Решение № 987 от 05.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. П., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20225330207374 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0329-000685/27.09.2022 г., издадено от **** РУ Р. към ОДМВР гр. П. с което на М. И. Л. с ЕГН:

********** са били наложени административни наказания, както следва:

,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят М. Л., чрез **** адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че същият бил употребил незначително количество алкохол непосредствено преди проверката и това е довело до неправилен резултат, доколкото не били минали 15 минути от употребата на алкохол до тестването му. Претендира разноски.

Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха представител, взеха отношение по съществото на спора с което оспорват 1 подадената жалба.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 17.09.2022 г. в 01:31 часа в гр. Р., ул. ,,Х.С.‘‘, като водач на лек автомобил ,,Шкода Фабия‘‘ 1.9 ТДИ с рег. № *****, управлява личния си автомобил, като допуска следното нарушение, а именно: управлява МПС след употреба на алкохол – 0.95 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дергер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0724 и показано на водача. Същият заявил, че е изпил около 200 грама уиски, силно лъхал на алкохол и трудно произнасял думите. Издаден бил талон за медицинско изследване № 074973, като водачът отказал да даде кръвна проба за изследване пред медицинско лице – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П. Т., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, като жалбоподателят е бил спрян за извършването на проверка. Миришел на алкохол и трудно произнасял думите. За цяла вечер бил изпил около 200 грама уиски. Отказал да даде кръвна проба.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитана свидетелката М. Л.а – майка на жалбоподателя, която заяви, че били на сватба бяхме следобяд и надвечер, горе долу към 20.00-21.00 часа синът й изпил около 100 грама уиски. Като тръгнали към Р. го били хванали хванаха. От момента, в който пил уискито до момента, когато го били спрели минало може би 1 час. Според нея алкохолът държал дори и бира да пиеш, пак държило.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на тях се установява кога жалбоподателят е спрял да употребява алкохол, а именно около час преди извършването на проверката, 2 както и какво е било неговото моментно състояние.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представения в оригинал АУАН с бл. № 695284 се установява, че на процесната дата по отношение на жалбоподателя е била извършена проверка за алкохол с техническо средство, която е отчела наличието на алкохол в издишания въздух в размер от 0.95 промила, като този АУАН е бил подписан без възражения от същия.

В изпълнение на Наредбата му е бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 074973.

От представения талон за медицинско изследване с номер 074973 се установява, че такъв е бил предоставен на жалбоподателя и същият е следвало да се яви до 45 мин от връчването на този талон да даде кръвна проба в ФСМП гр. Р.. Същият е бил отведен от полицейските служители, но видно от постъпилата справка от това болнично заведение се установява, че той е отказал да даде кръвна проба пред съответното медицинско лице.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

По делото са налице доказателства, че Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM – 0724 към 17.09.2022 г. е бил технически годен. Такива доказателства се явяват копия от първоначална и последваща проверка. По делото е налице и разпечатка от паметта на устройството, видно от която се установява, че на 17.09.2022 г. е била извършена проба за алкохол, което количество е било отчетено в размер от 0.95 промила.

По делото са налице и Методически указания работа с това техническо средство.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да управляват пътно превозно средство под въздействието на алкохол.

3

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и време на извършване на нарушението.

Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда процедурата по установяването на това.

В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. Техническите средства включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.

В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № AR PM – 0724.

В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното е отчело 0,95 промила алкохол в издишания от водача въздух, поради което следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.

Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 0,95 промила, тъй като това са били показанията му.

Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че бил нарушен редът за установяване употребата на алкохол с техническо средство, доколкото не били изминали 15 минути времеви период от преустановяване употребата на алкохол до тестването на жалбоподателя, доколкото разпитаният по инициатива на жалбоподател свидетел – Л.а заяви, че е този времеви период е 4 бил около 1 час. Също така и количеството алкохол не е било незначително, доколкото жалбоподателят е заявил пред актосъставителя, че е употребил около 200 грама уиски, като и свидетелката Л.а заяви, че е употребил уиски около 100 грама.

Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни произшествия. От друга страна, както и наказващият орган е преценил за нарушения по ЗДвП е недопустимо приложението на чл. 28 ЗАНН с оглед изричната забрана на закона в тази насока.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна отмяна на атакувания акт.

Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е разпоредбата на чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., тоест се достигна до извод, че размерът на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е отчело 0,95 промила на хиляда то и наказващият орган правилно е определил размера на наложените наказания.

В случая отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което се явява и неоснователно наведеното възражение в тази насока.

Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за 5 извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление, следва да се потвърди изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат възложени и извършените разноски по делото, а именно сумата в размер от 30 лева, представляваща разноски за явяването на свидетел по делото.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0329-000685/27.09.2022 г., издадено от **** РУ Р. към ОДМВР гр. П. с което на М. И. Л. с ЕГН:

********** са били наложени административни наказания, както следва:

,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА М. И. Л. с ЕГН: ********** да заплати на РС гр. П. сумата в размер от 30 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6