Акт от 20.06.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Перник, 20.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00898 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л.Г.Л., с ЕГН: **********,***, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1 095,69 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г., за която сума по гр. дело № 6760/2003 г. по описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от 11.12.2003 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Пернишкия районен съд.

Ищецът Л.Г.Л. твърди, че е наемател на недвижим имот, находящ се в ***, разположен в топлофицирана сграда. Изяснява, че през 2003 г. по искане на ответното дружество „Топлофикация – Перник“ АД /тогава ЕАД/ пред Пернишкия районен съд е било образувано гр. дело № 6760/2003 г., по което въз основа на несъдебно изпълнително основание, е постановено определение на съда и е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от 1 095,69 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г. Посочва се, че на основание изпълнителния лист и по молба на ответника, в качеството му на взискател, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Пернишкия районен съд за принудително събиране на процесната сума, по което му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Поддържа се, че други изпълнителни действия не са предприети. Твърди се, че процесното вземане е недължимо, тъй като към датата на предявяване на иска същото е погасено по давност. Намира за приложим тригодишния давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор.

В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощника си адв. Н.Б.. От името на доверителя си същата поддържа предявения иск. Намира за доказано по делото, че през процесния период ответното дружество е начислило като дължима от ищеца сума за ползвана топлинна енергия, за заплащането на която същият е бил осъден и срещу него е било образувано изпълнително производство, впоследствие прекратено. Поддържа, че към датата на сезиране на настоящия съд са изминали повече от три години, през които ответното дружество не е предприело никакви действия за събиране на процесното вземане, поради което същото се е погасило по давност. С тези доводи отправя искане за уважаване изцяло на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответното дружество „Топлофикация–Перник“

АД, чрез пълномощника си юрк. М., оспорва иска като неоснователен и недоказан и отправя искане за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело № 6760/2003 г. по описа на Районен съд – Перник и от приетите като писмени доказателства заверено копие от изпълнителен лист от 11.12.2003 г. и писмо с рег. № 10657/20.04.2018 г. от държавен съдебен изпълнител при Съдебно – изпълнителната служба към Районен съд – Перник, се установява, че с Определение от 11.12.2003 г., постановено по гр. дело

№ 6760/2003 г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ съдът, като е приел, че представеният документ – извлечение от сметка е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя против лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист, е осъдил Л.Г.Л. – ищеца в настоящото производство да заплати на „Топлофикация – Перник“ ЕАД /сега АД/ сумата от 1 103,21 лв., представляваща стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г. за абонатен № ********** и сумата от 157,48 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2001 г. до 04.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2003 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 25 лв., представляваща направени разноски по делото.

Изяснява се, че въз основа на определението е издаден изпълнителен лист от 11.12.2003 г.

/приет като писмено доказателство по делото в заверено копие/. Установява се също, че въз основа на последния и за събиране на материализираните в него вземания е било образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник. Изпълнителното производство е прекратено с Постановление на ДСИ от 04.12.2008 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, архивирано под № 15-66/30.12.2008 г. и унищожено със Заповед на Адм. ръководител – Председател на ПРС.

Установява се, че в хода на изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 21.12.2004 г. /видно от удостоверителното изявление на съдебния изпълнител, отразено на гърба на представеното по делото копие от изпълнителения лист/. Изяснява се, че последното изпълнително действие е от 16.04.2005 г., с оглед отразеното в Постановлението на ДСИ за прекратяване от 04.12.2008 г.

От удостоверителните изявления на съдебния изпълнител, обективирани върху процесния изпълнителен лист от 11.12.2003 г. следва, че в хода на изпълнителното производство са изплатени следните суми: с платежна заповед № 297/18.04.2005 г. сума в размер от 50 лв., с платежна заповед №

357/09.05.2005 г. сума в размер от 50 лв., с платежна заповед № 473 от 04.07.2005 г. сума в размер от 40 лв. и с платежна заповед № 872/11.2005 г. сума в размер от 50 лв. или общо сума от 190 лв.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителното производство може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг. ал. 2 на същия законов текст. От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

В настоящия случай ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано изпълнително дело № 2563/2004 г. по описа на ДСИ при Пернишкия районен съд.

Същевременно, в съдебно заседание ответното дружество оспорва основателността на исковата претенция. Предвид това, съдът намира предявения иск за процесуално допустим – насочен към отричане съществуването на парично вземане, претендирано от ответника и предмет на образувано от него изпълнително производство, впоследствие прекратено, което от своя страна обосновава проверката по същесво – относно основателността на иска.

Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца Л.Г.Л. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „к“ ГПК – извлечение от сметка.

Изясни се също, че за събиране на сумите по изпълнителния лист именно срещу ищеца е било образувано изпълнително производство. Следователно, ищецът се явява активно материалноправно легитимиран да отрича дължимостта на сумата за главница в размер от 1 103,21 лв., удостоверена в изпълнителния лист от 11.12.2003 г., издаден по гр. дело № 6760/2003 г. по описа на Пернишкия районен съд, част от която – в размер от 1 095,69 лв. се явява предмет на предявения отрицателен установителен иск.

Както вече беше изяснено, ищецът отрича вземането с твърдението, че към момента на депозиране на исковата молба същото е погасено по давност. С оглед така наведеното основание за недължимостта ѝ в доказателствена тежест на ответното дружество е да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давностния срок.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

В настоящия случай, вземането в размер на сумата от 1 095,69 лв., представляващо стойност на ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2001 г. до 30.09.2003 г. има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД и спрямо него е принципно приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, без значение от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

При извършване на преценката погасено ли е по давност процесното вземане от значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този период.

Както вече беше изяснено, производството по изп. дело № 2563/2004 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Перник е прекратено с постановление от 04.12.2008 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му. Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното действие, като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото страните не спорят за основанието за прекратяване, а и ответното дружество, в качеството си на взискател не твърди, а и по делото няма данни да се е възползвало от правото си да оспори законосъобразността на прекратяването чрез обжалване на постановлението на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, то въпросът за законосъобразността на последното – наличието на предпоставките, обуславящи прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпване на перемпцията, не може да бъде пререшаван от настоящия съд.