Решение № 79 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000605 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №377 от 10.10.2024 г.,постановено по т.д.№242/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,е осъдено дружествотоответник ЗД “Б И“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С, ******бул. Д******, да заплати на ищцата В. Н. И., с ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. “О, № **, вх. ********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Х. А. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. “О, № **, вх. ********, сумата от 220 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за причинените по вина на водача на автомобил марка “************ - И. А. Д. с ЕГН **********, неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата от смъртта на баща й Н И И с ЕГН **********, починал на 02.05.2021 г. при ПТП, в което участвал като водач на л.а. марка “Б., модел ********, с рег. №, за което деликвентът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД №1007 по описа за 2022 г. на ОС-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021г., до окончателното изплащане.

Със същото решение е осъден ответникът ЗД “Б И“ АД, с ЕИК ********* да заплати н а адв. В. Р. с адрес: гр. Пловдив ул. С В № ***** , адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално 1 представителство в размер на 3 000 лв. и е осъден още да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 8 800 лв за държавна такса съобразно уважения размер на претенцията.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника: И. А. Д. с ЕГН **********.

Горното решение се обжалва от ответника в първоинстанционното производство-ЗД “Б И”АД-гр.София,ЕИК *********,чрез пълномощника му адв.М. Г.,в частта,с дружеството е осъдено да заплати на ищцата В. Н. И. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 150 000 лв. до уважения размер от 220 000 лева.Във въззивната жалба се поддържа,че определеното от съда над сумата от 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди излиза извън чисто компенсаторната функция,което е призвано да преследва по закон и е завишено.Според дружеството-жалбоподател присъденото обезщетение за неимуществени вреди от първоинстанционния съд в размер на 220 000 лв. е явно несправедлИ. и протИ.речи както на закона-чл.52 от ЗЗД,така и на съдебната практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при смърт,причинена от ПТП,настъпила през 2021 г.Жалбоподателят счита,че обезщетението следва да бъде съобразено със стандарта на жИ.т в страната,с нИ.то на социалните доходи в държавата и най-вече със социалният статус на наследниците на починалия,тяхната възраст,семейно и социално положение и т.н.Счита още,че следва да бъде отчетено обстоятелството,че след смъртта на своя баща ищцата има моралната опора и подкрепа на своята майка,при която тя е живеела след развода на родителите й.Последният факт,според жалбоподателя,е напълно неглижиран в мотивите на обжалваното решение,а е от съществено значение за правилното определяне на размера на обезщетението.Посочва още,че съдът не е подложил на критично обсъждане показанията на свидетелката Ж. И.-баба на ищцата,относно наличието на дълбока емоционална близост между ищцата и нейния баща,с оглед обстоятелството,че след развода на родителите й ищцата е останала да живее при своята майка.Наред с това счита,че следва да бъде съобразено и обстоятелството,че съгласно задължителната практика на ВКС размера на обезщетението следва да се определя като се отнесе към датата на настъпване на ПТП-02.05.2021 г.,а не към датата на постановяване на съдебното решение,а определеното обезщетение от 220 000 лв. kе кореспондира на съдебната практика и излиза извън чисто компенсаторната функция,която по закон е призвано да преследва.Посочва е конкретни съдебни решения в подкрепа на този аргумент.Излага и довода,че представените по делото детски рисунки на ищцата не могат по никакъв начин да се ценят като преки доказателства по делото,тъй като не е ясно кога са рисувани-преди или след смъртта на бащата на ищцата Н И.

Дружеството-жалбоподател посочва в подадената от него въззивна жалба,че приема както болките и страданията,които ищцата търпи,така и факта,че следва да обезщети своевременно тези болки и страдания,като заявява,че поради това обжалва решението частично-само над сумата от 150 000 лв.,но намира,че именно до този размер иска е основателен,а за разликата до присъдения размер иска подлежи на отхвърляне.Посочва още,че 2 първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението не се е съобразил с критериите,въведени с ПП на ВС №4/68.

И въз основа на развитите в жалбата съображения,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго,с което да се отхвърли предявеният иск за горницата над 150 000 лв. до уважения размер от 220 000 лв. като неправилно и незаконосъобразно.Моли също да се присъдят в полза на дружеството разноски за двете съдебни инстанции и да се измени първоинстанционното решение в частта за разноските съобразно резултата от въззивното обжалване.

Въззиваемата В. Н. И.-малолетна и действаща чрез своя законен представител и майка Н. Х. А.,е подала в законния срок /чрез адв. В. Р./ писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея решение е валидно,допустимо,правилно и обосновано.Изложен е и аргумента,че не е налице нарушение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД и че при постановява на обжалваното решение първоинстанционният съд стриктно се е придържал към задължителната и постоянна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД.По-конкретни доводи за обосноваване на изразеното становище по жалбата се съдържат в отговора.В същия е поискано на основание чл.38,ал.2 от ЗА да бъде осъден въззивника да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата за производството пред въззивната инстанция.

Третото лице-помагач И. А. Д. не е депозирал писмен отговор на жалбата и в съдебното заседание на 12.02.2025 г.,в което се е явил лично,е заявил,че няма становище по жалбата.

Пред настоящата инстанция не са заявени от страните доказателствени искания,не са представени от тях и писмени доказателства.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната 3 допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е допустимо в обжалваната му част и че с него съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№242/2024 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XIII-ти състав,е предявен от В. Н. И.-малолетна и действаща чрез своята майка и законен представител Н. Х. А.,против ЗД “Б И”АД-гр.София,с ЕИК ********* осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 220 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вредипретърпени болки и страдания от ищцата вследствие смъртта на баща й Н И И с ЕГН **********,настъпила на 02.05.2021 г. при ПТП,в което е участвал като водач на л.а. Марка “Б , м. ******** и което е било причинено автомобил марка “Б. *********,управляван от И. А. Д. с ЕГН **********,ведно със законната лихва върху тази сума от 10.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение №377 от 10.10.2024 г.,постановено по горното т.д.№242/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,предявеният от В. И. против ЗД “Б И”АД иск е приет за доказан по основание и е уважен в пълния му предявен размер от 220 000 лв.,като е осъден ответникът да заплати на ищцата тази сума,ведно със законна та лихва върху тази сума,считано от 10.08.2021 г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 150 000 лв.,ведно със законната лихва от горната дата до окончателното плащане на тази сума.В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Имайки предвид предметните предели на процесната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания срещу атакуваната част на първоинстанционното решение,въззивният съд дължи с настоящото решение преценка само по въпроса за справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществените вреди,причинени на ищцата вследствие смъртта за баща й Н И И,настъпила на 02.05.2021 г. Вследствие ПТП от същата дата,за което е установено с влязла в сила присъда,че е причинено виновно от третото лице-помагач И. А. Д. като водач на лек автомобил марка “БМВ”,модел 730 Д с рег.№********.Извън спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението,жалбоподателят не оспорва изводите на първоинстанционния съд,че иска по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и доказан по основание и дори е признал /още в първата инстанция/ същия иск до размера от 150 000 лв.А по повод определяне справедливия размер на обезщетението въззивният съд приема следното:

4

Поначало и както следва от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,а и е трайно наложено в съдебната практика,обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.В ППВС №4/68 г.е указано, че понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди.

В случая,за определяне на справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД,следва да бъдат отчетени съществувалите хармонични,близки и непрекъснати във времето отношения между ищцата и починалия й баща Н И,каквито отношения се установяват от показанията на св.Ж. И.-баба на ищцата по бащина линия.В тази връзка,подобно на първоинстанционния съд,настоящият съд цени тези показания при условията на чл.172 от ГПК-с оглед на всички данни по делото и не намира основание да не ги кредитира,доколкото те не влизат в протИ.речие с други събрани по делото доказателства и са основани на непосредствени и трейни впечатления на свидетелката за взаимоотношенията между ищцата и нейния баща.Така от същите показания става ясно,че ищцата и баща й Н И са имали през цялото време до смъртта му много силна емоционална връзка,че В. е грайвала,както казва свидетелката,когато баща й се е прибирал вкъщи и от много малка,едва проходила,е бързала да прегърне баща си веднага щом е чуела той да отключва входната врата.Свидетелката сочи още,че когато В. поотраснала баща й я водел навсякъде с негови приятели,които имали деца на нейната възраст,ходели по екскурзии в К, К и на Ш..Н. се държал с дъщеря си като с голям човек и рядко й се карал,а след развода му с майката на В.,когато последната била на възраст за детска градина,Н. продължил да поддържа тясна връзка с дъщеря си,макар да е живеел на друго място,запазил добри отношения с майка й и вземал често дъщеря си при себе си-в събота и неделя,както и през седмицата след детска градина,водел я в парка,а и заради детето си запазил добри отношения и с родителите и сестрата на бившата си съпруга.Както сочи свидетелката Ж. И.,разводът на сина й не се отразил на връзката баща-дъщеря и дори след посочения момент тази връзка станала още по-силна.Баща и дъщеря играели на “Не се сърди човече”,а и бащата учел дъщеря си да играе шах.По време на пандемията,както сочи св. И.,В. почти през цялото време била в нейния дом,а майка й я вземала в събота и неделя.Поначало В. живеела при майка си,но баща й я вземал почти всеки ден.