Решение № 2915 от 04.05.2015, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 4.05.2015 г.

В

И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12 139 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226 КЗ.

Ищецът Р.А.М., поддържа, че на 20.10.2011 г. около 17.30 – 18.00 ч. управлявал л.а. „Опел Астра”, рег. № ****** по пътя от гр. П. за с. Б.Р.. Поддържа, че движещия се в насрещната лента л.а. „Мерцедес С 220”, рег. № *******, управляван от С.Б.С., навлязъл в платното на движение на ищеца и предизвикал удар, в резултат на което М. претърпял счупване на дясна лакътна кост и контузия на гърдите. Въпреки поставения гипс на ръката тя не се възстановила и след около месец била извършена операция за поставяне на метална остеосинтеза, която била отстранена на 6.02.2012 г. Ищецът сочи, че трудно се обслужвал, приемал редица медикаменти, все още изпитвал болки при физическо натоварване, от операцията останал загрозяващ белег, станал неспокоен и нестабилен, изпитвал страх при возене в автомобила. Претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди ответника (при когото твърди, че е налице застраховка на гражданската отговорност на виновния водач) да му заплати сумата от 60 000 лв.

Претендира законната лихва от датата на ПТП и разноски.

Ответникът З. „А.Б.” АД оспорва вината на водача С., като твърди, че ПТП е причинено по вина на ищеца, респ. че последният е съпричинил вредоносния резултат, тъй като именно той е навлязъл в лентата за насрещно движение, както и че не е използвал предпазен колан. Сочи, че принос за настъпване на ПТП има община П., тъй като пътното платно е било в лошо състояние с дупки и това е предизвикало произшествието. Оспорва размер на иска и претендира разноски.

Третото лице Община П. – помагач на страната на ответника, оспорва иска по размер. Оспорва тезата за съпричиняване, като сочи, че в участъка е било изпълнено мероприятие по изкърпване на дупки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От разпита на св. А.В.А. и св. Д.Х.Д. се установява, че през лятото на 2011 г. отивайки на събор, на пътя (по който имало много дупки) между с. Д. и гр. П., настъпило ПТП. Св. А. пътувал на предна дясна седалка в автомобила „Мерцедес”, а св. Д. – З. водача С.. Според показанията автомобилът се движел с около 50-60 км/ч., когато приближаващия в срещуположното платно автомобил „Опел Астра” навлезнал в тяхната лента, което накарало С. на свой ред да премине в насрещната лента. Тогава л.а. „Опел” се върнал в своето платно и там настъпил удара между колите. Св. Д. е посочил, че дупките по пътя били много и големи, обширни и с дълбочина от 5-7 до 10 см. И двамата свидетели са посочили, че понастоящем участъкът е ремонтиран и в сравнително добро състояние.

Приетата по делото САТЕ е дала становище, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, при пътна настилка с дупки и неравности. Л.а. Мерцедес, рег. № *******, се е движел в посока към гр. П., а в насрещната лента е пътувал л.а.

Опел, рег. № ******. Ударът е настъпил в лентата за движение на автомобил „Опел”, като превозните средства са се сблъскали с челен ексцентричен удар с предните си леви части. Според изчисленията на експерта към момента на удара л.а.

Мерцедес се е движел с 56 км/ч, а л.а. Опел – 38 км/ч., съответно преди удара – 70 км/ч и 67 км/ч. В момента на възприемане на опасността л.а. Мерцедес е отстоял на 40 м. от мястото на сблъсъка и опасната му зона за спиране е била 54, 93 м., а л.а. Опел се е намирал на 36 м., като неговата опасна зона е бил 51, 44 м. При тези данни експертът е заключил, че ударът е бил непредотвратим с аварийно спиране. Пояснено е, че водачът на л.а. Мерцедес е изчаквал другият участник да се прибере в собствената си лента и се е движел с първоначалната си скорост, като в по-късен момент е предприел движение на ляво и аварийно спиране, установено по снимков материал установяващ спирачна следа оставена от л.а. Мерцедес.

Вещото лице е изтъкнало, че при своевременна реакция на водача на л.а. Мерцедес и предприемане на аварийното спиране дори с една секунда по-рано ударът между превозните средства е нямало да настъпи.

Отразено е също, че ако водачът на л.а. Мерцедес е намалил скоростта и е останал в своята лента, сблъсъкът също е щял да бъде предотвратен чрез разминаване на колите. Относно наличието на предпазни колани в л.а. Опел Астра е установено, че фабрично всички седалки са оборудвани с такива. В о.з. е пояснено, че пътната обстановка е позволявала водачите да се възприемат от голямо разстояние.

От приетата по делото СМЕ е видно, че в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2011 г., ищецът Р.А.М., 53 г., е получил закрито счупване на дясната лакътна кост в средната й част, което затруднило движението на крайника за срок от около 3 месеца, в който продължил целия лечебен и възстановителен период. Първоначално крайникът бил гипсиран, но в последствие в друго болнично заведение е извършена операция за наместване и поставяне на Киршнерова игла. Отново бил поставен гипс (за срок от два месеца и половина), а вътрешната фиксация била отстранена оперативно на 6.02.2012 г. В периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни през първите 2 месеца, в които имал и затруднения при работа с крайника. Понастоящем фрактурата е зараснала и движенията са възстановени в пълен обем и сила. Вещото лице е посочило, че подобен вид счупване е обичайно за водачи на МПС при произшествие, поради въздействие на волана в областта на ръката. Според експерта са налице основания да се приеме, че ищецът е пътувал с предпазен колан.

Св. Т.М.З. е посочил, че пострадалият е зидаро-мазач, имал строителна бригада и инцидента се отразил на работата му. Ищецът разказвал на свидетеля, че при смяна на сезоните и при натоварване на ръката изпитвал болки и пиел обезболяващи, имал световъртежи и болки в главата, когато трябвало да се вози в автомобил. Според свидетеля пострадалият се страхувал да пътува в кола и да шофира, поради което отбягвал това, бил станал нервен и депресиран.

Образуваното по случая наказателно производство е прекратено по искане на ищеца.

За безспорно е обявено, че по отношение на водача С.С. е налична валидна застраховка

„Гражданска отговорност” при ответника.

Останалите приложени по делото доказателства съдът не обсъжда като ги намира за ирелевантни.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Събраните по делото доказателства установяват, че процесния инцидент е съпричинен от поведението и на двамата водачи. Установява се, че пътният участък в който е настъпил инцидента е бил с дупки и неравности. Именно това обстоятелство е обусловило поведението на ищеца, който е напуснал лентата си за движение с оглед заобикаляне на намиращо се там препятствие. При това си поведение обаче, ищецът е имал З.ължението да спази нормата на чл. 44, ал. 2