Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1519 от 24.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4251/2026
Вид
Решение № 1519
Подписан
24.10.2026
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Пловдив, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330204251 по описа за 2026 година Прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. О. Л. от *** против Наказателно постановление №26 -1030-002961/09.06.2026 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 76.69 евро/ 149.99 лева, както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № I з -2539/17.12.2012 г. на МВР.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 03.05.2026 г. в 16:32 ч. в гр.Пловдив, бул. България – кръстовище с ул. Васил Левски жалбоподателят бил установен да управлява л.а. Ситроен с рег.№ ***, като навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ 1 червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа За така установеното нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на името на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 5357116 от 03.05.2026 г.. Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение било подадено възражение, с което се оспорвала от водача установената фактическа обстановка с твърдение, че преминаването бил извършено от водача при жълт сигнал на светофарната уредба и водачът преминал, тъй като бил близо до светофара и щял да остане в кръстовището, с което щял да създаде опасност за другите участници.Като се запознал с материалите по административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган приел, че фактическата обстановка е праввилно установена и било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител С. Г. П., както и на св. Т.

В. В., обяснения на нарушителя / частично /.

Пред съда нарушителят не оспорва, че на посочените дата и място в наказателното постановление се е намирал и е управлявал описания в наказателното постановление автомобил. В дадените от него обяснения съобщава, че не е преминал на червен, а на жълт сигнал на светофарната уредба и е продължил да управлява , за да не създава опасност за движението.

За изясняване на оспорената по делото фактическа обстановка бяха разпитани в качеството на свидетели съставителят на акта С. Г. П., както и св.

Т. В. В.. Двамата свидетели П. и В. посочиха, че се намирали на същата дата и час на посоченото в наказателното постановление място, като служебният автомобил бил позициониран срещу този на жалбоподателя. В разпита пред съда свидетелят В. допълва, че служебният автомобил, в който се намирал, бил първа кола и изчаквал светването на светофарната уредба на разрешителен зелен сигнал, а през това време наблюдавали кръстовището. И двамата свидетели посочват, че патрулирали на мястото на проверката редовно, като светофарната уредба на секцията от тяхната посока на пътното платно е синхронизирана със секцията на отсрещната посока. По тази причина автомобилите от тяхната страна, които имали право да завиват наляво, били в синхрон с отсрещно намиращите се, които също имали право да завиват наляво. При светване на забранителен червен светофар на уредбата, отнасящ се за завиващите наляво, автомобилът на проверявания водач, потеглил вместо да изчака. Според св. Т. В. при спиране на водача на пътя за проверка той самият заявил, че бърза, за да закара приятелката си на частен урок.

Показанията на св. П. и св. В. бележат различия единствено относно пътната лента, на която посочват, че се намирал служебният им автомобил. Според св.

П. служебната кола била в средна лента,според св. В. в дясна лента. По този въпрос и двамата свидетели не са достатъчно категорични. В показанията си пред съда обаче двамата свидетели заявяват, че секцията в тяхната посока е в съответствие със секцията, която е синхронизирана с движението в обратната посока. Съответно имащите право да завиват наляво и според двамата 2 свидетели били в синхрон с отсрещно намиращите се, които също имали право да завиват наляво, поради което и изводът за цвета на светофарната уредба, по време на която преминал водачът с автомобила, и на двамата свидетели е категоричен, че бил червен.

Предвид съобщеното от двамата свидетели пред съда следва да се отчете, че показанията им относно работата на светофарната уредба и наличието на синхронизация при движението на автомобилите на процесния участък са взаимнодопълващи се и логични. Разликата в показанията им относно позицията на служебния автомобил , в който са се намирали на пътя средна или лява лента, не може да повлияе на достоверността на посоченото от тях предвид съобщеното, че патрулират на процесното място редовно, както и че е налице синхронизация на светофарната уредба и не на последно място и предвид позицията на служебния автомобил, който според двамата свидетели бил първа кола на пътя.

Обясненията на жалбоподателя, че се намирал в кръстовището при светване на жълт сигнал и потеглил, за да не попречи на движението, не кореспондират с показанията на двамата свидетели, поради което и съдът не дава вяра на неговите обяснения. Не са налице и доказателства, които да са представени от него в хода на съдебното следствие, които да бъдат обсъдени и съпоставени с останалия доказателствен материал. По изложените съображения съдът прие, че установената в хода на воденото административнонаказателно производство фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Правилно е приложен материалният закон. Разпоредбата на чл. 6, т.

1 ЗДвП предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е спазил това свое задължение, а именно да съобрази поведението си като водач на лек автомобил със светлинния сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят е извършила вмененото му административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от жалбоподателя виновно, при форма на вина умисъл. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл. чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП предвиденото наказание за водач, който преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба е „глоба“ в размер на 150 лв., което наказание е във фиксиран размер, поради което и в тази част наказателното постановление не подлежи на ревизиране. Въпреки че не е направено такова оплакване в жалбата съдът намира, че в настоящия случай не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието е висока, създава опасност за живота и здравето на останалите участници в движението. Налице е и висока степен на обществена опасност на дееца предвид данните и за други нарушения от негова страна по ЗДвП, съдържащи се в справката за нарушител на негово име.

Правилно и в съответствие с чл.6, ал.1 т.20 от Наредба № I з 2539/17.12.2012 г. на МВР на водача са отнети общо 10 контролни точки.

3

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложеното копие на Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

Предвид всичко изложено съдът прие, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и при направено искане от въззиваемата страна следва в нейна полза да се присъдят сторените по делото разноски. Тази страна се е представлявала от юрисконсулт, поради което и неговото възнаграждение във връзка с осъществената дейност по процесуална защита следва да се определи от съда в зависимост от извършената работа и оказаната правна защита и съдействие. Като взе предвид, че делото е приключило в едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва в полза на въззиваемата страна разноски да бъдат присъдени в минимален размер.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление №26 -1030002961/09.06.2026 г. , издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Д. О. Л. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.5 т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 76.69 евро/ 149.99 лева., както и са отнети общо 10 контролни точки на основание Наредба № I з 2539/17.12.2012 г. на МВР.

ОСЪЖДА Д. О. Л. от *** ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 66,47 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4