Решение № 5809 от 15.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5809 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100500617 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 25006075/28.04.2025 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Д. С. Ф. от град София чрез пълномощника – адвокат К.И. - срещу решение № 20138436 от 29.03.2025 г. на СРС, 143 състав по гр.д.№ 73323/ 2018 г., уважаващо предявените от „СЪЕДИНЕНИЕ К.“ ЕООД, град София искове по член 55,ал.1 от ЗЗД и член 86 от ЗЗД .

Във въззивната жалба се оспорва изводът в решението за недоказване наличието на основание за получаване от ответницата на процесната сума с оглед установеното с представения в препис анекс и приетите две заключения начисляване на осигуровки върху доход от възнаграждение, макар по – нисък по размер от твърдения, равняващ се на минималния според правилата за осигурителния доход и заемането на длъжността „ управител “ , за което се дължи възнаграждение винаги . Оспорва се и изводът, че сумата е изтеглена от фирмената сметка след оттеглено овластяване на ответницата като управител, вместо като пълномощник на физическото лице - едноличен собственик .

1

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна- „СЪЕДИНЕНИЕ К.“ ЕООД, град София отговаря чрез пълномощника – адвокат С.Б. , че въззивната жалба е неоснователна , тъй като договорът за възлагане управлението на ООД не е възмезден във всички случаи, а дори да е сключен като възмезден , ответницата не е изпълнявала в исковия период вменените й задължения , и няма право на възнаграждение, дори законът да е предвиждал задължение за внасяне на осигурителни вноски съгласно член 4,ал.1,т.4 от КСО. Приетата от съда липса на основание за получаване на сумата и изтеглянето й от ответницата при знание за оттеглените й пълномощия като управител е правилно .

Обжалваното решение е произнесено по предявени с искова молба с вх.

№ 2031419/ 19.11.2018 г. ( по регистратурата на СРС ) от „СЪЕДИНЕНИЕ К.“ ЕООД ,град София срещу Д. С. Ф. от град София , бивш управител на дружеството, искове с правно основание член 55, ал.1 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за осъждането й да върне сумата в размер на 10 300 лева , която на дата

14.03.2016 г. тя изтеглила без основание от банковата му сметка (****) в „ Райфайзенбанк (България) “ след като е освободена като управител и е уведомена за това с връчване на 13.03.2016 г. на решението за освобождаването, ведно с изрично уведомление на едноличния собственик на капитала му за оттегляне на даденото й пълномощно, с нотариална заверка, рег. № 2412 от 25.09.2003 г. и да заплати обезщетение за забава за периода 14.03.2016 г. – 5.11.2018 г. в размер на законната лихва от 2 772,23 лева .

Ответницата е направила с отговора на исковата молба възражения, изводите на СРС относно които се оспорват с въззивната жалба, че към момента на изтегляне на сумата от банковата сметка на дружеството е оттеглена представителната й власт не като управител на дружеството, а като пълномощник на физическото лице Й.К. , вписването на заличаването й като управител не е доведено до нейното знание и сумата й се дължи като неплатено възнаграждение в размер от 1 000 лева / месечно или 12 000 лева общо за периода 1.12.2014 г. – 30.11.2015 г. за дейността като управител съгласно договор за управление и анекс към него.

Ищецът е въвел с молба – становище с вх.№ 5031319/ 21.02.2020 г. реплика за недължимост на сумата, тъй като страните не са договорили възнаграждение за дейността на ответницата като управител , макар да е била 2 задължително осигурена като лице по член 4,ал.1,т.7 от КСО и тя не е осъществявала управление на стопанската дейност на дружеството, в т.ч. не е извършила действия по обявяване на ГФО за 2009 г., 2013 г. ,2014 г. и 2015 г. и не е изплащала на себе си възнаграждение като управител . Оспорил истинността на заверения от страната препис на документа за анекс от 1.01.2009 г. относно подписа на Й.К. и на заверения от страната препис на документа с нотариална заверка от длъжностното лицезавеждащ консулската служба на България в Тел Авив с изх.№ 2939/15.09.2008 г. относно подписа на същото.

За да уважи исковете, СРС е приел, че сумата в размер на 10 300 лева е получена от ответницата, която при изтеглянето й от банковата сметка на дружеството – ищец е действала като управител, но правомощията й са били оттеглени и на дружеството е назначен нов управител. Ответницата не е доказала основанието за получаването й – договарянето на възнаграждение в нейна полза в твърдения размер - 1 000 лева месечно, който е освен това е по – висок от осигурителния доход, върху който в исковия период са начислени и внесени осигурителни вноски . Тя дължи връщането й на ищеца и обусловено от това заплащане на лихви за забава за периода от получаването на сумата на 14.03.2016 г. до посочения в исковата молба ден – 5.11.2018 г.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното в откритото съдебно заседание от въззиваеното дружество становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Възражението срещу иска по член 55,ал.1 от ЗЗД за наличие на основание за получаване на плащането не съставлява възражение за прихващане, а съставлява правоизключващо възражение. Ако има основание за получаване на плащането, не възниква претендираното с иска вземане от неоснователно обогатяване – за връщането на даденото. А щом няма пасивно вземане , няма с какво да бъде прихванато вземането на ответницата, което твърди да е от възнаграждение срещу осъществена дейност като управител на ЕООД.

По делото няма спор, че въззивницата Ф. е била избрана от едноличния собственик на капитала на търговското дружество „СЪЕДИНЕНИЕ К.“ ЕООД - Й.К. ( Ж.Ж.К. ) за управител на дружеството . Вписването й като управител 3 в търговския регистър е заличено на 14.03.2016 г. въз основа на решение от 7.03.2016 г., с което едноличният собственик я освободил и избрал друго лице за управител. Документът за това решение, ведно с писмено уведомление - изявление на К., с нотариална заверка на подписа от 7.03.2016 г. , за оттегляне на пълномощно, дадено на ответницата още в 2003 г. да представлява него лично, като физическо лице, са й връчени с разписка на 13.06.2016 г. срещу подпис. На 14.03.2016 г. , легитимирайки, се като представител на дружеството, ответницата изтеглила от банковата му сметка сумата от 10 300 лева.

В отношенията между дружеството и ответницата като негов орган и представител – член 135,ал.1 ,т.2 от ТЗ и член 141,ал.2 от ТЗ – решението за освобождаването й и за избор на нов управител има действие от уведомяването й за него. Ефектът на вписването на решението по член 140, ал.4 от ТЗ и заличаването на ответницата Ф. от търговския регистър съгласно член 141,ал.6 от ТЗ се проявява спрямо третите добросъвестни лица, а тя като органен представител не е сред тях . Изтеглянето на сумата от 10 300 лева е извършено при оттеглено овластяване. Липсата на право у ответницата да се разпорежда с парични средства на дружеството прави непротивопоставимо нему изтеглянето им от банковата сметка - член 42,ал.2 от ЗЗД , а сумата – получена от нея без основание – член 55,ал.1,т.1 от ЗЗД .

Между страните е имало , не се спори, сключен договор за управление от 8.10.2008 г. Според клаузите на член 3.4 и член 7 дружеството се задължава да заплаща на управителя „ уговореното месечно възнаграждение“, което подлежи на уреждане с анекс . Представените от ответницата преписи от анекс от 1.01.2009 г. , един без и втори с нотариална заверка на подписа на К. ( К. ) от завеждащ консулската служба при посолството на България в Тел Авив от 15.09.2008 г. ( на л.42 и 136 от делото на СРС ) са изключени на основание член 183,ал.1 от ГПК от доказателствата по делото поради непредставяне на оригинала с определение от 31.05.2024 г. В жалбата на ответницата няма оплакване за допуснато от съда във връзка с това процедиране процесуално нарушение. Ето защо СГС не може да обсъжда анекса и да извежда доказателствени изводи въз основа на него.

По същия начин преписът от анекса е изключен от доказателствата в производството по гр.д.№ 7822/2019 г. по описа на СРС, образувано по иск на 4

Ф. срещу дружеството по член 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с член 286 от ЗЗД и член 141,ал.7 от ТЗ за заплащане на уговорено с договора от 8.10.2008 г. и анекса от 1.01.2009 г. и незаплатено възнаграждение за дейността й като управител, но за следващ период – месец декември 2015 г. – м. април 2016 г.

То е приключило с влязло в сила въззивно решение № 674 от 6.02.2024 г. по в.гр.д.№ 11919/2022 г. по описа на СГС за отхвърляне на иска поради недоказване на уговорен с анекс размер на възнаграждението в полза на ищцата като управител, алтернативно – поради недоказване на изпълнение на задълженията по договора за възлагане на управлението в този период.

Същевременно като управител в ЕООД в рамките на исковия период декември 2014 г. – ноември 2015 г. ответницата е подлежала на задължително осигуряване за посочените осигурителни рискове съгласно член 4,ал.1,т.7 от КСО ( в съответната редакция ) . Със заключенията – основно и допълнително – по съдебно – счетоводна експертиза е установено, че за този период дружеството - осигурител е подало декларации за начисляване на осигурителни вноски за управителя Ф. за ДОО и ЗО върху доход от 867 лева за 2014 г. и 902 лева за 2015 г., не е подало декларации за ДОД върху получени от нея доходи и няма открити от вещото лице документи ( „ разплащателни документи“ ) за получено от нея възнаграждение. Дължимите осигурителни вноски са внесени със забава към бюджета на три пъти в края на 2016 г. с оглед образувано срещу дружеството производство за принудителното им събиране ( № 22130004176 /2013 г. ) от публичен изпълнител при НАП .

В съдебната практика , част от която е решение № 222 от 10.05.2019 г. по т.д.№ 2972/2017 г. на I т.о. ,ТК на ВКС, се приема, че правоотношението между управителя и търговското дружество има мандатен характер.

Основните му елементи са възлагането на управлението и размерът на възнаграждението, но те не са предмет на свободно договаряне в сключен в писмена форма и при условията на член 141,ал.7 от ТЗ договор за възлагане на управлението или анекс, а се определят с решението на общото събрание на съдружниците / едноличния собственик на капитала по член 137, ал.1,т.5 от ТЗ с оглед приоритета на принципа за подчиненост на управителя на решенията на ОС/ едноличния собственик .

По делото няма твърдения, наведени от ответницата,

5 за взето от едноличния собственик решение за определяне на възнаграждението й съгласно член 137,ал.1,т.5 от ТЗ във връзка с член 147,ал.2 от ТЗ . А с оглед определението по член 183,ал.1 от ГПК няма и подписан анекс с негово и на ответницата изявление за дължимост на конкретна сума ежемесечно. Щом липсва изрично решение по член 135, ал.1,т.5 от ТЗ по отношение на размера на възнаграждението, не може да се приеме, че в полза на ответницата е възникнало вземане в размер , равен или по – нисък от 1 000 лева/ месечно.

Възнаграждение би се дължало, ако след принципното съгласие за поемането на управлението възмездно – член 3.4., едноличният собственик беше взел при спазване на предвидения в ТЗ ред за формиране решение за определяне на размера му и страните го бяха съгласували с анекс по член 7, сключен в изискуемата писмена форма .

От начисляването на осигурителни вноски за същия период не може да се извлече аргумент за дължимост на възнаграждение, макар и по – ниско от 1 000 лева, равно на минималния осигурителен доход / минималната работна заплата. Това е така, защото начисляването е извършено на основание вмененото с член 4,ал.1,т.7 от КСО задължение за осигуряване на управителите на търговски дружества за посочените осигурителни рискове: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.