Решение № 313 от 24.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500352 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е по въззивната жалба от „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 87, подадена чрез адв.В.Х., против Решение № 260887/17.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 5419/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени предявените установителни искове на „Централна кооперативна банка“ АД против Г. А. В. от гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане за установено между страните съществуването на следните парични задължения по Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7841/2018 г. на РС-Бургас, дължими по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта Visa от 21.07.2006 г.: 381.33 лв. – главница, 31.64 лв. – договорна лихва за периода 01.11.2015 г.-30.10.2018 г., 219.83 лв. – наказателна лихва за забава за периода 01.12.2015 г.-30.10.2018 г., 67.65 лв. – просрочена такса; както и следните парични задължения по Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 168/2019 г.: 7.42 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 381.33 лв. за периода 31.10.2018 г.-08.01.2019 г. и законна лихва върху същата главница от подаване на заявлението на 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, 1 като същото се счита за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Изложени съображения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, довели до неправилност на обжалваното решение – необсъждане на доводите на ищцовата страна; неправилна и непълна оценка на доказателствата; необсъждане на уточненията на ищеца относно периода на претендираната договорна лихва; необоснованост и вътрешна противоречивост на изводите на съда. Според въззивника, районният съд неправилно е възприел, тълкувал и приложил клаузата на т.4 от процесния договор за кредит, предвиждаща единствено от кой момент започва да се начислява договорна лихва върху кредитното задължение, а е пропуснал да подложи на анализ и да приложи клаузата на т.12 от същия договор, съгласно която задължението не става изискуемо в края на следващия месец, а се разсрочва във времето и е дължимо на минимални месечни вноски, като картодържателят може да погаси цялото си задължение и преди то да стане изискуемо, при което няма да дължи възнаградителната лихва по т.4 от договора. В тази връзка се счита, че БРС неправилно е възприел възнаградителната лихва като наказателна лихва за забава по т.13 от договора, която не е предмет на претенцията. Според въззивника, неправилното тълкуване на договора е довело съда до погрешния извод за момента на изискуемост на вземанията, а оттам и за началния момент на 5-годишния давностен срок, като съдът не е взел предвид правното значение на постъпленията по банковата сметка на ответницата в периода след транзакциите и тегленията, извършени през 2013 г. В тази връзка се сочи, че от 2013 до 30.1.2015 г. са постъпвали суми, покриващи изискуемите задължения за минимална месечна вноска, както следва: през 2013 г. – погашения в общ размер на 134.88 лв., през 2014 г. – в общ размер на 391.65 лв. и през 2015 г. – 331 лв., като едва за дължимите вноски с падеж 30.11.2015 г. и след тази дата погашения не са извършвани. Поради това, въззивникът счита, че най-старото вземане на банката, предмет на претенцията, е станало изискуемо на 01.12.2015 г., а останалите след тази дата, поради което давностният срок не е изтекъл към подаване на заявлението по чл.417 ГПК. По отношение на претенцията за такси от 67.65 лв. се счита, че БРС неправилно е възприел същата като лихва и е приел, че като акцесорно вземане също е била погасена. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго за уважаване изцяло на предявените искове. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г. А. В. , подаден чрез пълномощник адв.Венелина Фотева, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд. Сочи се, че ищецът не е доказал твърдението на ответницата, че не е получила кредитната карта, чрез чието ползване се е натрупало претендираното вземане, тъй като получената от нея карта № ***28, издадена през 2006 г., е изтекла още през 2008/2009 г. и поради това не би могла да бъде ползвана за посочените в извлеченията от 2013 г. транзакции, които са извършени с кредитна карта с нов номер - № ***22, за която 2 ищецът не е доказал да е била получена от ответницата. Изложени са и доводи, че по новата карта, която не е получавана от ответницата, договорът би бил прекратен най-късно в началото на 2015 г. и не е могъл да служи като основание за начисляване на каквито и да било последващи такси и лихви, като падежът на всички задължения е настъпил най-късно на 31.12.2014 г., когато е изтекла валидността и на новата кредитна карта, поради което всички вземания като периодични платежи са били погасени по давност преди подаване на заявлението. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на възнаграждение на адв.Фотева за настоящото дело на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№ 5419/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на „Централна кооперативна банка“ АД против Г. А. В. за приемане за установено, че ответницата дължи н а ищеца следните суми, дължими по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта Visa от 21.07.2006 г.: 381.33 лв. – главница, 31.64 лв. – договорна лихва за периода 01.11.2015 г.-30.10.2018 г., 219.83 лв. – наказателна лихва за забава за периода 01.12.2015 г.-30.10.2018 г., 67.65 лв. – просрочена такса, 7.42 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 381.33 лв. за периода 31.10.2018 г.-08.01.2019 г. и законна лихва върху същата главница от подаване на заявлението на 09.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания в полза на банката е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 4002/01.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 7841/2018 г. на РС-Бургас и Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 95/11.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 168/2019 г. на РС-Бургас.

Изложени са твърдения, че между страните е сключен Договор за издаване и използване на международна кредитна карта VISA от 21.07.2006 г., по на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., като сумата е усвоена лично от Г.В. на 21.07.2006 г.

Твърди се, че ответницата е изпаднала в просрочие на 01.12.2015 г., като за период от 01.12.2015 г. до 30.10.2018 г. не е заплатила 9 месечни вноски, описани с падежи и размери, поради което дължи претендираните с исковата молба суми. Предвид неплащането, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но длъжницата е депозирала в срок писмени възражения против заповедта, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът предявил настоящия установителен иск.

В депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата е оспорила предявените искове като неоснователни. Оспорено е получаването на втората кредитна карта, чрез чието ползване се е натрупало претендираното задължение, както и твърдението в исковата молба 3 за изпадане в забава на ответницата на 01.12.2015 г., като се сочи, че същата е изпаднала в забава още през 2006 г. и не по-късно от 31.07.2008 г., когато е изтекъл срокът на валидност н а първата карта и договорното правоотношение е б и л о прекратено. Направено е възражение за неравноправност на клаузите на чл.46, изр.1, предл.1, чл.23 и чл.53 от ОУ на основание и нищожност на същите – позовава се на чл.143, т.8а, т.6 и т.16, предл.2 ЗЗП.

Възразява с е и по размера на претендираната договорна лихва, к а т о неотговарящ на определения в договора размер, както и по наличието на основание за начисляване на наказателна лихва и такси. Твърди и неизпълнение на договорното задължение на банката по чл.21 ОУ. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Установените факти по делото са следните:

Не се спори, че на 21.07.2006 г. между страните е сключен Договор за издаване и използване на международна кредитна карта VISA с кредитен лимит, като съгласно договора „ЦКБ“ АД издава на картодържателя Г.В. международна кредитна карта VISA Фаворит с кредитен лимит в размер на 1000 лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN:

***. Не се спори също, че на 25.07.2006 г. ответницата е получила кредитната карта VISA „Фаворит“ с № ***28, ведно с ПИН код в запечатан плик, което е удостоверено от нея с подписа й върху Искане за издаване на кредитна карта от 19.07.2006 г.

Чрез получената карта В. има право да извършва транзакции до размера на кредитния лимит, като размерът на ползваната част от разрешения кредитен лимит се олихвява по начина, указан в т.4 от договора. Така, частта, формирана от плащания при търговци, не се олихвява през гратисния период, който е до последно число на месеца, следващ месеца, в който е осчетоводена транзакцията по картата, като ползването на нов гратисен период става само след погасяване на целия размер на задълженията по картата, формирани до края на предходния месец. В случай, че до изтичане на гратисния период картодържателят не погаси всичките си задължения, формирани до края на месеца, предхождащ този, в който изтича гратисния период, частта, формирана при плащания при търговци се олихвява с лихва в размер на 14.75 % годишно от датата на осчетоводяване на транзакцията по картата. Частта, формирана от теглене на пари в брой, парични преводи, различни от посочените и от такси и комисионни, се олихвява с лихва в размер на 14.75 % годишно. Съгласно т.12, при карта „Фаворит“ картодържателят се задължава най-късно в последния работен ден на текущия месец да осигури по разплащателната си сметка сума, не по-малка от минималната месечна вноска в размер на 60 лв. или общата сума на задълженията му до края на предходния месец, ако същата е по-малка от минималната месечна вноска, а съгласно т.13 – при неизпълнение на задължението по т.12, банката начислява такса върху просрочения размер на минималната месечна вноска.

В т.9 от договора, страните са уговорили, че картодържателят е длъжен да погаси изцяло задълженията (главница, лихви, такси, комисиони, разноски) – 1/ преди деня, в който салдото започне да се олихвява с „Лихва за неразрешен овърдрафт“; 2/ преди деня на изтичане срока на валидност на картата; 3/ незабавно при прекратяване на договорните 4 отношения, независимо от основанието за това. Съгласно т.44 от ОУ към договора, подписани от ответницата, договорът за издаване на карта се сключва за срок, по-дълъг с два месеца от срока на валидност на картата, който е означен на лицевата й страна и е две години, считано от последния ден на месеца на издаването й и изтича в 24.00 часа на последния ден от посочения на картата месец. Съгласно т.46 от ОУ, действието на договора се продължава автоматично за същия срок и при същите услови, ако до първо число на месеца, в който изтича срокът на валидност на картата, картодържателят не уведоми писмено банката за нежеланието си да го продължи или банката не е взела решение прекратяването на договора да настъпи с изтичането на неговия срок. При продължаване на срока на картодържателя се издава нова карта, а старата се връща и унищожава. В случай, че действието на договора не бъде продължено, картодържателят следва да погаси всички задължения към банката до изтичане валидността на картата.