Определение № 668 от 20.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 668 гр. София, 19.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901543 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. А. Ф. срещу решение № 407/21.06.2023г., постановено по по в.т.д.№ 389/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 01.03.2023г. по т.д. № 2085/2022г. на СГС, ТО, VI – 23 състав, за осъждане на касатора да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 47 173 лв., представляваща вземане за възстановяване на изплатеното по имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса“, сключена с полица № 111218220002782, обезщетение за вреди, настъпили на 15.03.2019г. в гр.

София, ж.к. Люлин 8, ул. „3005-та“ № 9, вх. А, ап. 13 от прегоряла „0“ на СТИ, по причина виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на ел. съоръжения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.08.2021г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6 827, 53 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2020г. – 15.08.2021г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че необосновано АС – София е приел, че компютърните конфигурации, макар да не били индивидуализирани в сключената полица, били родово определени машини и съоръжения, намиращи се на адреса, поради което се явявали имущество, предмет на застрахователния договор. Поддържа, че това тълкуване е разширително и погрешно, несъобразено с целта на застрахователния договор, а за процесните компютри били представени само фактури за закупуване през 2018г., но нямало данни, че към момента на настъпване на 1 събитието са се намирали в обекта. Касаторът счита, че апелативният съд е допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на показанията на свидетелите и съдебно-техническата експертиза, недопускане на повторна такава. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Достатъчно ли е посочването на родовите белези и местонахождението на конкретните машини и съоръжения, за да се приеме, че същите попадат в обхвата на застрахователното покритие съгласно съдържанието на застрахователната полица по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на застраховането?“, за който поддържа наличие на основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. „Може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, което макар и да не е оспорено от страните, е неясно и необосновано и не е обсъдено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?“, за който поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №25 от 02.07.2030г. по гр.д.№2976/2019г. на 2 г.о. на BKC; решение № 159 от 04.07.20002г. по гр.д. 4109/2001г., 4 г.о. на BKC;

Решение № 60 oт 25.03.2013г. по гр.д. № 475/2012г. на TK на BKC; решение №108 oт 16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г. на 4 г.о. на BKC; решение № 248 от 16.11.2015г. по гр.д. № l271/2015г. на 3 г.о. на BKC; решение № 91 от 27.08.2015г. по гр.д. № 321/2015г. на 2 г.о. на BKC;

3. „При наличие на възражение срещу приемането на заключение по първоначалната СТЕ и последваща допълнителна СТЕ, допустимо ли е да бъде назначена повторна СТЕ, при положение че първоначалните две заключения са неясни и необосновани?“, за който въпрос поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със следната практика: решение № 167 от 26.10.2017г. по гр.д №209/2017г. на 1 г.о. на BKC; решение № 267 от 04.03.20014г. по гр.д. № 30/2013г. на 1 г.о. на BKC; решение № 240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2017г. на 4 г.о. на BKC; Решение №165 от 22.10.2019г. по гр.д. № 2622/2018г. на 1 г.о. на BKC; Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д.№l/2013г. на ОСТГК на BKC.

4. „Следва ли показанията на всички разпитани по делото свидетели да бъдат подробно обсъдени, дори ако същите се подкрепят от изводите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза?, по който въпрос поддържа действие в противоречие с посочените актове, а именно: решение № 65 от 16.07.2010г. по гр.д.№ 4216/2008г. на 4г.о. на BKC; решение №570 от 06.11.2009г. по гр.д.№4112/2008г. на 2 г.о. на BKC; Решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 91/2010г. на 4 г.о. на BKC; решение № 79 от 12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на 4 г.о. на BKC.

Ответникът по касационната жалба – „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. А. Б., в който 2 оспорва подадената жалба и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено по представената фактура.

Третото лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД не е подало отговор на касационната жалба и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалби е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС споделяйки фактическите изводи на СГС и препращайки към мотивите му, е приел, че съгласно застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., между ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и „Белитех“ АД е сключен договор за имуществена застраховка на имущества, описани като машини, съоръжения и оборудване, застраховано с клаузи А, А1, Б, Д2, Д 15 и движимо имущество по клауза клауза КГТ, със срок на застрахователно покритие 05.12.2018 г. – 04.12.2019 г. Посочен е и адрес на застрахованото имущество, а именно: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. 3005 № 9, вх. А, ап. 13. В чл. 2 от ОУ са изчерпателно изброени обектите на застраховане по имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса“ като такива предназначени за офиси, търговска дейност и нискорискови производства, както и намиращото се в тях движимо имущество, дефинирано в чл. 2.1.3 като офис оборудване, машини и съоръжения, транспортни средства (без тези с регистрационен номер, плавателни съдове, железопътни и въздухоплавателни средства), стопански инвентар, стоково – материални запаси, рекламни съоръжения, трайно прикрепени към сгради.

Въззивният съд е приел, че макар процесните компютърни конфигурации да не са индивидуално определени в сключената между страните застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., то последните са родово определени като машини и съоръжения, изрично е посочен адресът, на които последните се намират, което е достатъчно за да се приеме, че имуществото е индивидуализирано чрез неговите родови белези и местонахождението му. САС е счел, че съгласно представените 10 бр. фактури, описи към тях и двата приемно – предавателни протокола от 09.01.2018 г. и 05.07.2018 г., процесните компютърни конфигурации, отговарящи на общите признаци за дефиниране на застрахованото имущество като офис оборудване, са се намирали в застрахования обект - гр. София, жк.

„Люлин“, ул. 3005 № 9, вх. А, ап. 13, което е констатирано и от служители на ответника в представения по делото констативен протокол от 19.03.2019 г., поради което са обект на процесния договор за имуществена застраховка.

Счел е, че това имущество е застраховано за покрит риск по клауза „Д 15“ 3

„късо съединение и/или токов удар“. С оглед горното САС е приел, че е налице валидно към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца за процесното оборудване, и че ищецът е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск съгласно Общите условия на договора.

По спорния въпрос дали установеното по делото прекъсване на захранването е причина за увреждането на конфигурациите, собственост на застрахованото лице, въззивният съд се е позовал на представената справка от дневник за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за 15.03.2019 г., от която е счел, че на 15.03.2019г. е имало прекъсване на захранването на клиентите, присъединени към трафопост – жилищна сграда, ул.“717“, ъгъла ул.“400“, 8 м.р. Люлин, като причина за непланираното прекъсване на електрозахранването е посочено: „Лоша връзка“. САС е приел, кредитирайки основното и допълнителното заключение на съдебно – техническа експертиза от вещото лице Кеворк Тавитян, че причина за увреждане на конфигурациите е компрометирано качество на електроенергията, пренесена до границата на собственост между електрическите съоръжения на ползвателя и електроразпределителната мрежа, в резултат на комутационно пренапрежение, породено от непланирано прекъсване на електрозахранването в процесния обект поради „лоша връзка“ в СТИ, т.е. причина е прегоряла “0“, отразена и като „повреден изходящ нулев проводник. Прието, е че тази „лоша връзка“ поражда многократни включвания и изключвания, т.нар. „комутации“ ( преминаване от един режим на работа на веригата към друг режим ), което в захранващия нулев проводник на СТИ на обекта, ползван от застрахованото лице, е довело до това електромерът да остане без „0“, да спре електрозахранването и да се офазят електроуредите на потребителя. Приел е, че голямата амплитуда на вълната на многократно възпроизвежданите пренапрежения са предизвикали прегаряне и последващо прекъсване на нулевия проводник, вследствие на което е настъпило едновременното увреждане на конфигурациите. Приел е, че причина за увреждането не е претоварване или процеси, възникнали в електросъоръженията на потребителя до границата на собственост – изходящите клеми на СТИ, още повече, че електрическото табло, обслужващо обекта, е било оборудвано с необходимите прекъсвачи, които при претоварване или късо съединение биха изключили.

САС е приел, че е неоснователно възражението на ответника, че при добра защита на вътрешната инсталация, след границата на собственост и добра защита на техниката, не биха настъпили вреди. Въззивният съд е посочил, че противно на твърденията във въззивната жалба, от разпита на свидетелите по делото, а именно Стоян Асенов Димитров, Кирил Страхилов Петров и Огнян Лъчезаров Касабов не се установявали обстоятелства, различни от констатираните от вещото лице по основното и допълнителното заключение. САС е счел, че съгласно изготвената съдебно – оценителна експертиза стойността на процесните компютърни конфигурации възлиза на сумата от 57 049.70 лв., размер по – висок от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което искът е основателен до пълния 4 предявен размер, както е основателен и искът по чл. 86 от ЗЗД, поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, и съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, като може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.