Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17954 от 07.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38345/2023
Вид
Решение № 17954
Подписан
07.10.2024
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 17954 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110138345 по описа за 2023 година

С решение № 4485 от 05.07.2023 г. постановено по к. адм. д. № 3611/2023 г. по описа на АССГ, XIX състав, с което е отменено решение № 3920 от 02.03.2022 г. постановено по гр. д. № 37420/2022 по описа на СРС, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу решение № 9847/41 от 23.06.2022 г. на ЮЛ, с което е отказано да се възстанови на наследниците на В.Г.М. правото на собственост на нива от 2245 кв. м. IV к., находяща се в строителни граници на /административен адрес/, имот пл. № 2637 л. № 9 от КП от 1939 г., като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав и съобразяване на указанията в мотивите.

Образувано е по жалба с вх. № 144233 от 11.07.2022 г. на П. В. П. срещу решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ, с което е отказано за възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на собственост по отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к. лист № 9 от кадастрален план, изработен 1939 г.

Жалбоподателят твърдят, че решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ било необосновано и постановено в противоречие със закона, поради това, че при постановяването му не са взети предвид две влезли в сила съдебни решения, отнасящи се за същия имот. Пред съда страната поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, с което да се уважи жалбата.

Ответникът по жалбата ЮЛ счита жалбата за неоснователна, като се посочва, че решението било законосъобразно. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на жалбата и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено решение № 9847/41 от 23.06.2022год. на ЮЛ, с което е отказано за възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на собственост по отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к. лист № 9 от кадастрален план, изработен 1939 г. По делото е представена и цялата административна преписка по издаване на процесното решение.

Съгласно решението е посочено, че правото на собственост върху имот с пл.

№ 2637 не се възстановявал, тъй като същият бил отчужден с Царски указ № 29 от 10.12.1943 г., за нуждите на Министерството на войната, като на собственика на земята В.Г.М. му било заплатено обезщетение.

Представено е решение от 22.12.1998 г. постановено по гр. д. № 9797/1996 г. по описа на СРС, 40 състав, съгласно което е признато за установено на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ПК „Студентска“, че З.М.Я.,И.М.В.,Б.П.В.,В.С.В. и И.С.В., като наследници на В.Г.М., починал на 04.03.1965г., имат право да им бъде възстановена собствеността върху имот пл. №2637, кадастрален лист № 9 от кадастрален план на /административен адрес/, изработен 1939 г., с площ от 2.210 дка. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 27.01.1999 г.

По делото е представено решение от 04.12.2007 г. постановено по гр. д. № 02331/2006 г. по описа на СГС, III- Е състав, съгласно което е отхвърлена жалбата на З.М.Я.,И.М.В., Б.П.В., Х.Л.Я., Г.В.Г.,И.С.В. срещу Заповед № РД 64 - 04/17.02.2006г. на кмета на Район „Студентски“ - Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 6 по Протокол № 1/07.02.2006 г. на постоянно действащата районна техническа комисия за част от бивш имот пл. № 2637 /к.л.№9/ по кадастрален план на гр.София, местност „Напоително поле“, изработен 1939г., попадащ, но не нанесен в к.л. № 550 по ОЗРКП на гр. София, местността „Студентски град“, одобрен с Решение №92 по Протокол №23 от 19.03.2001г. на СОС, с площ от 567 кв.м. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 07.04.2008 г.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-УГ01-4844 от 18.08.2021 г. издадено от Столична община, съгласно което В.Г.М. е починал на 04.03.1965 г., като са посочени и наследниците по закона на същия.

Представен е Указ № 29, изготвен по доклад на Министъра на войната № 244 от 09.12.1943 г., съгласно който е постановено да се отчужди за нуждите на войската в землището на /административен адрес/ – Софийско около 827.235 кв. м. частни и общински места, като стойността на отчуждените имоти да се заплатяла, като е представен и списък на собственици на парцели и ниви във военния терен /административен адрес/, както и самия доклад № 244 от 09.12.1943 г.

Представено е писмо от 27.05.2022 г. от Областна администрация на 2 област София, съгласно което процесния имот бил включен в списъка на имотите в землището на /административен адрес/ – Софийско, отчуждени за нуждите на министерството на войната, като по отношение на същия било заплатено и обезщетение.

По делото е представено писмо с изх. № 833-81/20 от 15.02.1951 г. от МВР отдел „Капитално строителство“ относно предаването документите по собствеността на терена в с.Дървеница, Софийско, като в писмото са посочени и собствениците, на които е заплатено обезщетение.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Лилия Герова, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че след извършеното проучване на имота било установено, че с доклад до негово величество Царя № 244 от 9 декември 1943 г., Министъра на войната е приложил УКАЗ № 29 от 04.01.1944 г. от името на регентите на България да се отчуждели за нуждите на войската в землището на /административен адрес/ - Софийско от около 827 235 кв.м частни и общински места съгласно приложените план и скица, както и да се прогласила спешност за завладяването на имотите съгласно чл. 54 от същия закон и стойността на отчуждените имоти да се заплатила от съответния параграф по бюджета на Министерството на войната. Вещото лице посочва, че на копие от кадастрален план на напоителното поле била очертана необходимата на МНО територия, като имотите били преномерирани от 1 и бил изработен парцеларен план. Вещото лице посочва, че е изследвала и списък на собствениците на имотите, които се отчуждават и предават на Министерство на Народната отбрана, поделение 1735 в София – Дървеница, като в първата графа на таблицата бил номера на парцелите по плана за отчуждаване, като под № 126 бил имотът на Вучко Георгиев от /административен адрес/ (Приложение 2-2). Вещото лице е изготвило в заключението комбинирана схема на имот пл. № 2637 от кадастралния план на Софийско напоително поле и имот 126 от списъка на собствениците на имоти, които се предават на МНО, като при съвместяване с графиката на имот 126 било видно, че двата имота били идентични. Вещото лице посочва, че в прегледаните материали не открила парцел I 126 в плана на военния терен. Съгласно заключението МНО било изплатило стойността на парцел № 126, който бил идентичен с имот пл.

№ 2637, к. л. 9 на В.Г.М..

По делото е приетата и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Л. М., която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че било установено, че с Царски указ № 29/10.12.1943 г., обнародван в ДВ, бр. 2 от 1944 г. посочения имот на В.Г.М. бил включен в списъка на имотите в землището на /административен адрес/, които били отчуждени за нуждите на министерството на войната. Съгласно заключението във връзка с този указ е била проведена отчуждител на процедура на засегнати имоти, като по делото бил приложен списък на тези имоти и имената на собствениците и под номер 26 било името на В.Г.М. и имот 126 бил включен в списъка с номерата на имотите. Съгласно заключението за ПИ пл. ном. 2637 /идентичен с ПИ пл. ном. 126/ с площ 2210 кв.м, по списъка на отчуждените имоти със Царски указ № 29/10.12,1943 3 г., обнародван в ДВ, бр. 2 от 1944 г. отчужден за нуждите на министерството на войната и посочен в писмо изх. № 833-81/20 от 15.02.1951 г. по описа под.

35130, била изплатена стойността на парцел 126 с площ - 2180 кв.м. Вещото лице е посочило, че посоченото поделение 35130 било строително - войскова част, като имота бил застроен с гаражи, автомивка, хангари за техническо обслужване, административни сгради, жилищни помещения и др. Съгласно заключението с АЧДС от 09.04.1971 г., по заповед № 2537/0Г.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС, бил актуван имот от 240050 кв.м, като подробно били описани границите на имота. Вещото лице посочва, че било налице фактическо отчуждаване на процесния имот.

В настоящото производство предмет на оспорване е постановено решение на органа по поземлената собственост – Общинска служба по земеделие, с което, е отказано за възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари реални граници на наследниците на В.Г.М. правото на собственост по отношение на нива от 2.245 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на /административен адрес/ имот пл. № 2637, к. лист № 9 от кадастрален план, изработен 1939 г. Процесната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно оспорване, доколкото с него се отхвърля искането на жалбоподателя – като един от законните наследници на лицето В.Г.М. и се отказва издаването на благоприятно за него решение, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ . Оспореното решение на ОСЗ е връчено на жалбоподателя на 28.06.2022 г., а съгласно представеното известие за доставяне, като е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следните съображения:

Съгласно правомощията си по чл. 146 АПК съдът при преценка законосъобразността на административния акт проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма, допуснато ли е съществено нарушение на административно-производствени правила при издаването му, налице ли е противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като съдът не е ограничен от посочените от оспорващия основания, а проверява всички основания по чл.

146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.

В случая оспореният акт е издаден в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, както и от компетентен орган, като при извършената служебна проверка съдът не установи той да противоречи на целта на закона. Също така при издаването на оспорената заповед ответникът по жалбата не е допуснал нарушение на административнопроизводствени правила и на материално-правни разпоредби на закона.

Атакуваното решение не страда от пороци до степен на нищожност, като настоящия състав намира и, че са спазени изискванията на закона, касаещи процедурата по издаването му. ОСЗ в рамките на своята компетентност е извършила проверка за реда по който следва да се извърши възстановяване на 4 правото на собственост по отношение на имота. Индивидуализирала е същия и е събрала нужните документи за установяване дали конкретния имот подлежи на възстановяване с оглед изискванията на чл. 10 ЗСПЗЗ.

По отношение на материалноправната законосъобразност на решението в оспорената му част, съдът намира следното.

Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателката, че процесното решение противоречало на влязлото в сила на 27.01.1999 г. решение от 22.12.1998 г. постановено по гр. д. № 9797/1996 г. по описа на СРС, 40 състав, съгласно което е признато за установено на основание чл. 11, ал.