Решение № 10 от 04.01.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2711/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 04.01.2024
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Други актове по делото
- Решение № 273 от 06.04.2026 · Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 83 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. П., 04.0***024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 2023***0***711 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за делба – І-ва фаза – по допускането на делбата.
Образувано e по искова молба от Р. Б. А.. ЕГН **********, от *** и Е.
Б. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г., срещу В. А. К., ЕГН **********, с адрес: *** и А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***;
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици по наследство, оставено им от Б.А.К., б.ж. на гр. П., починал на *** г., който е баща на ищците и втората *** и съпруг на първата ответница, с която е сключила граждански брак. втори по ред за наследодателя им. Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател, последният е оставил в наследство следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно:
По Нотариален акт за *** г.:
1/4 идеална част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО , цялото от *** кв,м., ***—*** по плана на гр. П. към *** г., при граници: улица, А.Т., Г.Л., наследници на С.И. и наследници на Д.Л., ЗАЕДНО СЪС СЕВЕРНИЯ АПАРТАМЕНТ от първия етаж на построената в това място масивна двуетажна жилищна сграда на ***, който апартамент се състои от: стая, хол, кухня, коридор и баня с клозет, с площ на апартамента от ***, 1 северозападното мазе на сградата с площ *** идеална част от общите части на сградата, като по плана на ***, одобрен със *** г., имота представлява ***, в *** (съгласно Удостоверение за идентичност с изх. № *** от *** г.), а по скица на поземлен имот от *** - гр. П. *** г., процесния имот представлява ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от ***, трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване ниско застрояване; и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***;
***; ***, и ***, ЗАЕДНО СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ , който по схема от *** - гр. П. *** от *** г., представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***, етаж 1, предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от ***, ниво на обекта 1, с прилежащи части северозападното мазе на сградата, с площ *** идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***.***, под обекта – няма, и над обекта - ****** Ищците твърдят, че процесния имот е бил лична собственост на общия им наследодател.
Искането към съда е да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на процесните имоти, при съответните квоти за всеки един от съсобствениците.
В срока за отговор *** В. А. К. чрез адв. Д. Р. е подала отговор на исковата молба, в който е заявила становище, че не оспорва обстоятелства ищците да са наследници на общия им наследодател. В отговора *** е противопоставила възражение за придобивна давност на процесния имот, като твърди, че след смъртта на наследодателя – Б.А.К. през 2003 г. от този момент и към датата на депозиране на отговора на исковата молба само и единствено *** владее и свои имота, явно, необезпокоявано, и непрекъснато.
Сочи, че след смъртта на наследодателя е направила опит да се свърже с ищците, като посетила ***, но не могла да ги открие, а от техен съсед научила, че те трайно са се установили да живеят и работят в чужбина.
Твърди, че само и единствено *** има ключ от имота, и *** и нейната внучка се грижат за него, а ищците не са посещавали процесния имот от *** г. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за делба, тъй като *** е придобила имота по давност, чрез владение и своене на същия продължило 2 повече от двадесет години. Макар в отговора да е описано, че към същия е приложение пълномощно и договор за правна помощ, то такива не са представени към същия.
В срока за отговор *** А. Б. К. не е подала отговор на исковата молба и не е взема становище по иска.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. Г., който поддържа иска и моли съда да го уважи, като допусне до делба процесния имот.
*** В. А. К. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Р. и адв. Б., които оспорват иска, и молят съда да отхвърли предявения иск, като приеме, че *** е придобила по давност процесния имот, а в случай, че съдът приеме, че това не е сторено, да бъде допусната делба при съответните делбени части.
*** А. Б. К. в съдебно заседание не се явява, не се представлява, и не взема становище по иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Няма спор, а и от приложения нотариален акт за *** г., се установява, че общия на страните наследодател Б.А.К. е придобил собствеността на основание дарение върху процесния недвижим имот, заедно със самостоятелен обект, находящ се на етаж 1 от построената в имота жилищна сграда с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от ***, ниво на обекта 1, с прилежащи части - северозападното мазе на сградата, с площ *** идеални части от общите части на сградата. Не се спори между страните, че този имот общият им наследодател е придобил преди сключването на брака с *** В. А. К., който брак е бил втори по ред за наследодателя.
Според по делото е въпроса придобила ли е *** В. А. К. собствеността 3 върху процесния имот, на основание давностно владение, считано от смъртта на наследодателя, продължаващо и към датата на предявяване на иска, или не. В тази връзка ищците в исковата молба твърдят, че са деца на общия на страните наследодател от първия му брак, а *** В. А. К. е негова преживяла втора ***, като *** А. Б. К. е негова *** от втория му брак. Твърдят, че съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване от общия им наследодател Б.А.К., като *** В. К. никога и при никакви обстоятелства не е довеждала до знанието им, че е превърнала държанието на техните наследствени части от имота във владение за себе си, и в тази връзка оспорват твърденията на *** за придобиване на имота по давност. В подкрепа на тези си твърдения излагат доводи, че *** В. К. е декларирала пред Община П., че е съсобственик на процесния имот на основание наследяване, поради което, считат изложеното от нея в декларацията, като извънсъдебно признание на този факт.
От приложеното удостоверение за наследници от *** г. се установява, Б.А.К. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници *** В. А. К. – ***, *** Р. Б. А. – ***, *** Е. Б. А. – ***, и *** А. Б.
К. – ***.
Не се спори, че сключения между *** В. А. К. и общия на страните наследодател граждански брак е втори по ред за наследодателя, а процесния имот е придобит от него преди неговото сключване, поради което е и негова лична собственост.
От показанията на свидетелката *** – внучка на *** В. К. и *** на втората ответница, сочи, че тя не познава дядо си, тъй като той е починал преди тя да се роди. Твърди, че откакто тя е родена никой, никога, не е идвал при тях да предявява претенции по отношение на къщата, и никой друг освен свидетелката и първата ответница не е имал ключ от къщата. Сочи, че през пролетта на 2023 г. *** Р. А. я намерила чрез социалната мрежа „***“, където е поискала от свидетелката съдействие за осъществяване на контакт с В. К..
Пояснява, че след осъществен контакт между свидетелката и *** двете провели телефонен разговор по време на който, А. и заявила, че следва да направят нещо с имота, тъй като нещата не можело да останат така, поради това, че тя и брат и са деца на дядо й от първия му брак, и той е техен баща, поради което са наследници по закон, и имат част от къщата. Твърди, че по 4 време на телефонния разговор А. заявила на свидетелката, че тя има къде да живее, има имот в Г., а процесния имот им го били предоставили за ползване необезпокоявано години наред, но не можели да им подарят имота. В показанията си свидетелката сочи, че *** В. К. години наред е плащала данъците за къщата и от името на двамата ищци. Свидетелката твърди, че не е присъствала на разговор между баба й и ищците по отношение на имота, и не знае да е имало такъв разговор по между им. Сочи, че В. К. и Б.К. са сключили граждански брак преди *** г., но не можа да уточни кога.
В показанията си свидетелката В.Н.О., сочи, че е съседка на ответниците от *** г. и до преди около 5 години често е посещавала дома им.
Твърди, че в процесния имот живеят ответниците, и знае, че съпругът на В. има деца от предишен брак, но от *** г. не ги е виждала да посещават имота, и не знае нищо за тях. Свидетелката не е виждала *** да контактува по някакъв начин с децата на *** и от предишния брак.
При постановяване на настоящото решение, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелката А.Н. преценени по реда на чл.*** от ГПК по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са логични, последователни, и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свидетелката Оприкова, както и с приложените по делото 45 броя разписки за платени данъци, и се подкрепят от същите. И двете разпитани по делото свидетелки имат лични и непосредствени впечатления от живота на *** В. К..
За да се отговори на въпроса налице ли е съсобственост между страните към датата на предявяване на иска, възникнала на основание наследяване, съдът следва да разгледа противопоставеното от *** В. К. възражение за придобиване на процесния имот по давност, по чл.79 от ЗС.
Както вече бе посочено няма спор между страните, че процесния имот е бил собственост на общия на страните наследодател – Б.К., придобит от него по дарение преди сключването му на брака с първата ответница – В. К.. Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело ***/*** г. При това положение придобитият от общия на страните наследодател недвижим имот е 5 бил негова лична собственост и с факта на настъпване на смъртта му, собствеността върху имота е преминала на основание наследяване към страните по делото. В тази връзка и следва извода, че към *** г. между страните е възникнала съсобственост на основание наследяване от общия им наследодател Б.А.К..
Не се спори, че преди смъртта на общия им наследодател *** В. А. К. заедно с Б.К. е живяла в процесния имот, който е единствено жилище за нея.
Не се спори, че и след смъртта на общия им наследодател *** В. А. К. е продължила да живее, респ. обитавала процесния имот, което е продължило и към датата на предявяване на иска.
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта (чл.31, ал.1 от ЗС).
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e035b28-8c85-4c9e-9a8d-d116958dab85