Решение № 91 от 28.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 28.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

Мл. съдия:

2. ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря Красимира

Динева и прокурора Б.Балев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Х.Д.№4331/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д.Б. - повереник на част.тъжител И.И. срещу присъда от 15.10.2018г. по Н.Ч.Х.Д.№5023/2018г. на СРС, НО, 108-ми състав, с която подсъдимият Н.Х.С. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 08.04.2016г. в открито съдебно заседание по НОХД№19824/2014г. по описа на СРС, 130-ти с-в, НО е разгласил публично неистинско позорно обстоятелство за И.М.И., с цитиране на изрази, които били изречени от И.М.И., а именно: „Да не съм те карал да копаеш, това не е трудова злополука, ако го пишеш трудова злохолука, ще те съдя“, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан. С присъдата съдът се е произнесъл и по предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, като е приел, че същият е неоснователен и го е отхвърлил. На осн. чл.190, ал.1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия направените във връзка с първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Според жалбоподателя, присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и като такава следва да се отмени, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, наименувано „въззивна жалба“, следващо по време подадената жалба с вх.№1075543 от 01.11.2018г., представляващо писмено допълнение към депозираната по-рано жалба. В допълнение на виждането за неправилност на атакувания съдебен акт са изложени съображения, обосноваващи тезата, че инкриминираният с частната тъжба израз по естеството си е клеветнически. Изразява се становище за основателност на предявения граждански иск, с оглед на което се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и в частта, с която същият е отхвърлен като неоснователен и вместо това да се постанови въззивен съдебен акт, с който предявената претенция за обезвреда на неимуществени вреди да бъде приета за основателна и уважена. Не е направено искане за събирането на доказателства в производството пред въззивния съд. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В разпоредително заседание на 19.12.2019г., въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание жалбата се подържа от депозиралата я страна по изложените в нея съображения и съобразно направеното искане. Повереникът - адв.Б. поддържа наведените в допълнението към жалбата доводи. Набляга на обстоятелството, че изявлението на подсъдимия е направено в публично заседание в официален документ. Изразява се несъгласие с виждането на СРС, че подсъдимият е реализирал свое право, при все че се касае за заплаха. Моли за уважаване на гр.иск.

Претендират се разноски, за което се прилага договор за правна помощ за сумата от 800лв. – адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Процесуалният представител на подсъдимия - адв.И. приема първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна, резултат от съответен доказателствен и правен анализ, поради което моли за потвърждаването й. Споделят се доводите на първия съд за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Редовно призован, подсъдимият С. се явява пред СГС като поддържа наведеното от защитника си.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Същата е такава, каквато е установена на база на приобщените по делото доказателствени материали, а и спор между страните в тази насока липсва, поради което и СГС не намира основания за ревизиране фактологията, изразяваща в следното:

Подсъдимият Н.Х.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес по местожиене: с.Панчарево, ул.„*******, безработен, разведен, с ЕГН:**********, неосъждан.

Въз основа на трудов договор №00010/04.12.2011г. С. заемал длъжността шофьор във „В.Г.” ООД с управител - част. тъжител - И.И. до 12.07.2013г., когато трудовото му правоотношение било прекратено /удостоверение от „В.Г.” ООД от 25.06.2014г./

На 29.05.2012г. подсъдимият С. при неизяснени по делото обстоятелства счупил дясната си пета.

На 21.05.2013г. С. подал в СУ „СО” декларация, в която посочил, че настъпилото травматично увреждане на 29.05.2012г. е при изпълнение на възложена му работа от работодателя му на място главен път София-Варна, Шел Кьосевци, при пътуване от РГърция за Варна, Добрич, като е спрял на бензиностанцията и при слизането от камиона паднал поради подхлъзване и счупил дясната си пета.

По повод декларацията била извършена проверка, приключила с Протокол №45/04.07.2013г. за резултатите от извършено разследване на злополука. В същия било отразено, че не са установени нарушения на нормативните актове и няма лица, допуснали нарушения. В Разпореждане №15753/16.07.2013г. на СУ „СО” било прието, че телесното увреждане на С. не се приема за трудова злополука.

Част. тъжител И. подал част.тъжба в СРС срещу подсъдимия С. за това, че на 31.05.2013г. му приписал престъпление за това, че „упражнил над неговото семейство психически тормоз в негово отсъствие, изразяващ се в заплахи срещу него от физическа саморазправа”, която клевета бил разпространил чрез подаване на молба до Началник на 08-мо РУ СДВР с вх.№11774/03.06.2013г. С присъда по НЧХД№14091/2013г. по описа на СРС, НО, 23-ти с-в, в сила от 01.08.2014г., подсъдимият бил признат за виновен.

В проведено на

08.04.2016г. по НОХД №19824/2014г. по описа на СРС, НО, 130-ти с-в съдебно заседание С., като подсъдим по това дело, заявил в последната си дума, предоставена му на осн. чл.297, ал.1 от НК, че счупил петата на крака си на път от Гърция за Добрич на бензиностанция Шел.

Това се случило понеже не спазвали часовете за почивка през нощта. Намерил колега, който да го закара до гр.Добрич, там камионът бил товарен, а докато го товарили ходил до болница с неговия колега и такси. При това положение можел да напише трудова злополука, което според подсъдимия било така. Твърдял е, че след като информирал И., че бил със счупен крак, думите му били: „да не съм те карал да копаеш, това не е трудова злополука, ако го пишеш трудова злополука ще те съдя”.

Въззивната съдебна инстанция изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първостепенния съд, въз основа на който контролирания съдебен състав е изградил гореописаните фактически изводи.

На първо място следва да се обективира виждането, изводимо от жалбата, допълнението към нея и становищата на двете страни пред въззивния съд, че приетата фактология и доказателствения анализ не се оспорват като резултат, а за неправилно се приема крайното становище на съда – да счете инкриминираният израз за непрестъпен.

Макар и в преобладаващата им част да е преразказал съдържанието показанията на св.П., св.Г.и св.С., като краен резултат изводът на първата инстанция, че твърденията им са „взаимно допълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си“ е верен и отговаря на възприетата по горе обстоятелствена част. Друг е въпроса, че според настоящия съдебен състав, в казуса от по-съществено значение е етапа, в който е отправен инкриминирания израз, спор за чието съдържание, предвид наличието на протокол от съдебно заседание, по делото няма. Безспорно следва да се отчетат две обстоятелства, както правилно е сторил и СРС, не само изключително влошените отношения между страните, обективирани и във водени други дела помежду им, но и че св.В.П. е брат на частния тъжител, а св.С. – бивша съпруга на подсъдимия, с която може да се предполага, че отношенията са добри, при все че свидетелства в негова полза. От характера на тези отношения със страните, може да се предполага с голяма доза на вероятност и старание за подкрепа на тезите им, лансирани в процеса. Очевидно, въпреки твърденията на св.П. и св.Г., конфликт между тъжителя и подсъдимия има, и същият е ескалирал във водените помежду им дела, но по делото трудно може да се прецени давността му, а и всъщност това няма пряко отношение към инкриминирания израз. Същественото в случая е е дали е клеветнически. Както беше отбелязано и по-горе, спор по съдържанието му няма как да има, предвид изготвения официален документ, който го удостоверява еднозначно – протокол от съдебно заседание на СРС. Спор, че подсъдимият е претърпял злополука, а също и кога я е декларарил пред надлежните органи, че не е приета за трудова, също няма, при все, че за тези обстоятелства също има сериозен набор от писмени материали.

Поради това, правилно районният съд се е позовал и е кредитирал и писмените доказателства, инкорпорирани по делото: препис от протокол от съдебно заседание по НОХД №19824/2014г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, Протокол №45/04.07.2013г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 29.05.2012г., Разпореждане №15753/16.07.2013г. на СУ „СО”, декларация за трудова злополука от подсъдимия С., трудов договор

№00010/04.12.2011г., справка от болничен лист №1683418, епикриза от СБДПЛР „Панчарево” ЕООД от 27.07.2012г. образна диагностика от ДКЦ XXV София ЕООД от 12.07.2012г. и 17.10.2012г., удостоверение от „В.Г.” ООД от 25.06.2014г. С визираните медицински документи следва да се сподели извода на СРС, че се доказват не само твърдението на подсъдимия С. за получено травматично увреждане, неговата приблизителна давност и вид, но и продължителността на трудовото му правоотношение с работодателя му.

Констатация за съдебното минало на подсъдимия С. към датата на деянието, съдът вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справки за съдимост.

Според въззивната инстанция, не са допуснати процесуални нарушения от СРС, още повече такива, налагащи връщане на делото на първата инстанция. Мотивите на съда са в достатъчно степен подробни, аналитични и даващи отговор на поставените въпроси по делото, за съжаление винаги незадоволителен за едната страна по делото.

При описаните факти районният съд е направил верни и законосъобразни правни изводи за липса на престъплението, вменено от тъжителя на подсъдимия С. по чл.148, ал.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.

По делото не се спори, че подсъдимият е разгласил публично /в открито съдебно заседание/ определено обстоятелство за част. тъжител И., възприето и от него с израз, за който С. е твърдял, че е изречен от И.: „Да не съм те карал да копаеш, това не е трудова злополука, ако го пишеш трудова злохолука, ще те съдя“. Същественото в случая на пръв поглед е дали този израз е истински или не и дали е позорен или не и как го е възприел тъжителят, както и какво е било субективното отношение на подсъдимия с оглед преценка обективните и субективни елементи на твърдяното престъпление от частен характер. Според СГС обаче фокусът на внимание следва да бъде насочен към няколко други съществени момента:

Видно от материалите по делото, подсъдимият С. е имал качеството на подсъдим по НОХД№19824/2014г. по описа на СРС, НО, 130-ти с-в.

Сред основните права на подсъдимия в наказателния процес е разписаното в чл.55, ал.3 от НПК, че има право на последна дума. Изводимо от законодателната логика и съдебната практика в тази насока, това право на подсъдимия е толкова съществено, че е изведено в самостоятелна алинея на чл.55 от НПК, доколкото останалите основни права на подсъдимия са вписани в новелата на чл.55, ал.1 от с.к. Накърняването на това право винаги е съществено процесуално нарушение от абсолютен характер по чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, водещо до отмяна на съдебния акт.