Решение № 1069 от 19.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Плевен, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430105461 по описа за 2022 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Пред *** е депозирана искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, против М. Ц. Т., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца 205.50 лв., която сума представлява, както следва: 105.73 лв.- цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;

99.32лв. - цена на дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане. Твърди се, че по Договор за мобилни услуги от дата 10.08.2019 г., сключен за мобилен номер ***, ответникът М. Ц. Т. е абонат на ищеца с абонатен номер № *** и че абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Тотал+ 31.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 27.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 10.08.2021 г. Сочи, че сумата от 105.73 лв. представлява дължими и незаплатени месечни 1 абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/25.03.2020г., № ***/25.04.2020г. и № ***/25.05.2020г. за периода от 25.02.2020г. до 14.07.2020г., а сумата от 99.32 лв. представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС. Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***/20***г. на ***, и че издадената заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство.

Претендират се разноски.

Ответникът е представил по делото писмен отговор, в който е поискал съдът да остави без уважение исковата молба, като неоснователна и недоказана, възразява против разноските по делото, т.к. счита, че са прекалено завишени. Прави възражение за изтекла погасителна 3 годишна давност. В с.з. признава, че е подписал договора, но не е ползвал услугите, и че не може да накара хората, които ползват телефона да заплатят.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: По заявление от ***г., със Заповед № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/20***г. на ***, съдът е разпоредил М.

Ц. Т., да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД, следните суми: 205,05 лв. – главница (от които сумата от 105,73 лв. за дължими и незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 99,32 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент), законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. платена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен срок установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, видно от пощенското клеймо на изпратената искова молба, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените от ищеца в заповедното производство доказателства, между страните е сключен Договор от 10.08.2019г. за ползване на мобилни услуги, предоставени от ищеца с предпочетен номер *** при 2 абонаментна програма Тотал+ 31.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 27.99 лв., е уговорен срок на действие 24 месеца до 10.08.2021 г.

Клиентският номер на абоната е бил № ***. Ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, видно от приложената справка за общо потребление на предпочетения номер – л. 24 от ч.гр.д. № ***/20***г. на ***, съгласно която от номера са ползвани всички услуги включени в пакета – интернет и разговори, както и услуги извън пакета – допълнителни услуги, услуги с добавена стойност, sms. За ползването на услуги за периода 25.02.2020 г. до 14.07.2020 г. на името на ответника са изготвени фактури, както следва:

Фактура №**********/25.03.2020г. за период на потребление от 25.02.202024.03.2020 г. в размер на 56.28 лв., от които за мобилен номер *** - 23.32 лв. за месечен абонаментен план Тотал+31.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 27.99 лв., и 24.17 лв. за потребление, разходвано извън месечния пакет, като сумата е била платима в срок до 09.04.2020 г.;

Фактура №***/25.04.2020 г. за период на потребление от 25.03.202024.04.2020 г. в размер на 40.43 лв., от които: за мобилен номер *** - 23.32 лв. за месечен абонаментен план Тотал+ 31.99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 27.99 лв., и 10.37 лв. за потребление, разходвано извън месечния пакет, като сумата е била платима в срок до 10.05.2020 г.;

Фактура №***/25.05.2020 г. за период на потребление от 25.04.202024.05.2020г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27.98 лв., от които: за мобилен номер ***: 23.32 лв.за месечен абонаментен план Тотал+ 31.99 лв., платима в срок до 09.06.2020 г.

Към фактурите са приложени извлечения от потреблението на ползвания мобилен номер. Ищецът е представил по делото и Кредитно известие №***/25.06.2020 г. с което е извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -18.96 лв., и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 124.69 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 105.73 лв. Съгласно т.11 от Договора между страните, във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, б. в от представените ОУ на ищеца, неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените услуги в размер на 105.73 лв., е ангажирало отговорност на абоната за сумата от 99.32лв. - дължима договорна неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договорни абонаменти. Ищецът е представил доказателства за изпратена покана за доброволно плащане на изискуемите суми от 15.06.2020г. на ответника, както и удостоверение от доставчика Български пощи *** от 12.10.2022г., съгласно което пратката на името на ответника е доставена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С представения и неоспорен от страните Договор от 10.08.2019г. за ползване на мобилни услуги, предоставени от ищеца с предпочетен номер ***, се доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, а с представените фактури и кредитно известие за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги, ищецът доказа както своето изпълнение по договора, така и неплащането на начислените му суми за ползвани услуги – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава. Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на от общо 105.73лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги, се явява доказана и следва да се уважи.

Претенцията за неустойка също се явява основателна и доказана, доколкото неустойката е уговорена в т. 11 от Договора за мобилни услуги - в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Доказа се по делото неплащане на сумите по издадени фактури за потребление - основание за прекратяване на договора по вина на абоната, което води до дължимост на неустойката, уговорена между страните. Тя не представлява неравноправна клауза и не е нищожна по начина, по който е уговорена, изпълнява изцяло обезщетителния си характер, присъщ на всяка неустоечна клауза, с оглед обстоятелството, че при прекратяване на договора, ищецът се лишава от абонат.

Неоснователно е възражението на ответника, че въпреки, че е подписал договора, не е потребявал услугите на оператора, а той е бил ползван от други 4 лица – в случая облигационната връзка е възникнала между ищеца и ответника и от нея произтичат задълженията на ответника, за които той отговаря по силата на чл. 8 от ЗЗД, съответно и отговаря за неизпълнение по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД. По отношение на третите лица, ползвали услугите на ищеца от името на ответника, ответникът има възможност за предяви претенции във връзка с възникналите отношения между тях – договорни или деликтни – но в отделно производство, което той да инициира. Тези отношения не са предмет на настоящето дело, което е на базата на съществувала облигационна връзка между страните по делото, и ищецът, който не е страна в отношенията между ответника и третите лица не може да предявява претенции срещу тези трети лица. Възражението за изтекла погасителна давност на претендираните вземания също се явява неоснователно. Безспорно давността за периодичните вземания тече за всяко едно месечно вземане поотделно и на осн. чл. 111 б. в от ЗЗД тя е тригодишна. В случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на подаване на заявлението – ***г. Претенцията за главница е за услуги, ползвани за периода 25.02.2020 г. -14.07.2020 г., като вземането за първия месечен период е станало изискуемо след датата на определения период за плащане на първата фактура - 09.04.2020 г., и към датата на подаване на иска - ***г. не е изтекъл тригодишен срок, в който вземането да се е погасило по давност. Останалите вземания са с още по-късен момент на изискуемост, поради което нито едно от вземанията – за главница или за неустойка – не е погасено по давност, и всички претендирани суми са дължими, като основателни и доказани.

Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца са в размер на 205.00лв.: 25.00лв. – ДТ и 180.00лв. – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени изцяло. Възражението за прекомерност на адв. хонорар на ищеца, направено от ответника, е неоснователно, с оглед обстоятелството, че посочения размер от 180лв. е по-нисък и от половината от минималния такъв, съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет /минималния адв.хонорар е 400лв./. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство 5 разноски съобразно изхода на делото, които се изчисляват в размер също на 205.00лв., и не могат да бъдат редуцирани, доколкото са под минимума.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М. Ц. Т. с ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предходно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“ ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от *** и ***, сумата от 205.50 лв., която сума представлява, както следва: 105.73 лв. - цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за предпочетен номер ***; 99.32лв. - цена на дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/20***г. на ***.