Решение № 27 от 01.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500262 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 79/ 13.04.2020 г. по Гр. дело № 19/ 2017 г. по описа на ОС – Габрово съдът е отхвърлил предявения от В. Н. Н. против ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОС – Плевен иск за осъждане на последния да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 507 725 лв., причинени вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 18/ 2006 г. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва от 01.01.2011 г. и е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от него разноски по делото. Решението е постановено при участието ЗАД „Армеец“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника ЧСИ.

С Определение № 561/ 14.07.2020 г. съдът е оставил без уважение искане на Вачков да измени решението си по делото в частта за присъдените в негова тежест разноски и е оставил без разглеждане като недопустимо искането му за тълкуване на решението.

Против решението е депозирана въззивна жалба от назначения на Н. по реда на ЗПП процесуален представител /с Определение от 07.08.2017 г./ . Заема становище за неправилност на постановения съдебен акт. На първо място счита, че съдът неправилно е възприел, че искът е предявен от В.Н. в лично качество като физическо лице, защото 1 в молба от 15.11.2017 г. за отстраняване на нередовности изрично било посочено, че собственик на процесния имот е СД „Инот Н.и и сие“, легитимацията на ищеца е в качеството му на съдружник и управител на това дружество и търсената защита е в полза на същото. То не е длъжник по изп. дело и незаконните действия на ответника по това дело, изразяващи се в продажба на собствения му имот, са го лишили от собственост и са му нанесли имуществени вреди, за които е дължимо претендираното с предявения иск обезщетение. Неправилни били изводите на съда за законосъобразност на действията на ЧСИ при доказана липса на редовно връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжниците. Липсата на такава покана опорочавала целия изп. процес в това число и проданта на имота. Неправилно съдът приел, че принудителното изпълнение по изп. дело, осъществено след обявяване в несъстоятелност на длъжниците, е законосъобразно. ЧСИ бил длъжен да спре изпълнителното производство и да го прекрати след приемане на вземането на взискателя в производството по несъстоятелност, което той не сторил, а извършил разпределение на събраната от публичната продан сума в полза само на един от кредиторите на несъстоятелния длъжник „Инот Агро“ ООД, като по този начин накърнил правата на останалите кредитори, и без да изчака влизането на разпределението в сила, издал постановление за възлагане на имота в полза на взискателя по изп. дело. Моли решението да бъде отменено и съдът да поста нови ново, с което да уважи исковата претенция на Н.. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение.

Против решението е депозирана въззивна жалба и лично от В. Н. Н., ведно със седем уточняващи допълнения към жалбата, а впоследствие и още две. Счита, че съдът не е извършил верен и точен анализ на доказателствата, а ги е анализирал изкривено и непочтено и актът му представлява мултиплициране на съдебна корупция и прикриване на престъпности, извършени от ЧСИ, като съдията действал некомпетентно, като адвокат на ответника, и не разрешил спора, а усложнявал и затлачвал правосъдието и постановил хаотично и неясно решение. Оплакванията му, както въззивният съд ги възприема от множеството жалби, обобщено са следните: 1.

Неправилно се оспорвала активната му легитимация – сочи, че е активно легитимиран да иска срещу ЧСИ от свое име и от името на съпругата си като равноправни съдружници и съсобственици на СД „Инот Н.и и сие“ и нямало никакво значение, дали съдът ще присъди обезщетение на СД или на двамата съдружници по равно. Активната му легитимация следвала от липсата на надлежна процесуална легитимация в изпълнителното производство – насочване на изпълнение срещу имущество на трето лице, което не е длъжник.; 2. Неправилно съдът възприел, че е законосъобразно образуването на изп. дело № 18/ 2006 г. по описа на ЧСИ Н.. Поддържа, че изп. лист по Ч.гр. дело № 844/ 2005 г. е незаконосъобразно издаден, защото договорът за заем, на който се позовала молителката М., не представлявал годно несъдебно изпълнително 2 основание поради това че бил само с нотариално заверени подписи, но не и съдържание; нямало доказателства за предаване на паричната сума, вкл. за произход на сумата, за „данъчна обложеност“ и пр., което сочело, че се касае до пране на пари;

Самият акт на съда за издаване на изп. лист не се ползвал със сила на пресъдено нещо за вземането, бил постановен неприсъствено, в производство без състезание, поради което длъжниците не били „осъдени“, както сочел ОС – Габрово.; 3. Неправилно съдът приел за ирелевантна липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение, без каквато се развивало процесното изп. дело през цялото време от образуването му до ден днешен. Безспорно било установено с решение на съда, че покана за доброволно изпълнение не е връчвана на длъжниците и съдебният изпълнител е бил задължен от съда да я връчи отново, като били обезсилени всички извършени от него изпълнителни действия. Счита, че липсата на такава покана изцяло опорочава изпълнителното производство и го лишава от право на защита, защото това право възниквало едва от връчването й. Невръчването на покана осуетило възможността за обжалване на негодното изпълнително основание.; 4. Неправилно съдът не съобразил, че СД „Инот Н.и и сие“ /той – жалбоподателят не е длъжник по изп. дело, а трето лице и при липса на изп. титул срещу него ЧСИ не може да извършва никакви действия спрямо него.

Съдът, поради неразбиране природата на Павловия иск, неправилно се позовал на решението по Т.д. № 130/ 2006 г. на ОС – Плевен, постановено по такъв иск. Счита, че правото на такъв иск било погасено по давност към 19.01.2011 г. и освен това производството по него било обезпечително, т.е. Павловият иск не подлежал на директно принудително изпълнение срещу имуществото му, а точно това направил ЧСИ. Отделно съдът не съобразил, че цената на Павловия иск е много по-ниска от тази на продадения имот.; 5. Игнориран бил фактът, че ЧСИ възложил на купувача имот с тежест – ипотека в полза на банкова институция; 6. Игнориран бил и фактът, че не е извършено надлежно разпределение на получената от публичната продан сума.; 7.

Неправилно било прието, че е законосъобразно действието по възлагане на имота, собствен на СД/ жалбоподателя, защото възлагането било извършено след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Инот Агро“ ООД, към който момент производството било спряно по силата на закона, а след това – прекратено поради заличаване на длъжниците. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск. В последващи молби заема становище, че казусът е от компетентност на наказателен съд и разглеждането на спора като граждански е довело до постановяване на нищожно решение. Счита, че решението следва да бъде обявено за нищожно и делото върнато на ОС – Габрово с повдигане на обвинение от Прокуратурата, като той да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец.

Отговори в срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили от насрещната страна – Ц. Н.

3 в качеството му на ЧСИ и третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД. Заемат становище за неоснователност на жалбата. Н. сочи, че за първи път пред въззивната инстанция се заявява, че ищец по делото е не В.Н. като физическо лице, а СД „Инот Н.и и сие“. Това не кореспондирало нито със съдържанието на исковата молба, нито с освобождаване на ищеца от държавна такса, което е възможно само за физически лица, но не и за търговци, нито съответствало на неоспорения доклад на съда. Ако искът е предявен от СД, същият би бил процесуално недопустим на основание §5 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като търговецът не е пререгистиран и е заличен. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно връчването на поканата за доброволно изпълнение, което действие на било предмет на иск по чл.49 ЗЗД срещу М-во на правосъдието и производството по него приключило с влязло в сила решение, отхвърлящо претенцията за присъждане на обезщетение. Относно соченото нарушение на чл.638 ал.1 ТЗ излага, че оплаквания в тази насока може да прави синдикът на „Инот Агро“ ООД, но не и трето лице, каквото е ищецът, а и отделно към момента на извършване на публичната продан делото за обявяване на това дружество в несъстоятелност не било заведено. Относно оплакването, че не е извършено разпределение, сочи, че това обстоятелство е ирелевантно за спора. ЗАД „Армеец“ АД също счита за неоснователно оплакването относно активно легитимираната по спора страна, като излага, че ищецът е заявил и поддържал претенцията в лично качество и до приключване на устните състезания не е допускана замяна на страна. Молят решението на ОС – Габрово да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ц.

Н. претендира присъждането на разноски за въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

По повод на становището на ответника ЧСИ за процесуална недопустимост на основание §5 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ на иск, предявен от СД „Инот Н.и и сие“, в писмената си защита процесуалният представител на жалбоподателя излага, че съгласно §5г ал.5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, ако бъде открито имущество на непререгистриран заличен търговец, може да се подаде заявление за ликвидация и след законовия срок, а настоящият процес се водел именно за установяване на такова имущество.

Постъпила е въззивна частна жалба от В.Н. и срещу Определение № 561/ 14.07.2020 г. по чл.248 ал.1 ГПК относно разноските. Процесуалният представител на жалбоподателя излага, че от представените доказателства не се установява по еднозначен начин заплащане на възнаграждение в размер на 14022 лв. за защита по Гр. дело № 19/ 2017 г. по описа на ГОС, а представените към писмения отговор на искането по чл.248 ГПК са след изтичане на процесуалните срокове и не могат да бъдат ценени от съда. Дори и да се приемело, че ответникът има право на разноски, то неправилно съдът е отхвърлил направеното възражение за прекомерност на 4 адвокатското възнаграждение. Съдът следвало да намали възнаграждението под минималния размер по Наредба № 1, като съобрази от една страна, че по делото е проведено само едно съдебно заседание и то не се отличава с голяма правна и фактическа сложност и от друга страна, лошото финансово положение на ищеца. Моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят лично в своята жалба сочи, че определението е нищожно, защото съдът се е произнесъл в кабинета си вместо в съдебна зала, без тога и без секретар-протоколист. Счита, че разноски не се следват, защото процесът срещу него бил несправедлив и в неразумен срок. Отделно нито процесуалният представител на ответника бил представил дневник на продажбите по ЗДДС, нито самият ответник – дневник на покупките по ЗДДС, за да се установи плащането.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Само такива пороци обуславят нищожност на съдебното решение. То не е нищожно по съображенията, изложени от жалбоподателя Н., че делото е с наказателен характер и е от компетентността на наказателния съд.