Решение № 99 от 03.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пазарджик, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220101577 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗ, във вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133 от А. С. В. за сумата 489,97 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2024г., договорна възнаградителна лихва в размер на 39,63 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г., мораторна лихва в размер на 129,91 лв. от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 332/15.02.2024г. по ч. гр. д. 573/2024г. на РС Пазарджик.

Ищецът твърди, че вземането му спрямо ответницата, произтича от сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А. С. В. Договор за паричен заем № 4159365_ес от 29.05.2021г., което му е надлежно цедирано с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., на основание чл. 99 от ЗЗД и приложението към него с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Излага, че договорът за паричен заем бил сключен в предвидената писмена форма, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗПК относно шрифта и имал изискуемото, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 ЗПК съдържание. При сключването му на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон, поради което въз основа на него между страните възникнало валидно облигационно правоотношение.

По силата на договора за кредит на ответницата била предоставена 1 сумата от 500 лева, която следвало да върне 21 броя вноски по 25,88 лв. всяка в срок до 26.10.2021 г., при годишен лихвен процент от 40,00% и ГПР 46,96 %, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. С чл. 9 постигнали съгласие да заплаща всички разноски, свързани с изпълнението му.

Твърди, че при сключване на договора били спазени императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 4 от договора, ответницата се задължила да предостави едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица поръчители, отговарящи на поставените от кредитора ограничителни условия; 2/ банкова гаранция или 3/ одобрено от заемодателя дружество поръчител.

На същата дата В. сключила с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4159365/29.05.2021г., с който възложила на поръчителя да сключи договор за поръчителство с Изи Асет Мениджмът АД и да отговаря солидарно с нея пред кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за паричен заем и за всички последици от неизпълнението.

Поддържа, че кредиторът изпълнил задължението да предаде на кредитополучателката процесната сума. Длъжницата обаче не е изпълнила задълженията си по Договора до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Останала непогасена сума в размер на 659,51 лв., от които 489,97 лв. главница, договорна възнаградителна лихва върху в размер на 39,63 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г. и мораторна лихва в размер на 129,91 лв. от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г.

Поддържа, че задължението било изпълнено от поръчителя Файненшъл България ЕООД, който се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу ответницата.

Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022г. „Файненшъл България“ ООД прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133. За цесията В. била надлежно уведомена.

Счита, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението, което нямало характер на лично и незаместимо действие, можело да се извърши и от пълномощник на цедента, включително и старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на 2 длъжника за извършената цесия.

Поддържа, че ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.

1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането пораждало действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, съществуването на вземане в полза на „АПС Бета България“ ЕООД по отношение на А. С. В. по Договор за паричен заем № 4159365 от 29.05.2021г., сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, ЕИК: 131576434, за изпълнението на което солидарно отговаря Файненшъл България ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство № 4159365 от 29.05.2021г и което е прехвърлено в полза на „АПС Бета България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022г., в размер на 659,51 лева главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2024г., договорна възнаградителна лихва в размер на 39,63 лв. за периода от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г., мораторна в размер на 129,91 лв. от 29.05.2021 г. до 07.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 332/15.02.2024г. по ч. гр. д. 573/2024г. на РС Пазарджик.

Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител адв. П. М. АК – Пазарджик, не оспорва сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство.

Оспорва действителността на договора за паричен заем, който счита за нищожен.

Поддържа, че поради взаимната връзка между договора за кредит и договора за поръчителство, дължимото възнаграждението по последния в полза на поръчителя, се явявало разход пряко свързан с договора за кредит, поради което следвало да бъде включен в ГПР. Това не било сторено и ответницата била подведена относно действителния размер на кредита, а посочения ГПР не съответствал на реалния, който освен това надхвърлял допустимия по закон от пет пъти размера на законната лихва.

Затова, на осн. чл. 22 ЗПК, договорът за кредит бил недействителен и за ответницата, а оттам и за поръчителя не възниквало задължение за заплащане на процесната сума, което да бъде цедирано.

По тези съображения, ищецът не е придобил вземането по договора за цесия.

Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу А. С. В. е 3 издадена Заповед № 332/15.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 573/2024г. на РС Пазарджик. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в срок. Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и процесното по основание и размер, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен на 29.05.2021г. между А.

С. В. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4159365. По силата на него заемодателят предоставил на ответницата сума в размер на 500 лв., със задължението да бъде върната на 21 - седмични вноски в размер на 25,88 лв. всяка, включващи главница и договорна лихва, със срок на погасяване 08.06.2021г. – 26.10.2021г.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР от 46,96 %. Общата сума, която кредитополучателката е следвало да върне възлиза на 543,88 лв.

Съгласно чл. 3 от договора, с част от заемната сума от 266,96 лв. е следвало да бъде погасено задължението на В. по Договор за паричен заем № 4123830, а остатъкът е следвало да й бъде предадена при подписване на договора за кредит, който да служи като разписка.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено задължение на заемателката в срок от три дни от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания-да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с настоящия заемател по договора; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции и ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни", като поръчителят подписва договор за поръчителство или 2. /Банкова гаранция с бенефициер-заемодател за сумата равна на общия размер на всички плащания по договора -543,48 лв., със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество гарант което да предоставя гаранционни сделки.

Регламентирано е право на предсрочно погасяване на кредита с намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок, без да се дължи обезщетение или неустойка. Предвидено е в чл. 8, че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законната лихва върху забавената 4 сума за всеки ден забава; право на заемодателя за прехвърли правата си по договора включително и да ги заложи /чл. 10/; прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Не е спорно, че ответницата е усвоила уговорената сума по кредита в размер на 500 лв., така както е посочено в него. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че е извършила плащане за погасяване на задължение, видно от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена. С това действие конкудентно признава този факт.

На същата дата 29.05.2021 г. е сключен и договор за предоставяне на поръчителство № 4159365 между „Файненшъл България“ ЕООД и А. С. В.. С него потребителя възлага, а поръчителят се задължава да сключи с Изи Асет Мениджмънт АД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за кредит както и за всички последици от неизпълнението му, а именно -връщане на предоставената сума по кредита от 500 лв., възнаградителна лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора. Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 254,52 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 12,12 лв. с падеж на датата на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 ал. 3 от договора за поръчителство кредиторът е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по него и всички вземания на поръчителя, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя по договора за поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Следователно найобременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по договора за потребителски кредит се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на гаранта, а всички плащания се извършват в полза кредитодателя.