обвързване.

Твърди, че формата на сделката по упълномощаване е нарушена, доколкото изявлението на наследодателя е удостоверено не чрез саморъчен подпис, а с поставяне на пръстов отпечатък, без да са налице изискванията, установени в чл.576, вр. чл.189 ГПК. Твърди, че при съставяне на процесното пълномощно наследодателят е бил грамотен, със запазена моторика на ръцете (пушел, хапвал бонбони, четял вестници). Липсата на подпис в случая води до извода, че не е спазена изискуемата форма за сключването на пълномощното в частта относно изискването пълномощното да е подписано от упълномощителя, което води до неговата нищожност. Позовава се и на недействителност на договора за продажба на недвижими имоти като сключен от пълномощник без валидна представителна власт. Позовава се и на порок на волята – относителна симулация като сделката по покупко-продажба прикрива дарение. Позовава се на вписания в нотариален акт цена за имотите - сумата от 29 000 лв., която е далеч под данъчната оценка за имотите, която само за апартамента е 32 561,90 лв. Ищцата твърди, че ответникът не е разполагал със средства, необходимите за заплащане на уговорената цена, която е двадесет пъти под пазарната цена. Твърди, че в деня на сделката – на 22.03.2018 г. ответникът е превел по сметката на наследодателя сумата от 29 000 лв., за които средства няма доказателства за произхода им, не са декларирани като доходи от страна на купувача пред НАП. Отделно от това, на другия ден 23.03.2018г., веднага след сделката за имотите в София, ответникът е изтеглил заплатената от него сума от 29 000 лв. (по силата на предварително изготвено пълномощно - две седмици преди процесната сделка). Сочи, че по всяка вероятност става въпрос за чужди парични средства, които ответникът е използвал, за да извърши прикритата сделка или са негови, които е искал да не остават в общото наследство. Счита, че е налице е симулативност на сделката, имитирано е плащане, посочената сума, платена по сделката е била веднага изтеглена и това удостоверява привидността на сделката, с която е прикрито едно дарение.

2

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че поради напредналата си възраст Д. Д. е имал физически заболявания, които са описани в исковата молба на ищцата, но е бил в добро психическо здраве до края на живота си. Посочват, че Д. Д. е бил човек с висше медицинско образование, зъболекар по професия, с висок интелект и съхранени до смъртта му интелектуални качества, независимо от претърпения инсулт и физическите последици от него. Той е имал ясно съзнание и това е било видимо за хората, с които той е контактувал, запазил е социалните си контакти и е бил в непрекъсната връзка със съседи, приятели, познати, както и със сина си. Позовават се на Решение на ТЕЛК от 10.10.2017 г., издадено от експертната лекарска комисия в състав от четирима лекари, която след извършен обстоен преглед не е открила никакви психически заболявания на Д. Д. и това е удостоверено в посоченото решение.

Психичният му статус е установен като адекватен и в медицинската документация по повод извършени операции на очите на през 2018 г.

Оспорват твърдението, че наследодателят е имал запазена моторика на ръцете – твърдят, че след претърпения инсулт Д. Д. е имал затруднения с писането и именно поради това вместо подпис, по искане на нотариусите и по тяхна преценка, е поставял отпечатък от палеца на дясната си ръка вместо подпис, каквито са правилата на ГПК. Оспорват и твърдението за симулация - твърдят, че Д. Д. е имал нужда от средства поради влошеното си здравословно съС.ие – придвижвал се е с инвалидна количка и е имал е нужда от поС.ни грижи за осигуряване на храна, поддържане на жилището, поддържане на личната си хигиена, лечение, рехабилитация. Той се е нуждаел от специализирани медицински грижи, включително операции, за които частично е заплащал или е заплащал вложените медицински изделия и консумативи, заплащал е за рехабилитация и за асистент, който да се грижи за него денонощно. Поради необходимостта да си набави средства Д. Д. е продал на ответника собствените си идеални части от имотите, които са били съсобствени между тях, като платената цена е съответна на това, че се продават идеални части, които е невъзможно да се продадат на свободния пазар.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства (удостоверение за наследници), че Д. С. Д. е починал на 11.01.2020 г. и е оставил за наследници по закон сина си – П. Д. Д. и по право на заместване внучката си - Н. С. Д. (като наследник на починалия преди наследодателя негов син - Станимир Д. Д.).

Не се спори и се установява от приложените по делото писмени доказателства (пълномощно, л. 221), че на 09.03.2018 г. Д. С. Д. пред нотариус С. И.-С., в район РС Пазарджик, с рег. №720 на НК, е изявил писмено воля, по силата на която упълномощава Ц.Д.М. да го представлява пред всички 3 физически и юридически лица на територията на Република България и пред нотариус, като от негово име и за негова сметка продаде или дари, при цена и условия каквито намери за добре, на сина му П. Д. Д., притежаваните от него идеални части от следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №31, със застроена площ от 54,95 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и една тераса, находящ се в гр.София, СО - район Младост, ж.к. Младост 4, в жилищна *******, заедно с прилежащото му мазе №31 и МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 130 квадратни метра, ведно с избено помещение с площ от 35 квадратни метра, ведно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ XII – 212, в квартал 7, по плана на гр. София, кв. Симеоново, местността „Малинова долина II -ра част“.

В пълномощното е предвидено изрично правомощие на пълномощника да договаря сам със себе си, да подпише и получи готовия нотариален акт за имота както и да получи полагащия се размер на упълномощителя от продажната цена на имотите. Нотариусът е удостоверил с рег. № 682 поставения върху пълномощното отпечатък от дясната ръка на упълномощителя, като изрично в забележка е посочил, че лицето е грамотно, но поради напреднала възраст и влошено здравословно съС.ие вместо подпис и собственоръчно изписване на трите си имена е поставило отпечатък. С рег.

№683, том 1, акт 56 нотариусът е удостоверил и съдържанието на пълномощното.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №51, том I, рег.№ 3958 дело № 45/2018 г. на нотариус Т.В., с рег. № 033 на НК (л.223-225), Д. С. Д. чрез пълномощник Ц.Д.М., по силата на гореописаното нотариално заверено пълномощно, е прехвърлил на ответника П. Д. Д. (негов син) своите 4/6 идеални части от следните недвижими имоти: имот с идентификатор ***, представляващ АПАРТАМЕНТ № 31, със застроена площ от 54,95 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и една тераса, находящ се в гр.София, СО - район Младост, ж.к. Младост 4, в жилищна *******, заедно с прилежащото му мазе № 31; имот с идентификатор ***, представляваща МАСИВНА ВИЛНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 130 квадратни метра, ведно с избено помещение с площ от 35 квадратни метра и ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор ***, в който е построена сградата, с площ от 924 кв.м., срещу цена от 29 000 лв.

По иска по чл.26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на пълномощното поради липса на съгласие:

По отношение на иска за иска за прогласяване нищожност на пълномощното поради липса на съгласие, съдът намира, че поддържаният порок е липса на воля (съгласието е характерно за двустранните сделки, при които е налице съвпадане на две насрещни волеизявления).

Твърденията на ищцата са, че наследодателят не е могъл да формира 4 воля, защото не е разбирал свойството и значението на постъпките си поради напреднала възраст и съпътстващи заболявания, включително прекарани инсулти.

Липсата на воля като порок на сделката е налице във всички случаи на съзнавана липса на волеизявление, както и когато волеизявлението е направено в съС.ие, изключващо въобще формирането на воля. Относно порока на сделката, извършена от дееспособно лице, което е било в съС.ие на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС – ТР №5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в която подробно е разяснена разликата между порока на волята по чл.

26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и по чл.31 ЗЗД. „Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ - съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и съС.ието си“.