Решение № 119 от 21.03.2025, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1247/2024
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 16.04.2025
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 2, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. Габрово, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210101247 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1 срещу А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 11, ет. 6, ап. 18, за установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че на 10.05.2023 г. между “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, като кредитор и А. Р. Я., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № 436925 от 10.05.2023 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Въз основа на договора кредиторът предоставил на ответника заем в размер на 1000 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски в срок до 30.12.2024 г.. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, кредитополучателят обявил същия за предсрочно изискуем на 15.01.2024 г..
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 1000 лева - главница по сключения договор за кредит № 436925 от 10.05.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 217.80 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023 г. до 05.01.2024 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 97/2024 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба 1 за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е съществувало облигационно правоотношение във връзка с процесния договор за кредит. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото e представен заверен препис от договор за потребителски кредит № 436925 от 10.05.2023 г., съгласно който „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД се задължава да предостави на ответника А. Р. Я. за временно и възмездно ползване сума в размер на 1000 лева, която последният следва да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 20 месечни погасителни вноски в срок до 30.12.2024 г.. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40.15 %, а годишният процент на разходите – 48.44 %. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че кредиторът се задължава да предаде на заемателя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на "Изи Пей" АД.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено заемателят в петдневен срок да предостави едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Финанс" ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 582.78 лева, която се заплащала от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на първите шест вноски всяка в размер на 97.13 лева.
В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.
По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т. 1.1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната 2 страница на сайта с натискането на бутон "Вземи сега". Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон "Напред" и изпраща своето изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние и молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите общи условия - неразделна част от договора, а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с общите условия - неразделна част от него и стандартния европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД, под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема клаузите на същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или могат да бъдат получени на каса в офис на "Изи Пей" АД.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което съдът приема, че титуляр на банковата сметка IBAN BG95STSA93000021569628 открита в „Банка ДСК" ЕАД е ответникът А. Р. Я., като на 10.05.2023 г. банковата сметка е заверена със сума от 1000 лева, преведена от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с посочено основание „дог. за заем № 436925”. Съгласно заключението дължимата възнаградителна лихва по договора за периода 10.05.2023 г. – 05.01.2024 г. възлиза на сума в размер от 264 лева, а ГПР е 48.4248 пункта. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че при изчисляване на ГПР не е взет предвид размера на уговорената неустойка. Съдът не кредитира заключението в частта в която сочи, че по процесния договор за кредит № 436925 не е начислявана неустойка по чл. З, ал. 2 от договора доколкото тази част заключението касае правен извод.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
Относно установителните исове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 3
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на вземането и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.
В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на съобщения по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид съдържащите се в договора и общите условия към него данни за метода на сключване на процесния договор (чрез попълване на форма за кандидатстване в интернет страницата на ищцовото дружество и потвърждаването на заявката и на получения стандартен европейски формуляр чрез имейл) и предвид липсата на саморъчен подпис на приложените по делото документи, правоотношението между страните несъмнено попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.