Решение № 7102 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7102 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110124382 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Е. Б. срещу Г. Х. И..

Ищецът твърди, че на 17.05.2018г. в гр. София бил сключен граждански брак между сестра му и ответника, след което всички празнуващи заминали за Гърция, к. с. Нова Врасна, х-л Хелиос. Около 21-22ч. към ищеца били отправяни заплахи, като след известно време ответникът започнал да удря с юмруци и ритници ищеца и баща му. Вследствие на един от ударите в лицето, ищецът паднал на земята, ударил си главата в каменната настилка и загубил съзнание. На 18.05.2018г. се върнали в България, където ищецът посетил болнични заведения, а на 19.05.2018 г. му било издадено медицинско свидетелство за установените наранявания. В резултат от нанесения побой, ищецът получил множество увреждания по тялото, довели до силни болки и страдания, затруднено дъвчене и говорене, постоянно изтръпване, силно главоболие и др. Ищецът почувствал и страх, тревожност, нарушения в съня.

Счита, че има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.05.2018г. до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на искова молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Посочва, че ищецът и баща му се държали арогантно на сватбата и пиели алкохол без мярка, като нападали гостите. Ищецът заплашвал с нож един от гостите, като ответникът се намесил, в резултат от което ищецът и родителите му се нахвърлили върху него. Ищецът залитнал и сам паднал на земята, където си ударил главата. Отрича да е нанасял удари на 1 ищеца и да му е чупил челюстта. Посочва, че увреждания като охлузвания, кръвонасядания, отоци и други ищецът е получил в резултат на това, че бил много пиян и падал по земята.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ включва деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, като обективните елементи подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а по отношение на субективния елемент - вината, е налице законова оборима презумпция и в тежест на ответника е оборването й.

С влязла в сила присъда, постановена на 13.05.2024г. по НОХД № 2723/2023г., по описа на СРС, НО, 97-ми състав, ответникът в настоящото производство е признат за виновен за това, че на 17.05.2018г. в Република Гърция, курортно селище „Неа Врасна“, в двора на хотел „Хелиос“, чрез нанасяне на удари с ръка, на която е имало поставен бокс, в областта на лицето и главата, причинил на ищеца Б. Е. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в областта на предна и задна стени на горночелюстния синус, което е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюст“ - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че настоящият съд е длъжен да зачете влязлата в сила присъда и да приеме за доказано в производството, че описаното в нея деяние е извършено, че негов автор е ответникът, че същото е противоправно и изпълва елементите на престъпния състав, посочен в присъдата, както и че ответникът го е извършил виновно.

Според константната съдебна практика /решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК и посочените в него решения/, влязлата в сила присъда на наказателния съд съобразно разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./, идентична с чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновното поведение на дееца.

Посочената разпоредба изключва принципа за непосредственост на убеждението по доказателствата само относно тези три компонента на присъдата. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските 2 последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство /в с. см. - Решение № 43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о./.

Съобразно приетата присъда, съставомерна последица от деянието на ответника са причинените на ищеца телесни увреди - счупване на горна челюст в областта на предна и задна стени на горночелюстния синус, което е реализирало медико-биологичния признак „счупване на челюст“, имащи характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав приема, че въз основа на съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства се установява, че освен причинената на пострадалия средна телесна повреда съобразно постановената присъда, от същото деяние са причинени на ищеца и други увреждания. При извършването на медицински преглед на ищеца, за който е издадено съдебномедицинско удостоверение, приложено по делото, непосредствено след инцидента, са констатирани следните телесни увреди: контузия на главата, изразяваща се в обширен подкожен хематом в дясната слепоочно надушна област, обширно охлузване в дясната челна област, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, причиняващи притваряне на очните цепки, субконюнктивален кръвоизлив на дясно око, навяхване на дясната долно челюстна става, контузия на гърдите с обширно кръвонасядане, охлузване на лявата подбедрица с оток в лявата глезенна става. Съобразно приетото експертно заключение, охлузването на лявата подбедрица с оток в глезенната става може да бъде получено от удар с крак, обут с обувка в тази област.

Кръвонасяданията в областта на главата се дължат на действието на предмет с неохлузваща повърхност, какъвто е и голата човешка ръка-свита или не в юмрук. Охлузването, описано с жлебовидни драскотини в дясната челна област, се дължи на действието на предмет с охлузваща повърхност и могат да бъдат получени при падане върху терен. Описаните увреждания по главата на ищеца не могат да бъдат получени от удари с бокс, доколкото боксът като оръжие причинява рани и охлузвания. Ищецът е лекуван продължително за понесените травми, които са отзвучали почти напълно. Единственото оплакване, което и до сега персистира, е изтръпване на дясната лицева половина. Налице са данни от обективно изследване /електромиография/ за нарушена сетивна проводимост по един от клоновете на увредения нерв.

Според вещите лица се касае за остатъчни сетивни нарушения в зоната на инервация на троичния нерв – невропатия на н.тригеминус вдясно. Това състояние се лекува с нестероидни противовъзпалителни средства, антиконвулсанти, витамини от група Б. Според заключението, травмите на меките тъкани на лицето, отоците и охлузванията са отзвучали напълно, като същите са били интензивни. Такива мекотъканни травми отзвучават за около 2 3 до 3 седмици. Остатъчната увреда на н.тригеминус се проявява с постоянно изтръпване и непостоянни стрелкащи болки в зоната на инервация на н. тригеминус вдясно. Пояснено е, че болката при невропатия на тригеминалния нерв е едно от най-силните болкови изживявания изобщо, като те са едни от най-упоритите и трудно податливи на лечение периферно - нервни увреди, с вероятност да продължат години наред. Вещото лице посочва, че понастоящем при ищеца е налице невъзстановена увреда - невропатия на н. тригеминус вдясно, същият има оплаквания от постоянно изтръпване на дясната лицева половина, непостоянни стрелкащи болки в тази зона и има отпадна сетивна симптоматика в зоната на н. тригеминус вдясно. В съдебно заседание вещо лице О. уточнява, че лечението на тригиминална невропатия или невралгия е продължителен период, който продължава месеци, понякога и години, но то трябва да е системно в определена доза с контрол от невролог, включително и проследяването на някои кръвни показатели. Вещото лице сочи, че ищецът не е провеждал такова лечение - приемал е лекарствено средство Невротоп за период от около 1-2 месеца. Уточнява, че състоянието е лечимо, но това зависи от интензитета на оплакванията.

Според приетата комплексна експертиза, оплакванията на ищеца са свързани с втория клон на н. тригеминус – н. максиларис /т.нар. горночелюстен нерв/ и кореспондират с естествения му анатомичен ход и локалната травматична увреда на горната челюст. Вещото лице посочва, че съгласно изготвената от прегледите на ищеца медицинска документация са налице рентгенови данни за хлътващо счупване на предната стена и трифрагментно счупване на задна стена на десния горночелюстен синус с оформяне на хемосинус. С оглед на това, установената при ищеца невралгия на н.тригеминус е в причинна връзка с инцидента, при който е настъпило това счупване. Увреждането реализира признака счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и говоренето. Счупването на носните кости реализира признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Гореописаните счупвания (а не увреждането на нерва, което би могло да бъде перманентно) би следвало да зараснат за срок от около един месец, при обичаен ход на възстановяване, като е възможно и оперативно лечение.

За установяване претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от процесното деяние са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. И. Я. - майка на ищеца и Р. Е.а Б.а – негова сестра и бивша съпруга на ответника.

От показанията на свидетеля Г. И. Я. се установява, че на 17.05.2018г., в хотел в село в Гърция, по време на сватбеното празненство на дъщеря й с ответника, ищецът получил удари от ответника. Свидетелят сочи, че ищецът бил в тежко състояние – целият бил в кръв, лежал на земята в безсъзнание и около него имало локва с кръв. Съпругът й също лежал на земята с рана на главата отзад. Едно момче помогнало да ищеца да се изправи и да изкара насъбралата се в носа и устата му кръв. Сочи, че след преустановяване на конфликта, дошъл собственикът на хотела и придружил пострадалите до близкото село, където им била оказана първа помощ. Свидетелства, че 4 ответникът ги закарал със сина й и съпруга й от болницата в гр. Солун до гр.

София. Ищецът бил прегледан в УМБАЛСМ „Пирогов“ на същия ден, като през цялото време не можел да говори. Свидетелят и съпругът й прекарали около две седмици в квартирата на ищеца в гр. София. През този период ищецът бил преглеждан и в други лечебни заведения и му били назначени рентгенографии и други изследвания. В първите две седмици състоянието му било много тежко – дясното му око било почти затворено с хематом, челюстта вдясно била счупена, ищецът не можел да си движи устата, имал изтръпване и мравучкане. В този период за ищеца се грижел свидетелят Янкова, която му приготвяла храна. Ищецът не можел да дъвче твърда храна, имал болки в краката, болки и синини по цялото тяло. Посочва, че както в гр. София, така и след прибирането си в гр. Русе, ищецът посещавал болници, в които му били извършвани редица изследвания. Имал проблеми и с дишането, като част от носа му и понастоящем е запушена. Оплаквал се от това, че лицевият нерв вдясно постоянно бил изтръпнал и понастоящем изпитва дискомфорт от изтръпвания в дясната част на лицето. Преди около една – две седмици преди заседанието ищецът отново посетил лекар – специалист по уши, нос и гърло, който при направена снимка установил, че от счупването част от преграда в носа е зараснала накриво. Ищецът не се чувствал добре психически след случая, въпреки че не споделял какво точно изпитва.