Решение № 841 от 12.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Благоевград, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210102494 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от С. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

****, чрез пълномощника си - адвокат А. Д., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ******.

Ищецът е предявил иск срещу ответното дружество за прогласяване за нищожен на договор № 1255743 от 21.04.2023г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. Б. Р., ЕГН ********** в качеството и на Кредитополучател и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ***** в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, която оспорва ищцовата претенция. В отговора на исковата молба е обективиран и насрещен иск, който съдът с разпореждане от 05.01.2024 година е оставил без движение, поради констатирани от съда нередовности. Съобщението е връчено на ответника на 22.01.2024 година.

Поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности, съдът с Определение № 315/09.02.2024 година е върнал насрещната искова молба, с вх. № 224/04.01.2024г. подадена от ответника "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (ищец по предявения насрещен иск) срещу ищеца С. Б. Р. (ответник по предявения насрещен иск) и е прекратил производството по гр. д. № 2494/2023г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, в частта относно подадената насрещна искова молба.

Ищецът твърди, че на 21.04.2023 г. между него и ответното Дружество е сключен договор № 1255743 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 2500.00 лв. Твърди, че е трябвало да върне общо сумата от 3375 лв., която представлява сбор от главница в размер на 2500.00лв. и лихва в размер на 875 лв., при лихвен процент 35%. Сочи, че плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора, като според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде 1 извършено на 21.05.2023 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 12.10.2024г.

(крайна падежна дата на вноска), като съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на 49.66%. Заявява, че съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Излага, че със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Поддържа, че изложеното в чл.5 от договора е обективно невярно, като след направена справка в сайта на ответното дружество (https://www.ferratum.bg/) се установило, че няма как да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от дружество Гарант. Излага, че е била принудена да сключи договор за гаранция, за да обезпечи задълженията си по процесния договор за потребителски кредит, като дружеството гарант е Multitude Bank. Навежда, че към датата на подаването на исковата молба ищцата е платила около 1 131,56 лева, като общият размер на дълга на ищцата възлиза на 5 900 лева, като ответното дружество претендирало от ищцата 4768,44 лв. към 24.10.2023 г. Счита, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Смята, че Договор № 1255743 за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. На следващо място заявява, че възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Ищецът не е могъл да избира между няколко варианта - или да предложи избрано от него физическо лице, което да обезпечени задълженията му към "Фератум България" ЕООД или да се обърне към услугите, които предоставя Поръчителя или друго лице, което дружество да гарантира изпълнението на Договора за кредит. По своя собствена преценка ищцата е решила да сключи договор за гаранция с Поръчителя, като дружеството бъде гарант за изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, поради което сключване на договор за поръчителство е задължително условие при отпускане на кредита. Счита, че договорът за поръчителство е нищожен, като поръчителството е недействително, т.к. договорът не може да съществува без него, поради което и целият договор се иска от съда да обяви за недействителен. Дори и да приемете, че договорът за поръчителство е самостоятелен договор и евентуално би бил действителен на собствено основание, ищецът иска от съда да вземе предвид, че поради нищожността на кредитната сделка (ако счетете, че такава е налице), то акцесорната сделка (договорът за поръчителство) не била произвела правен ефект, защото договорът за поръчителство е с акцесорен характер и той може да съществува валидно единствено при условие че съществува действителен главен дълг, доколкото обаче договорът за потребителски кредит би се оказал нищожен, то нищожна следва да е обезпечителната сделка. Няма посочен лихвен процент на ден, като е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на ден. Сочи, че са посочени лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при 2 посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден.

Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, която информация е била предоставена на електронната поща на ищеца във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и същият се е запознал. В процесния договор за кредит ясно е посочен твърд лихвен процент, поради което възраженията на ищеца се считат за изцяло неоснователни. Неоснователни били твърденията на ищеца за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като към договора за кредит е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Неоснователно е твърдението на ищеца, че в договора за кредит не било ясно как е изчислен ГПР, тъй като ЗПК изисква посочване на изчисления по правилата на Приложение № 1 ГПР в договора за кредит, с оглед яснота на потребителя за цялостното оскъпяване на кредита, което според ответника в процесния случай е сторено. Кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това, като се посочва, че тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно Мултитюд Банк (Малта) като поръчител. В случай че кредитът бил обезпечен по друг начин, чрез поръчителство от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на евентуално възнаграждение, като то се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, поради което се посочва, че не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на nap. 1 от ДР на ЗПК. По отношение твърдението на ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Мултитюд Банк (Малта) има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита се сочи, че това твърдение е напълно неоснователно, тъй като необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.

Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като възнаграждението за предоставената от Мултитюд Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за кредит. Всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, като по никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Неоснователни са и твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като в клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно е посочена избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора. Напълно невярно било 3 твърдението на ищеца, че договорът за кредит не е можел да бъде сключен без обезпечаването му чрез поръчителство от горепосоченото юридическо лице. Смята, че не е налице и заобикаляне на закона, тъй като дължимото на трето лице възнаграждение, не следва да се включи при изчисляване размера на ГПР.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255743 от 21.04.2023г. (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).