Решение № 260040 от 03.11.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ№260040 гр.Варна,03.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№

406/20г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от „Консорциум Реми Груп“ АД, гр. Варна, насочена против решение № 260187/24.07.2020г., постановено по в. гр. д. № 2413/2019г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба вх. № 20320/30.07.2019г., подадена от същия жалбоподател като длъжник по изп. д. № 20187110400559 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, насочена срещу отказа на ЧСИ да връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изпълнителното дело, евентуално с искане да бъде разгледана като допълнение към жалбата му вх. № 17294/01.07.2019г.; и е отхвърлена подадената от същото дружество жалба вх. № 17294/01.07.2019г. като длъжник по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, насочена срещу разпределение на сумата от 254 570.95лв., предявено с протокол от 27.06.2019г., на осн. чл. 460 от ГПК. В жалбата до настоящата инстанция се излага, че обжалваното решение и в двете му части е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което и се иска неговата отмяна, както и отмяната на обжалваното разпределение и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение при съобразяване на мотивите на настоящия съд; евентуално - претендира се връщане на делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата срещу разпределението в частта му за разпределяне на взискателя „Факторът“ ЕООД на сумата от 8 000 лв. като разноски. Счита се, че за длъжника е налице правен интерес да релевира възражението, че разпределението не е извършено при наличието на предварително изискано и получено към момента на самото разпределение на удостоверение по чл.

191, ал. 3 от ДОПК относно актуалния размер на задълженията на длъжника към Държавата, тъй като не е без значение за самия длъжник в какъв размер ще бъде погасено публичното му задължение. В настоящия случай разпределението е било извършено при съобразяване на удостоверение, което е било издадено от ТД на НАП-Варна на 29.11.18г., а разпределението е извършено на 27.06.19г. Така от полученото на 02.07.19г. ново удостоверение от ТД на НАП-Варна е установен значително по-висок размер на публичните задължения на длъжника по изпълнителното дело. В интерес на длъжника е да се погаси по-голям размер от публичните му задължения. В тази връзка се счита, че неправилно окръжният съд е прекратил производството по жалбата на дружеството по отношение на дължимостта на сумата от 8 000 лв., разпределена на първоначалния взискател „Факторът“ ЕООД, както и е отхвърлил жалбата против разпределението, основани на оплаквания за недължимост на тази сума. Излага се, че след като ЧСИ не е връчил на длъжника акт, с който да е уточнил, че сумата от 8 000 лв. представлява адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, последният е бил лишен от възможността да обжалва разноските по изпълнението, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, преди получаването на постановлението за извършеното разпределение. Поради това се счита, че подадената жалба срещу разноските е била допустима, а отделно от това – и самото решение е неправилно, тъй като е приет размер на адвокатско възнаграждение, заплатен от взискателя, който е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че освен образуването на изпълнителното дело и налагането на запор върху вземането на длъжника, други изпълнителни действия по инициатива на първоначалния взискател не са били предприемани. Освен това, размерът на възнаграждението е бил определен при съобразяване вземанията и на другите взискатели, което е в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАС.

Отговор на жалбата е депозиран от „Факторът“ ЕООД, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира решението на ВОС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените в настоящото производство разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. Излага се, че разпределената на НАП сума е твърде малка спрямо и първоначално удостоверения дълг на длъжника за публични задължения, поради което и така извършеното разпределение не накърнява интересите на длъжника.

Счита се още, че с получената от длъжника покана за доброволно изпълнение, както и при многократно извършваните от него справки по изпълнителното дело, същият е имал възможността да узнае какъв е размера на разноските, претендиран от взискателя, но възражения срещу този размер не са постъпили. Поради този пропуск, възможността да се оспорва размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, е преклудирана. Отделно от това са изложени съображения, че размерът на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не е прекомерен и необоснован, предвид спецификата на делото и материалния интерес по същото.Налице са и доказателства за реалното плащане на възнагражеднието.

Отговори на жалбата не са депозирали ТД на НАП-Варна като субституент на Държавата и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима – редовна е, подадена е в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване и в двете му части /прекратителната и отхвърлителната/.

За да се произнесе настоящият съд съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по подадените от „Консорциум Реми Груп“ АД, гр. Варна две жалби - жалба вх. № 17294/01.07.2019г. по изп.д. № 20187110400559 на ЧСИ Д. Петрова-Янкова, насочена срещу разпределение на сумата от 254 570.95лв., предявено с протокол от 27.06.2019г. и жалба вх. № 20320/30.07.2019г., насочена срещу отказа на ЧСИ да му връчи „изготвеното“ постановление за разноските по изпълнителното дело, евентуално с искане жалбата да бъде разгледана като допълнение към първата жалба.

Дружеството-жалбоподател има качеството на длъжник по посоченото изпълнително производство, образувано на 26.11.18г. по молба на „Факторът“ ЕООД, гр. Варна за събиране на парични вземания, присъдени му с решение по т.д. № 88/17г. на ВОС и в.т.д. № 333/18г. на ВАпС, за което пред ЧСИ е бил представен изпълнителен лист от 26.11.18г. – за сумата от 94 672 лв. представляваща сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между „Аква виа“ ЕООД, гр. Добрич като изпълнител и „Консорциум Реми груп“ АД, като възложител, което вземане и е било цедирано от „Аква Виа“ ЕООД в полза на „Факторът“ ЕООД с четири договора за цесия, всички от 07.01.2014г. по издадените фактури, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 28 116.06лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците по всяка фактура за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., на осн. чл. 99, вр. чл. 266 и чл. 79 от ЗЗД, както и чл. 86 от ЗЗД. По изпълнителното дело взискателят е бил представляван от адв. Л. П. ***, за когото е било представено пълномощно, разписка за заплатено адвокатско възнаграждение от 8 000 лв. и списък на разноските, в които същото е било включено. Изпълнението е било насочено към паричните вземания на длъжника, които предстоят да му бъдат разпределени от масата на несъстоятелността на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД и поради това е било отправено искане за налагане на запор върху същите, какъвто е бил наложен на 29.11.18г. По възлагане на взискателя ЧСИ е предприел действия и по проучване на имуществото на длъжника – справки в имотния регистър и сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

На 07.12.2018г. на представляващия дружеството-длъжник е била връчена Покана за доброволно изпълнение, в която е било посочено, че дружеството дължи по образуваното изпълнително дело на взискателя „Факторът“ ЕООД обща сума в размер на 156 149.69лв., от които главница от 94 672.38лв., законна лихва от 17 961.45лв. за периода от 27.01.2017г. до 11.12.2018г., сумата от 28 116.06 неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т.н./, 8 000.00лв. разноски по изпълнителното дело, 7 399.80лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.12.2018г.

Поканил е длъжника да заплати в двуседмичен срок указаните му суми /л. 83 от изп.д./. В депозиран на 20.12.18г. отговор на получената Покана за доброволно изпълнение, длъжникът е изложил становище, че наложеният от ЧСИ запор върху вземанията му от „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ е незаконосъобразен, тъй като същите са били цедирани на 15.06.18г., за което синдикът е бил надлежно уведомен на 12.07.18г. Освен това е било посочено, че налагането на запор върху вземания, възлизащи на над 1 000 000 лв. противоречи на чл. 442а от ГПК. Наред с това е посочено, че след запознаване с изразеното от синдика на „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ становище по изпълнителното дело /същото е било депозирано на 05.12.18г. – л. 79-80 от изп.д./, се налага извода, че не е бил посочен произхода на отделните вземания, същите не са били индивидуализирани и запорът не е следвало да бъде извършван. Отправено е искане за вдигане на наложения запор.

На 13.12.18г. е регистрирано полученото от ТД на НАП-Варна удостоверение, в което е отбелязано наличието на публични задължения на длъжника по изпълнителното дело, възлизащи на обща стойност от 1 947 436 лв. На осн. чл. 458 от ГПК като взискател е присъединена Държават чрез НАП за тези вземания /л. 90 от изп.д./.

Въз основа на представено удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Х. Г. – Варна, и подадена молба на 10.06.19г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, същото е присъединено като взискател по изпълнителното дело за посочените в удостоверението вземания – 1 056 148.20 лв., ведно със законна лихва от 13.05.19г., която към 07.06.19г. е в размер на 7 348.94 лв.; неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 21 172.96 лв.; сума за юр.к. възнаграждение в размер на 100 лв.; авансови такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 526 лв. /л. 134-135 от изп.д./.

Въз основа на наложения от първоначалния взискател запор, на 17.06.18г. по сметката на ЧСИ Д П.-Я. е била преведена от „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /н/ сумата от 254 570.95 лв. Същата е била разпределена от ЧСИ с протокол от 27.06.19г. Разпределението е било предявено на същата дата и копие от протокола е било връчено на представляващия длъжника отново на същата дата.

В протокола е отбелязан приетия размер на вземанията на първоначалния и на присъединените взискатели – в полза на НАП, въз основа на удостоверението от 29.11.18г. – в размер на 1 947 436 лв.; в полза на „Факторът“ ЕООД - 94 672 лв. главница, 23168.44 лв. – законна лихва върху главницата от дата 27.01.2017г., 28 116.06лв. – неолихвяема сума по изпълнителен лист, 8 000 лв. разноски /адвокатско възнаграждение/ и 207.80 лв. – авансово платени такси по т. 1, 2, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – 1 056 148.20 лв., 13 201.85 лв. - законна лихва върху главницата от дата 13.05.19г., неолихвяема сума в размер на 21 172.96 лв.; сума за юр.к. възнаграждение в размер на 100 лв.; авансови такси и разноски по ТТРЗЧСИ, платени по изп.д. № 20198920400715 на ЧСИ Х. Г. – Варна в размер на 526 лв.; дължими такси по изпълнителното дело на ЧСИ Д. Петрова-Янкова – 24 лв. по т. 4, 6 лв. по т. 6, 18 лв. по т. 10 и 26.95 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Съобразявайки нормите на чл. 136 от ЗЗД ЧСИ е разпределил постъпилата по делото сума в размер на 254 570.95 лв. по следния начин: на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – в полза на ЧСИ сумата от 18 лв. – такси по изпълнението по т. 4 и 6 от ТТРЗЧСИ, както и сумата от 26.95 лв. – такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ; в полза на „Факторът“ ЕООД – сумата от 8 135.80 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, в полза на НАП – сумата от 240 150.10 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД и в полза на ЧСИ сумата от 6 240, 10 лв. такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ – пропорционално върху събраната сума.

След извършване и предявяване на разпределението, на 03.07.19г. е регистрирано полученото от ТД на НАП-Варна актуално удостоверение за публичните задължения на длъжника по изпълнителното дело, възлизащи в общ размер на 2 341.948.70 лв. /л. 171-172 от изп.д./.