Решение № 1 от 03.01.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр.Несебър, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря М.Д.Ш. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150100753 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6544/12.07.2023 г. на собствениците в Етажна собственост в комплекс „С.С.*“ - сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс „С.С.*“, представлявани от управителя В.Л., чрез адвокат Н. Ч. от БАК, със съдебен адрес: гр.

***, срещу А.М.Д., Булстат ***, гражданин на Руската Федерация, родена на *** г. в Молдова, с адрес: гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4105,60 /четири хиляди сто и пет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща дължими вноски към етажната собственост за собствените на ответника СОС с ид. № № ***.20 и ***.58 въз основа на решения на общото събрание на етажната собственост, взети на 01/02.06.2022 г., от която сума в размер на 1785,68 лева за СОС с ид. № ***.20, включваща 1661,52 лева - разходи по чл.

50 от ЗУЕС и 124,16 лева - разходи по чл. 51 от ЗУЕС, както и сума в размер на 2319,92 лева за СОС с ид. № ***.58, включваща 2195,76 лева - разходи по чл. 50 от ЗУЕС и 124,16 лева - разходи по чл. 51 от ЗУЕС, сумата от 462,39 /четиристотин шестдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главниците за периода от 02.07.2022 г. - 12.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 12.07.2023 г. до окончателното изплащане.

Посочва се, че съгласно нотариален акт № 108, том *, рег. № 2259, дело № 460/01.06.2011 г. на нотариус с рег. № 110 с район на действие Районен съд - Несебър ответната страна е придобила собствеността по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № ***.20 по КККР на гр. Несебър, представляващ апартамент № 2, находящ се в к-с „***, със застроена площ от 55,85 кв.м., ведно с 2,038 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,38 кв.м. и 2,038 % ид. ч. от правото на строеж върху терена, както и по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № ***.58 по КККР на гр. Несебър, представляващ апартамент № 1 в к-с „С.С.*“, вх. Д, ет. 1, със застроена площ от 74,04 кв.м., ведно с 2,605 % ид. ч. от общите части на 1 сградата, равняващи се на 12,14 кв.м. и 2,605 % ид. ч. от правото на строеж върху терена. Твърди се, че на 23.07.2018 г. било проведено ОС на ЕС, на което с влезли в сила решения за управител на етажната собственост бил избран В.Л., както и било прието изготвено площообразуване, съобразно което се извъшвало разпределянето на сумите по чл. 50 от ЗУЕС между етажните собственици. Сочи се, че на 01.06.2022 г. и на 02.06.2022 г. било проведено ОС на ЕС, на което с решение по т. 2 В.Л. отново бил избран за управител на етажната собственост. С решения по т. 5, т. 6 и т. 7 били взети решения за приемане на бюджет за 2022/2023 г., начин за разпределяне на видовете разходи/суми, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост. Изтъква се, че по силата на решенията ответната страна дължала сумата в общ размер на 4105,60 лева за собствените апартаменти, която следвало да бъде заплатена по банкова сметка на ЕС в срок до 01.07.2022 г., но до настоящия момент това не било сторено. Обръща се внимание, че на вратите на апартаментите на ответника били залепени уведомления - проформа за дължимите суми. Акцентира се, че решенията на проведеното общо събрание са влезли в сила. С доводи за изпадане на ответника в забава, считано от 02.07.2022 г. се претендира и осъждането му за лихва за забава в размер на 462,39 лева. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане в полза на ищеца на съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 8946/26.09.2023 г., изправен с молба вх. № 9417/09.10.2023 г., от ответната страна, с който предявените искове се оспорват. Излага, се че решенията на проведеното на 23.07.2018 г. ОС на ЕС по отношение на таксата за поддръжка се отнасяли за различен финансов период и се различавали от принципа за изчисляване и плащане на таксата за поддръжка в ОС на ЕС през 2022 г. Развиват се доводи, че в кореспонденция до всички собственици в комплекса В.Л. посочвал дължима сума за управление и поддръжка в размер на 500 евро, която не е била променяна от 2016 г. Навежда се, че в електронно писмо от 14.12.2019 г., изпратено от управителя на етажната собственост до собствениците, се напомня, че крайният срок за плащане на таксата за поддръжка, съгласно решение на ОС на ЕС от 23.07.2019 г., е определен до 31.12.2019 г. и общото събрание взело решение за такса от 500 евро за единица собственост, като се излагат допълнителни доводи в тази насока. Оспорва се достоверността на протокола от ОС на ЕС от 23.07.2018 г., който е представен с исковата молба. Излагат се съображения за нищожност на приетото на събранието площообразуване.

Оспорва се и протокола от ОС на ЕС от 01/02.06.2022 г. Ответната страна заявява, че не е била информирана за същото, въпреки че управителят на ЕС е знаел, че не живее в к-с „С.С.*“ от 2017 г. Твърди, че не е била информирана за задължението си за плащане на дължимите суми. Навежда, че в периода от 06.06.2022 г. до 16.06.2022 г. е била в България и се е опитала да посети имотите си в к-с „С.С.*“. Сочи, че 09.06.2022 г. посетила комплекса и апартаментите си, на вратата на които нямало никакви документи, касаещи общото събрание. Ответницата излага, че във връзка с недопускането в собствеността била подадена жалба срещу В.Л. и Т.Л. в Районна прокуратура Несебър. Посочва, че от уведомленията проформа не ставало ясно кой е направил изчисленията на разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, не била посочена общата сума на бъдещите разходи по чл. 50 от ЗУЕС и чл. 51 от ЗУЕС за финансовия период 2022-2023, не било ясно как се формирали при изчисляваното на чл. 51 от ЗУЕС 149 собственици. Твърди се, че е било налице нарушение на сочените разпоредби. Изтъква се, че по отношение на бюджета на посоченото общо събрание не е било взето решение как размерът на планирания доход трябва да бъде разпределен между собствениците. С тези доводи се моли съда да отхвърли претенциите.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа 2 предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми.

Представя се писмено становище по съществото на спора. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата не се явява лично и не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С писмено становище вх. № 11502/07.12.2023 г. по делото, ответницата, чрез процесуалния си представител, взима отношение по хода на делото, доклада на съда и съществото на спора, като претендира отхвърляне на претенциите и присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при което в тежест на ищцовата етажна собственост по главните претенции е да докаже, че ответницата е собственик на самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС за процесния период, като с влезли в сила решения на ОСЕС от 01/02.06.2022 г. са определени такси и вноски за етажните собственици, дължими към ЕС, както и размерите им и настъпилата изискуемост. В условията на насрещно доказване в тежест на ответниците е разпределено доказването на факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и релевираното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС – а именно, че за процесните периоди не са пребивавали в етажната собственост за повече от 30 дни годишно.

Тук е мястото да се отбележи, че действително с отговора на исковата молба са наведени твърдения, че ответницата не е обитавала процесните самостоятелни обекти в ищцовата ЕС от 2018 г. насам, но същевременно не е заявено изрично възражение за недължимост на претендираните суми на това основание, а единствено се обосновава евентуално право за оспорване на протокола от 01/02.06.2022 г. и взетите решения, обективирани в него. Редовно възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /стара редакция Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г./ е направено едва с писмено становище на ответната страна от 07.12.2023 г., подадено чрез новоупълномощения представител на ответницата адв. Н., предвид което и същото като преклудирано не следва да бъде разглеждано, независимо от факта, че е неправилно докладвано в съдебно заседание от съда. Още повече, че по делото не се съдържа заверено копие от пълномощното, дадено от ответницата за адв. Н., а единствено обикновено такова /л. 249 от делото/, което поставя въпроса за редовността и на това изявление по делото. От друга страна, дори да се приеме, че възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС /стара редакция/ е било релевирано своевременно с отговора на исковата молба, то направените едва със становището доказателствени искания във връзка с него също се явяват преклудирани.

Страните не спорят и от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 108, том *, рег. № 2259, дело № 460/01.06.2011 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева с рег. № 110 с район на действие Районен съд - Несебър /л. 6-8 от делото/ се установява, че ответницата е собственик на СОС с ид. № ***.20 – ап. 2, находящ се в града № 2, вх. В, ет. 1 на в.с. „С. С. *“ – к.к. Сл. бряг, с площ по документ от 56 кв.м., ведно с 2,038% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,38 кв.м., както и на СОС с ид. № ***.58 – ап. 1, находящ се в сграда № 2, вх. Д, ет.

1 на в.с. „С. С. *“ – к.к. Сл. бряг, с площ по документ от 74 кв.м., ведно с 2,605% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12,14 кв.м., считано от 01.06.2011 г.

С исковата молба е приложено извлечение от протокол от ОСЕС, проведено на 23.07.2018 г., видно от който с решение по т. 1 е прието площообразуване за сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, представено като приложение в официално заверен препис от адвокат /л. 9-25 от делото/. След служебна проверка с електронната система 3 за публичен достъп до съдебни актове, съдът установи, че съгласно твърденията на ищеца образуваното гр.д. № 887/2018 г. по описа на НРС по искова молба за отмяна на взетите от ОСЕС решения от 23.07.2018 г. е било прекратено с съдебно определение, потвърдено с окончателно определение № IV-1859/04.10.2019 г. по в.ч.гр.д.

№1376/2019 г. по описа на БОС, като ответницата не сочи посочените решения да са били отменени по съдебен ред и в рамките на различно съдебно производство.

Видно от одобреното с решение по т. 1 от 23.07.2018 г. на ОСЕС площообразуване за сградата, в която се намират собствените на ответницата самостоятелни обекти, за СОС ***.20 са определени 0,989 % прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, а за СОС с ид. № ***.58 – 1,307 % ид.ч. от общите ѝ части.

Съгласно представен с исковата молба протокол /л. 26-37 от делото/, на 01/02.06.2022 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър – комплекс „С.С.*“, като с решение по т. 2 от дневния ред за управител на ЕС е избран В.Л., а с решения по т. 5, т. 6 и т. 7 са приети бюджет за 2022/23 г., начин за разпределяне на разходите между собствениците и срокове и начин на плащането им. Така са взети решения гласуваните разходи по чл.

50 от ЗУЕС в общ размер от 168 000 лева да се разпределят между съсобствениците, съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата, а гласуваните разходи по чл. 51 от ЗУЕС в общ размер от 18 500 лева – поравно и според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, като за краен срок за заплащане на задълженията е определена датата 01.07.2022 г.