Решение № 3122 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3122 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330100161 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 против Н. Ю. И., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по член 422 ГПК вр. член 415, ал. 1 ГПК вр. член 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане в размер на сумата 113,24 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от ***** г., сключен между ответника и ищеца; 23,10 лева възнаградителна лива за периода 31.07.2024г. – 29.09.2024г.; 76,88 лева лихва за забава за периода 29.09.2024 г. – 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2876/2025 г., по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че между ответникаи ищеца бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от ***** г. Посоченият договор бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, чрез електронната платформа, като се прилагат дискове със записани текстове от договора за кредит и ОУ, ведно с имейлите и преписка по кредита, диск със записан разговор с ответника потвърждаващ сключването на договора, вайбър профил и вайбър видео разговор. По повод на договора бил сключен анекс за изместване на падежната дата от ***** г. на 29.9.2024 г., като е заплатена общо такса в размер на 155,40 лева. Твърди се, че по силата на цитирания договор за кредит, ответникът усвоил сума в размер от 700 лева, преведена по посочена от ответника банкова сметка, разкрита в ОББ АД. Посочения в договора за кредит фиксиран лихвен процент бил 40,15%, а ГПР 48,3 %. Сумата следвало да бъде върната на една падежна вноска с падеж – ***** г. За събиране на претендираното вземане ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2876/2025 г. по описа на Районен съд – Перник. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, който подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Р. Р., с който оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва сключването на процесния договор и получаването на сумата. Оспорва договора за кредит като недействителен на 1 осн. член 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговарял на реално приложения, понеже в същия не е включена предвидената в договора неустойка по член 3, ал. 1 от договора. При условията на евентуалност в случай, че се уважи предявения иск, се иска да се извърши прихващане между платените от ответника без основание по договора за кредит суми в размер на общо 455,20 лева с уважените искове по предявения иск. Представят се пет броя разписки за извършени плащания. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор и са отделени за безспорни и ненуждащи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от ***** г., като на ответника е била предоставена в заем сумата от 700 лева, получена от ответника по банков път.

Видно от присъединеното в ЕИСС електронно дело на ч. гр. д. № 2876/2025 г. по описа на Районен съд – Перник заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК за сумата от 695,40 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от ***** г., сключен между ответника и ищеца; 23,10 лева възнаградителна лива за периода 31.07.2024г. – 29.09.2024г.; 76,88 лева лихва за забава за периода 29.09.2024 г. – 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - до окончателното погасяване.

Твърди се, че цялото вземане е изцяло падежирало на ***** г., като длъжникът погасил 4,60 лева от главницата и част от договорната лихва за периода 31.07.2024г. – 29.09.2024г.

Договорът за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от *****г. е недействителен, тъй като посочения ГПР в размер на 48,30 % не отговаря на реално приложения, защото в него е включена само възнаградителната лихва, но не и начислената неустойка в размер на 132,20 лева.

След като договорът за потр. кредит е недействителен, дължима е само чистата стойност на кредита, която е в размер на 700 лева главница, но не и възнаградителната лихва и лихвата за забава, като от главницата по договора за потр. кредит е претендирана само сумата от 113,24 лева, тъй като ищецът е оттеглил иска си за главница за размера от 586,75 лева.

Ответникът е представил пет броя разписки за извършени плащания в полза на ищеца и е релевирал възражение за прихващане с платени от ищеца без основание суми в размер на общо 455,20 лева. Представените от ответника пет броя разписки за извършени плащания - от 14.06.2023г. за 809,20 лева, на 18.11.2021г. за 794 лева, на 23.10.2021г. за 576 лева, на 8.09.2021г. за 588 лева и на 10.08.2021 г. за 798 лева са оспорени от ищеца, с възраженията, че плащанията не били извършени от ответника, както и че тези суми не били установени по основание и размер.

Видно от представените от ответника писмени доказателства платец на сумите е ответникът, но ищецът не е оспорил изрично извършените в негова полза плащания, нито е установил, че е налице основание да получи сумата от 455,20 лева, с която сума иска прихващане ответника.

Ето защо съдът приема, че възражението на ответника за прихващане между процесната главница от 113,24 лева и сумата от 455,20 лева се явява основателно, поради което искът за главница също се явява неоснователен, поради основателност на възражението за прихващане.

По изложените съображения и искът за главница ще се отхвърли като неоснователен, поради прихващане.

При този изход от спора, право на разноски има адвоката на ответника адв. Р. Р. по член 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 245,42 евро по заповедното производство и 245,42 евро за исковото производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 против Н. Ю. И., ЕГН **********, иск по член 422 ГПК вр. член 415, ал. 1 ГПК вр. член 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за 2 установяване съществуването на парично вземане в размер на сумата 57,89 евро, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***** от ***** г., сключен между ответника и ищеца; 11,81 евро възнаградителна лива за периода 31.07.2024г. – 29.09.2024г.; 39,31 евро, представляваща лихва за забава за периода 29.09.2024 г. – 17.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2876/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователен.

ОСЪЖДА ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810 да заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия *****, адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца Н. Ю. И., ЕГН ********** в размер на 245,42 евро по заповедното производство и 245,42 евро за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3