Определение № 462 от 21.10.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Варна, 21.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20213000500508 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 279 ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 1625 от 19.07.2021 г. от С. В. Н., подадена чрез адв.

М.Д., против определение № 226 от 25.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 177/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната като просрочена частната й жалба с вх. № 1144/11.06.2021 г. против определение № 159/28.05.2021 г.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално – неправилно и е молила за неговото обезсилване, респ. отменяване и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Изложила е съображения, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК и на основни положения и процедурни такива от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/ЕО.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:

1

Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, в съответствие с чл. 62, ал.2 и ал.4 ГПК (съгласно изменението с ДВ бр.110 от 2020 г. в сила от 30.06.2021 г.) по електронна поща, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е (жалбоподателката е освободена от окръжния съд от внасянето на държавна такса) и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Върнатата с обжалваното определение частна жалба е била в електронен вид и подписана с електронен подпис, но същата не сезира съда в срока за обжалване, доколкото не е подадена по предвидения в ГПК ред. Това е така, тъй като частната жалба е подадена по електронен път, а не по пощата, в друг съд или в прокуратурата. Нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК, до изменението с ДВ бр.110 от 2020 г. в сила от 30.06.2021 г., не приема подаването по електронен път за редовно. Както е прието и в определение № 341/19.07.19г. по ч.гр.д. № 1987/19г., ІV г.о на ВКС, „дори на електронния адрес на надлежния съд в съответния срок да се получи електронен документ, който има съдържание на жалба и отговаря на всички изисквания на Закона за електронния документ и електронния подпис, срокът за обжалване не се счита за спазен“. В този смисъл е и приетото в определение № 462/10.09.09г. по ч.гр.д. № 434/09г. на ВКС, ІІІ г.о. – изпратеното до електронния адрес на съда не е съдопроизводствено действие, тъй като процесуалният закон не предвижда такова да бъде извършено по електронен път. Понастоящем, с изменението на чл. 62 ГПК с ДВ бр.110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г. е предвидено изрично възможността за сезиране на съда с молба в електронна форма и по реда на чл. 62, ал. 4 ГПК.

Неоснователни са оплакванията в настоящата частна жалба, че и при старата редакция на текста законодателят е допускал подаване на жалба по електронен път, защото „електронната поща също била поща“. Едва от 30.06.2021 г. действа изменението при което наред с подаването на молбата по пощата е добавена и възможността за сезиране на съда и с такава в електронна форма. Т.е. преди изменението законодателят не е имал предвид електронната поща, щом изрично е добавил такъв текст в чл. 62 ГПК.

Доколкото няма задължителна разпоредба,

2 уреждаща конкретно процесуални правила за срока, а касае електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, даденото разрешение в съответствие с чл. 62 ГПК не противоречи на цитираните разпоредби от Директива 1999/ЕО и възраженията в тази насока са неоснователни.

В този смисъл, като е постановил идентичен с настоящия резултат, обжалваното определение не страда от визираните в частната жалба пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Варненският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 25.06.2021 г., постановено по в.гр.д. № 177/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3