Решение № 64 от 28.01.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Сливен, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230106538 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за заплащане на сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП на 08.07.2024 година, като виновният водач има сключена застраховка за МПС в ответното дружество.

Сочи се, че на ищеца е било изплатено от ответното дружество обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, но се излагат съображения, че действителният размер на вредите е по-голям.

От съда се иска да осъди ответника да му заплати допълнително сумата 6000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявения иск, но не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор за МПС, с което е причинено увреждането, механизмът на ПТП, вината и противоправното поведение на водача, като и че на ищеца е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Излагат се твърдения, с които се оспорват доводите на ищеца за претърпени по-големи болки и страдания и се 1 твърди, че изплатената сума в размер на 2000 лева представлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

От съда се иска да отхвърли предявения иск.

В заседанието по същество ищецът не се явява и не се представлява, но в предходното по искане на пълномощник е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез увеличаването му на 8 000,00 лева.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който пледира за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спорно, че ответникът е пострадал при ПТП на 08.07.2024 година, причинено с МПС, което е било застраховано по застраховка гражданска отговорност при ответника, като в резултат на виновното и противоправно поведение на водача, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, както и че ответното дружество е заплатило за тези вреди 2000 на ищеца.

От показанията на разпитания по делото свидетел И. А., син на ищеца се установява, че 30-40 минути след катастрофата получил обаждане от приятел, който е бил на мястото, но когато отишъл там, разбрал, че баща му с линейка е закаран в болница. Там го видял на носилка. Лежал в болницата близо една седмица. Операция не са му правили, но видял, че има системи.

Гледал го, но не можел да говори и не го познавал. Бил неадекватен. След една седмица го изписали и след това сънувал 3-4 дни кошмари. Много бавно се възстановявал. Не можел да ходи добре и куцал. Не можел да движи врата си. След изписването, няколко месеца близките му го придружавали в тоалетната и му давали постоянно болкоуспокояващи, каквито все още понякога пиел. Свидетелства, че не е в състояние да шофира, не може да се движи добре и защото е възрастен много бавно му минавало.

Вещото лице дава заключение, от което се установява, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 08.07.2024 година, водачът на катастрофиралият лек автомобил Б. М. А. - на 68 години, е получил автомобилна травма, изразяваща се в контузия на главата и врата със 2 сътресение на мозъка, което е протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, като същият за кратко време нямал никакъв спомен какво се е случило с него. Получил е болки в областта на врата, които се засилвали при опипване с ръка и при функционална активност; контузия на гръдния кош с болки и кръвонасядания в областта на гърдите отпред в ляво; контузия на дясната подбедрица с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на предната повърхност на дясната подбедрица и ходилото и наличие на такива травматични увреждания и в областта на лявата колянна става. По спешност, със санитарен автомобил пострадалият е бил транспортиран в спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД - гр. Сливен, където е бил прегледан и са му били извършени рентгенови изследвания на цялото тяло.

При тези изследвания са били установени само натъртвания, кръвонасядания и болезнен оток на тъканите в травмираните области, без счупвания или други травми, които да са застрашили живота му. Пострадалият е бил включен на системи с различни бързо действащи лекарствени препарати и е бил освободен след уточняване на състоянието му и след като е било установено, че не е получил тежки застрашаващи живота му травматични увреждания.

Освидетелстваният нямал спомени за случилото се с него за времето непосредствено след произшествието, което се дължи на сътресението на мозъка.

Според вещото лице, описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самият пострадал и както сочат и представените доказателства по делото.

Установените увреждания са причинили на освидетелствания „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според вещото лице, при правилно протичане на оздравителните процеси, такива увреждания и болките дължащи се на тях, отминават за срок от около един месец.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

3

Предявената искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустима, а разгледана по същество се приема за доказана по основание и частично до сумата 3 000,00 лева по размер на заявения след допуснато изменение пряк иск от 8000,00 лева, до който следва да се уважи, а в останалата му част да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432, ал. 1 от КЗ). Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /арг.от чл. 496 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията 4 между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал.

1 КЗ.

Страните не спорят, че ответникът е пострадал при ПТП на 08.07.2024 година, причинено с МПС, което е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като в резултат на виновното и противоправно поведение на водача, на ищеца са били причинени неимуществени вреди, както и че ответното дружество е заплатило за тези вреди 2000 на ищеца. Претенцията на ищеца за по-голямо обезщетение от изплатеното е обосновало правния му интерес като пострадало лице да предяви настоящия пряк иск. Ето защо съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 498, ал. 3, предложение второ от КЗ.

Няма спор, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция - виновно противоправно поведение (на водача на застрахованото МПС), вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характера и тежестта на уврежданията, интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на 5 съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година, съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 година по т. дело № 795/2008 година на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.