Определение № 978 от 10.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. Благоевград, 10.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500945 по описа за 2023 година

Производството е по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес

Б., ул.“С.К.

..., насочена против

Разпореждане№1411/23.05.2023 г., постановено по изп. дело№434/21 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането му за вдигане наложени възбрани по делото върху наследствени имоти на длъжника Д. А. Т.. В жалбата се сочи, че след като длъжникът се е отказал от наследството на наследодателя му, имотите вече са изцяло негова собственост, поради което възбраните следва да бъдат заличени. Твърди се, че по силата на Удостоверение с изх. № 1560/06.03.2023г. по ч.гр.д. № 440/2023г. по описа на P C - Благоевград за отказ от наследство на Д. А. Т., съшият се отказа от наследството на Я.Г.С., както и с Удостоверение № 3973/31.05.2023 г. по ч.гр. д. № 1166/23 г. по описа на PC - Благоевград Д. А.

Т. се е отказал и от наследството на А.П.С., като единственият собственик на процесиите недвижими имоти към момента е Г. А. Т.. Навеждат се подробни съображения в тази насока. При условията на алтернативност се сочи, че по делото е настъпила перемпция и се иска прекратяване на делото, на това основание.

Взискателят не изразява становище по жалбата.

1

Частния съдебен изпълнител, в мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, поддържа законосъобразността на действията си и моли жалбата да се остави без уважение. Твърди, че приложеният по делото отказ от наследство от дата 06.03.2023г. е извършен близо 8 години след налагането на възбраните, като този отказ е пореден опит на длъжника да осуети принудителното изпълнение срещу възбранените имоти. Сочи се, евентуалното вдигане на възбраните, би накърнило сериозно интересите на взискателя и би дало възможност на длъжниците да осуетят принудителното изпълнение, като се разпоредят с имуществото си. Неоснователно намира и искането на жалбоподателя за прекратяване на делото поради настъпила перемпция.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на ГПК основанията за атакуване на действията на ЧСИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Правото да обжалва различни, но точно изброени действия на съдебния изпълнител само от страна на длъжника, е регламентирано с ал. 1 на чл. 435 от ГПК, това на взискателя – с ал.2., ал. 3 и 5 на същата норма пък предвиждат възможност за атакуване на конкретни действия на СИ от различни активнолегитимирани субекти, при наличието на допълнително въведени условия.

С разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК изрично е регламентиран обсегът на правото на жалба на третото по отношение на изпълнителното производство лице и той е ограничен само до тези действия, касаещи изпълнение върху вещи/имоти, намиращи се във владение на това лице в деня на запора, възбраната или предаването.

Настоящият случай не се вписва в параметрите на последната номинирана хипотеза, което отнема легитимацията на жалбоподател.

Безспорно е, че жалбоподателят не е същинска страна в изпълнителното производство, той има качество на трето лице по изп.д. № 434/2021 г., заявяващо самостоятелни вещни права върху недвижим имот, срещу който има насочено принудително изпълнение. Само по себе си това обстоятелство 2 не е достатъчно, за да му открие пътя на обжалване на действията на съдебния изпълнител, необходимо е наличието в кумулативна даденост на няколко допълнителни условия, разписани в законовата новела.

Хронологията на събитията сочи, че в случая не са изпълнени законовите условия. Възбраната върху процесните имоти е вписана през 2015г. Този факт следва пряко от разпоредбата на чл.32в от ПВп, съгласно която „в случаите, когато жалбата срещу отказа за вписване, отказа за отбелязване или отказа за заличаване е уважена, вписването, отбелязването или заличаването се счита за извършено от момента на записването на акта във входящия регистър .“ От този момент се е задейства ефектът на възбраната, правещ непротивопоставими на взискателя разпоредителните действия от страна на длъжника с имотите, предмет на принудително изпълнение, върху които е наложена такава. Поради това по силата на законовата разпоредба на чл. 435 ал. 4 от ГПК, за допустимостта на подадената жалба е от значение дали към 2015г. наследствените имоти /спорната част от тях/ са се намирали във владение на жалбоподателя Г. А. Т.. Под владение се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а не като право на владение - едно от правомощията на собственика на вещта. В цитираната разпоредба законодателят не отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка и не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е само обективната констатация дали към датата на налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическа власт върху вещта – ако това е така, жалбата е допустима и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното право върху имота. Ако третото лице няма фактическата власт, жалбата е недопустима и изложените възражения, че имуществото спрямо което е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника, могат евентуално да бъдат релевирани в производство по чл. 440 от ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Никъде в жалбата си жалбоподателят-трето лице не твърди, че е бил във 3 владение на имота към релевантната дата, такива обстоятелства не се установяват и от приложените в изпълнителното и частното дело писмени доказателствени средства. Той не заявява владение, дори ползване на имота преди 2015 г. Доколкото черпи основание за владение върху имота, произтичащо от наследяването или направения отказ от наследство през 2023 г., посредством който е придобил пълното вещно право на собственост върху част от възбраненте имоти, жалбоподателят изрично и еднозначно твърди, че владението му е предадено към датата на направения отказ от наследство.

От тук следва категоричният извод, че и към датата на налагане на възбраната върху недвижимите имоти, предмет на принудителното изпълнение - 2015г. и към датата на вписването й, третото лицежалбоподател не е било във владение на възбранените имоти /част от тях/.

Недопустима е жалбата и в частта, с която се иска прекратяване на изп. дело, поради настъпила перемпция. Видно е от данните по изп. дело, че липсва нарочен акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване.

По тези съображения този състав намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Г. А. Т., ЕГН **********, с адрес

Б., ул.“С.К.

..., насочена против

Разпореждане№1411/23.05.2023г., постановено по изп. дело№434/2021 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 945/23 на БлОС, като НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 1 - седмичен срок от връчването му, пред САС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5