Определение № 4103 от 05.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4103 гр. Варна, 05.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501966 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба вх. № 66071/25.07.2025г. от Н. Д. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 34, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Р. Д., против решение № 2743/18.07.2025г. по гр.д. № 20243110104112 на 26-ти състав на ВРС, което е уважена молбата на Д. Н. Н., с ЕГН **********, действаща лично и като родител и законен представител на детето Д. Х. С., с ЕГН *************, двамата с адрес гр. Варна, ул. „***“, №33, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу него, като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Н. Н., с ЕГН ********** и детето Д. Х. С., с ЕГН ***, двамата с адрес гр. Варна, ул. „***“, №33; забранено му е да приближава Д. Н. Н., с ЕГН **********, както и детето Д. Х. С., с ЕГН ***, на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището, което обитават с адрес: гр.

Варна, ул. „***“, №33, детската градина на детето „****“ – гр. Варна, ул. „***“, №45, както и местата за социални контакти и отдих на молителите за срок от 3 /три/ месеца, както и е осъден да заплати на Д. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „***“, №33, направените по делото разноски в пълния им размер от 600.00лв., макар, че една от нейните две молби за защита от домашно насилие е отхвърлена.

Счита първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителите по делото на 03.03.2025г. за незаконосъобразно и необосновано.

ВРС, постановявайки обжалваното решение е дал вяра на подписаната от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН относно случилото се на 03.03.2025г., но не и за това на 21.03.2025г. Смята, че този извод е лишен от смисъл. Лековерно са кредитирани показанията на св. Сивова, която е заинтересована от изхода на спора. Освен това, тя няма преки впечатления от случилото се на 03.03.2025г., а възпроизвежда казаното от племенницата й-молителка по телефона. Съдът не е взел предвид и това, че пострадалото лице при инцидента е той самият. Дори и да са събирани доказателства, няма обсъждане в мотивите на решението. Освен това му е забранено да приближава местата за социални контакти и отдих на молителите, но тези места не са посочени конкретно и той не би могъл да ги избягва, за да не бъде третиран като нарушител при случайна среща с дъщеря си и внука си.

1

Моли за отмяна на обжалваното решение, като молбата за защита по ЗЗДН бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В писмени възражения Д. Н. Н. ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на детето си Д. Х С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 33, чрез адв.

А. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция, както и за потвърждаване на признатите такива в предходната инстанция.

Настоящият състав констатира, че навсякъде в в диспозитивите на първоинстанционното решение погрешно е посочено ЕГН на детето Д. Х. С.. Освен това във въззивната жалба има оплаквания, че неправилно са определени разноските по първоинстанционното дело, като са присъдени в пълен размер от 600.00лв., а молбата за защита е била подадена във връзка с два твърдяни инцидента, извършени на 03.03.2025г. и 21.03.2025г., като е уважена само за единия от тях-този от 03.03.2025г.

Първоинстанционният съд следва да проведе процедура по отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение и прецени иска ли се изменение на решението в частта за разноските, съответно основателно ли е едно такова искане.

Производството по делото следва да бъде прекратено и делото върнато на ВРС за поправка на допуснатите в обжалваното решение ОФГ, на основание чл. 247 от ГПК, евентуално измени същото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № **********1966 по описа за 2025 година на ВОС.

ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне на осн. чл. 247 от ГПК, евентуално на осн. чл. 248 от ГПК, с оглед мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2