Решение № 260003 от 04.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260003 гр.

Пловдив, 04.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 3684/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

/НП/ № 494783-F529206/13.02.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на М. С.К. с ЕГН *********** и адрес *** на основание чл. 178, пр. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят моли да се отмени НП.

Аргументите са свързани с приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според него случаят се явява маловажен.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението не е маловажно.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима. По същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят М. С.К. извършвал дейност като земеделски производител, за което бил регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив от 2012 г. Той не бил организирал дейността си под някаква различна правноорганизационна форма, а действал като физическо лице. Жалбоподателят К. сам организирал и водил работите си като земеделски производител като не ползвал услугите на счетоводител. В края на месец октомври – началото на месец ноември 2019 г. той изчислил, че оборотът от дейността му надвишил 50 000 лв., което налагало да се допита до специалист. Затова се свързал с П. К., която била счетоводител и която след преглед на дейността и документите от нея установила, че за К. пред септември 2019 г. са настъпили основанията за регистриране по ЗДДС. Със заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911902755387/05.11.2019 г. тя като негов пълномощник заявила настъпване на законовите предпоставки за регистрация пред приходната агенция.

По този повод е извършена проверка от въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив във връзка с наличие на основания за регистрация по ЗДДС. Съставен бил протокол по чл. 50 от ЗДДС с № ********** от 19.11.2019 г. При проверката е установено, че в периода 01.11.2018 г. до 31.08.2019 г. е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв., а именно в размер на 59 210,60 лв. и е следвало в 7-дневен срок от месеца, в който е достигнало нужния облагаем оборот за последните 12 календарни месеца, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Тъй като облагаемият оборот е достигнат през месец август на 2019 г., е следвало до 09.09.2019 г. да бъде подадено заявлението за регистрация по ЗДДС, тъй като 07.09.2019 г. е бил почивен ден. Жалбоподателят не е сторил това в този срок, а е подал заявление за регистрация на 05.11.2019 г. с обсъденото по-горе заявление за регистрация по ЗДДС. По този начин той е извършил нарушението на 10.09.2019 г. Същото е установено на 19.11.2019 г. при извършване на проверката във връзка с наличие на основания за регистрация по ЗДДС.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F529206/27.11.2019 г. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на жалбоподателя. Подадено е възражение от жалбоподателя против съставения акт, с което се сочат идентични възражения като в жалбата, свързани с наличието на извинителни причини за пропуска на срока за подаване на заявление за регистрация.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 178, пр. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Г., присъствал при съставяне на АУА, и П. К., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, възражение, протокол по чл. 50 от ДОПК № ********** от 19.11.2019 г., заявление за регистрация вх. № 163911902755387/05.11.2019 г., копие на нотариално заверено пълномощно, оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелят по акта потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че е присъствал при съставянето на акта, което се е осъществило в сградата на ТД на НАП Пловдив. От друга страна свидетелката доведена от страна на жалбоподателя, П. К., потвърждава пропуска на срока за регистриране по ЗДДС и наличието на основанията за това.

Показанията и на двамата свидетели съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие помежду си и с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставения протокол, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган следва от така представената заповед.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране по реда на ЗДДС и осъществяване на контрол над регистрираните и нерегистрираните субекти.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /ред.

ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Чл. 3 от ЗДДС посочва кои лица са данъчно задължени. Такива съобразно ал. 1 на посочената норма са всички, които извършват независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея. Съобразно ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на търговците, включително и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. В настоящия случай безспорно жалбоподателят в качеството му на земеделски производител се явява лице, предоставящо услуги в областта на селското стопанство.

Как се определя облагаемия оборот постановява нормата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, а именно това е сумата на всички облагаеми доставки, включително и тези с нулева ставка, доставки на финансови и застрахователни услуги. Към тях не се включват тези, които не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС. В настоящия случай от изготвения протокол по чл. 500 от ЗДДС и показанията на свитделите, се установи, че сборът от облагаемите доставки в последните дванадесет месеца надвишава сумата от 50 000 лева, а именно се равнява на 59 210,60 лв. Същите са свързани с основната дейност на жалбоподателя. По делото не са ангажирани доказателства доставките да попадат в изключенията по чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че за периода 01.11.2018 г. - 31.10.2019 г., жалбоподателят е достигнал изискуемия оборот за задължителна регистрация - над 50 000 лева. От изтичането на този срок, жалбоподателят като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, е следвало в 7-дневен срок да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Следователно срокът е започнал да тече на 01.09.2019 г. и е изтекъл на 09.09.2018 г., понеже 07.09.2019 г. е бил почивен ден. Доколкото това задължение не е изпълнено, правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал.1 ЗДДС.

Доколкото с наказателното постановление е ангажирана отговорност на физическо лице, съдът намира, че същото е извършило нарушението с пряк умисъл. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за което е наказан с обжалваното наказателно постановление.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 178 от ЗДДС, която предвижда, че данъчно задължено по ЗДДС, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв. Неправилно обаче е приложен материалния закон по отношение на определяне на правилното по вид наказание.

Установи се по делото, че жалбоподателят е физическо лице и е наказан за деяние в качеството му на физическо лице. Земеделските производители съгласно пар. 1 от ДР към Закона за подпомагане на земеделските производители е физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно те имат свободата да организират дейността си или като физическо лице, или като юридическо. Настоящият случай жалбоподателят е действал като физическо лице и в актовете на административнонаказателното производство това обстоятелство не се опровергава. В тях не се съдържат данни, които да сочат, че М.К. е организирал работата си и действат в качеството на едноличен търговец или като представител на юридическо лице. В такъв случай правилно е посочено, че санкцията на нарушителя следва да се определи по реда на чл. 178, пр. 1 от ЗДДС, а именно като физическо лице да му се определи глоба. Същевременно той е наказан с имуществена санкция, което представлява наказание, което се налага единствено на юридическите лица и едноличните търговци. Оттук и неправилно на нарушителя е наложено наказание, на което самият той не подлежи на наказване. Същностната разлика на наказанията глоба за физическите лица и имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци е прокарана както в ЗАНН, където наказването на юридическите лица е отделено в самостоятелната глава Четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, така и в специалния закон – ЗДДС, където явно е посочено за кои лица какви по вид санкции се налагат. Нещо съществено обаче следва да се отбележи. Принципното предвиждане на законодателя е, че юридическите лица и едноличните търговци поради спецификата в дейността им и грижата на професионалисти, която следва да полагат при осъществяването ѝ, подлежат на наказване с по-висока по размер санкция в зависимост от физическите. Оттук е и съществено за едно лице дали е наказано с по-високата по размер имуществена санкция или с по-ниската – глоба. Както и това е съществено за упражняване на правото му на защита, в смисъла да я организира така, че да претендира редуцирането на наказанието до предвидения в закона най-нисък възможен предел.