Решение № 1508 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна С.ова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100501951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба № 01001/24.01.2024 г. на „Й.И.“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, представлявано от управителя А.

В.Д., чрез упълномощени адвокати, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20237810400536 на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в Уведомление с изх. № 00620/16.01.2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен. Сочи се, че жалбоподателят, в качеството му на длъжник по посоченото изпълнително дело, е подал молба с вх. № 00249/05.01.2024 г. за прекратяване на принудителното изпълнение по подробно изложени доводи. Поддържа се, че отказът на съдебния изпълнител по тази молба е незаконосъобразен, тъй като не е мотивиран, не е съобразен с постановено Решение № 6680/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 10960/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-3 състав, в мотивите на което било прието, че изпълнителното производство следва да се прекрати, както и поради това, че в процедурата по ГПК съдебният изпълнител е събрал сумата по заложените по договора за особен залог вземания, поради което следвало да прекрати изпълнителното производство.

Иска се постановяване на решение, с което да се отмени изцяло отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20237810400536.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв.

Заложният кредитор Д.Л.Д. /който е другият управител на дружествотожалбоподател „Й.И.“ ООД/ е взел становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице нито едно от основанията за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433 ГПК, че с постановено Решение № 6680/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 10960/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-3 състав е отменен отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение 1 само по отношение на недвижимите имоти, срещу които е било насочено, а мотивите не обвързват настоящия съд. Сочи се и че към настоящия момент изпълнителното производство е спряно с Определение № 2506/10.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2278/2023 г. по описа на САС, 15-ти търговски състав, поради което жалбата е недопустима.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Г.Д. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради това, че в случая не е налице нито едно от предвидените в чл. 433 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство, а Решение № 6680/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 10960/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-3 състав, с което е отменен отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение само по отношение на недвижимите имоти, срещу които е било насочено, е изпълнено от ЧСИ, като вписаната възбрана е заличена. Освен това, при извършените изпълнителни действия чрез налагане на запори на банковите сметки на длъжника е събрана сума в размер общо на 47 049.42 лв., учредения залог е за вземания, вкл. и бъдещи, а заложеното вземане, съгласно вписания договор за особен залог е в размер на 937 000 лв., поради което изпълнението следвало да продължи до събиране на цялата сума.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото копие на изп.д. № 20237810400536 се установява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 12.06.2023 г. от заложния кредитор Д.Л.Д. за извършване на действия по реда на ГПК за реализиране на правата му по учредения в негова полза особен залог. Видно от представеното с молбата удостоверение за вписани обстоятелства в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), както и от Договор за особен залог от 20.04.2023 г., по партидата на залогодателя „Й.И.“ ООД на 26.04.2023 г. е вписан особен залог, обезпечаващ парично вземане на кредитора Д.Л.Д. в размер на 937 000 лв., а като падеж на вземането в договора е посочена датата на вписване на залога. За обезпечаване на вземането в размер на 937 000 лв., залогодателят „Й.И.“ ООД учредява в полза на заложния кредитор особен залог върху парични средства, представляващи вземания по договори за банкови сметки и банкови касети във всички банки относно наличните към сключването на договора и бъдещи парични средства на дружеството-залогодател, както и пари в брой, находящи се в касата на дружеството и/или лично съхранявани от управителите му и/или вложени от управителите по личните им банкови сметки и касети, както и по клиентски сметки по чл. 39 ЗА поотделно и в съвкупност, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите им принадлежности.

При вписването в ЦРОЗ е посочено, че цената на заложеното имущество възлиза на 937 000 лв., каквато съгласно чл. 2, ал.2 от договора е и посочената оценка на заложените вземания към момента на сключването на договора за залог. Видно от приложените с молбата за образуване на изпълнително дело удостоверения от ЦРОЗ, на 05.06.2023 г. заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение. Както е посочил и ЧСИ в мотивите си, по изпълнителното дело са извършени действия, като на 06.07.2023 г. е посетен адресът на управление на дружеството, където не са установени парични средства; а на 11.07.2023 г. са изпратени уведомления до „Обединена Българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД и „Юробанк“ АД за предаване на парични средства, представляващи настоящи, налични или бъдещи вземания на дружеството длъжник по договори за банкови сметки и касети и/или лично съхранявани и/или вложени от управителя на дружеството А.

Д. в личните й банкови сметки и касети, в резултат на което е постъпила сумата от 47 049.72 лв. – средства на длъжника „Й.И.“ ООД по откритите банкови сметки. Предвид, че не са намерени други средства по сметките, съответно банковите касети на длъжника, и съгласно подадена молба от взискателя с вх. № 10178/11.07.2023 г., ЧСИ е насочил изпълнението върху 3 недвижими имоти на длъжника, но по негова жалба с цитираното Решение № 6680/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 10960/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-3 състав е отменен отказът на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по отношение на недвижимите имоти, срещу които е било насочено. На 16.10.2023 г. е подадена молба с вх. № 14785 от длъжника за спиране на изпълнението, ведно с приложена обезпечителна заповед от 15.10.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 2278/2023 г. по описа на САС. На 16.10.2023 г. От ЧСИ 2 е разпоредено спиране на изпълнителното производство. На 05.01.2024 г. от длъжника „Й.И.“ ООД е подадена молба с вх. № 00249 с искане за прекратяване на изпълнителното производство, по което искане ЧСИ се е произнесъл с отказ от 16.01.2024 г. Длъжникът е уведомен за отказа с уведомление от 18.01.2024 г., а на 24.01.2024 г. е подадена от него жалбата, предмет на настоящото производство.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Становището на заложния кредитор, че жалбата е недопустима поради това, че изпълнението е спряно по силата на обезпечителна заповед, е неоснователно. Целта на спирането на изпълнителното дело е да не се предприемат изпълнителни действия за един определен или определяем период от време и да се гарантират правата на длъжника през този период. Прекратяването преклудира възможността спрямо длъжника да бъдат предприети изпълнителни действия занапред. По своя характер прекратяването не е изпълнително действие и обстоятелството, че производството по делото е било спряно не е пречка то да бъде прекратено.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановеният отказ от ЧСИ Г.Д. за прекратяване на изп.д. № 20237810400536 на основание твърдения, че в мотивите на Решение № 6680/22.12.2023 г. по в.гр.д. № 10960/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ, I-3 състав било прието, че изпълнителното производство следва да се прекрати, както и че в процедурата по ГПК съдебният изпълнител е събрал сумата по заложените по договора за особен залог вземания, поради което следвало да прекрати изпълнителното производство.

Процесният особен залог обхваща вземания на длъжника „Й.И.“ ООД – вземанията по банкови сметки и банкови касети, както и залог на вещ – заложените пари в брой в касата на дружеството.

При неизпълнение на обезпечено с особен залог задължение заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение с правото да се удовлетвори предпочтително от цената на заложеното имущество. Пристъпването към изпълнение подлежи на вписване в ЦРОЗ и съобщаване на залогодателя - чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗОЗ и чл. 33 ЗОЗ. Заложният кредитор разполага с избор по кой ред да упражни заложното си право. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОЗ заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК. В случая заложният кредитор Д.Л.Д. е избрал да се удовлетвори по реда на ГПК. Образуването на изпълнително производство по Гражданския процесуален кодекс по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество, съгласно чл. 10, ал.2, изр. второ от ЗОЗ. Във всеки случай на вписано от заложния кредитор пристъпване към изпълнение върху заложено по реда на ЗОЗ имущество, извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително основание и съставлява акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 ГПК. Изпълнението по ЗОЗ се квалифицира като специално, извънсъдебно, частно изпълнение, което е различно от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК и ДОПК, както и от универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, подчинява се на специални процедурни правила, уредени в ЗОЗ, и не е принудително в този смисъл на принудително изпълнение, който се влага в ГПК, ДОПК и ТЗ. Т.е., в посочената хипотеза не се касае за принудително изпълнение по смисъла на ГПК, а за частно извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, независимо че се използва съдействието на ЧСИ. Съгласно чл.18, ал.4 от ЗЧСИ по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл.521 или чл.522 ГПК, както и да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК.

3

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗОЗ вземанията са годен обект на договор за особен залог, а съгласно чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ заложният кредитор при пристъпване към изпълнение може да продаде вземането или да го събере, ако е парично (както в случая), като паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. Тъй като в случая кредиторът е избрал изпълнението да се извърши по реда на ГПК, приложими са способите за изпълнение върху парично вземане по ГПК – чл. 507 – 510 ГПК. Заложният кредитор може да поиска от съдебния изпълнител да събере вземането чрез изпращане на уведомление до третото задължено лице (в случая банките, в които длъжникът има сметки или банкови касети). Той може да поиска и вземането да му бъде възложено вместо изпълнение или за събиране (в последния случай той има аналогични права на тези, които има по ЗОЗ). В конкретния случай съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на заложените вземания, изпращайки уведомления до банките, в които е установил сметки на дружеството. В резултат от тези действия са събрани общо 47 049,72 лв. От гледна точка на изпълнението върху вземане за удовлетворяване на парично задължение по реда на ГПК, които правила са приложими в случая, не е предвидена възможност за изпълнение по отношение на нещо различно от самото вземане. Когато вземането е парично, неговата стойност е паричната сума, която може да бъде събрана от третото задължено лице. В случая това е сумата, която е преведена от банките по изпратените от съдебния изпълнител запорни съобщения. Именно това е и стойността на заложените вземания на залогодателя към момента на изпълнението. След като в процедурата по ГПК съдебният изпълнител е събрал сумата по заложените по договора за особен залог вземания и не е установил пари в брой на дружеството и банкови касети, той е следвало да прекрати изпълнителното производство, а не да го насочва и към друго имущество на длъжника, което не е обект на особения залог. Поради това неоснователен е отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението. Неоснователно е поддържаното от заложния кредитор, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 433 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В случая не се касае за насочване на изпълнение върху суми на длъжника по сметки в банки, а за събиране на вземане на длъжника по договор за банкова сметка, което е заложено от него по реда на ЗОЗ. Наличните към момента на изпълнението суми по банковите сметки на залогодателя са събрани в изпълнителното производство по ГПК, поради което то следва да бъде прекратено. Не следва друг извод от обстоятелството, че събраните вземания на длъжника не са достатъчни за удовлетворяване на цялото обезпечено с договора за залог вземане на заложния кредитор.