Решение № 432 от 29.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. гр. Хасково, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20235640100220 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Р. И. М. - Т. – Управител, за признаване за установено съществуването на вземанията против П. Г. П., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 1267 от 18.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2639 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на 18.02.2016г. между „Обединена Българска банка“ АД и ответника бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката, като кредитор, предоставила на ответника кредит в размер на 7 670,00 лв., а ответникът се задължил да погаси задължението си на 96 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване - 18.02.2024г. Към момента на сключване на договора уговорения годишен лихвен процент бил в размер на 12,543%.

Твърди се още, че след усвояване на кредита ответникът погасил част от месечните си вноски, след което бил преустановил плащанията си.

Междувременно, на 15.12.2021 г. между кредитора „Обединена Българска банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който задълженията на ответника по горепосочения потребителски 1 кредит били изкупени от ищцовото дружество.

Ищецът посочва, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът бил изрично упълномощен от цедента да извършва уведомяване от негово име и за негова сметка. Поддържа, че разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на 08.09.2022г. на два адреса на ответника, като писмата се върнали в цялост с отбелязване на известието за доставка „непотърсено“. Въпреки това, на основание чл.235 ал.3 ГПК ищецът иска да се приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента като приложение към исковата молба, тъй като с връчването на препис от същата и приложенията към нея по делото, ответникът получавал изходящите от стария кредитор уведомления за извършеното прехвърляне на процесните вземания и ставал надлежно уведомен за извършената цесия.

Поради неизпълнение на задължението за погасяване от ответника, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора като на 14.10.2022 г. подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д.№ 2639/2022г. на Районен съд-Хасково. Съдът издал Заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която длъжникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, връчено му на 04.01.2023г.

Във възражението на длъжника се твърдяло, че същият не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, но към настоящия момент погасяване на задълженията не било осъществено, липсвало и основание, на което задълженията за погасяване на получения от ответника кредит да е отпаднало. Това пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по процесния договор за кредит за сумите по издадената по ч.гр.д. № 2639/2022г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в общ размер на 5 859,78 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.02.2016 г., от които: 3933,00 лв. – частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 18.11.2018 г. до 18.09.2022 вкл. ; 1392,00 лева – частично претендирана договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 18.10.2019г. до 18.09.2022 вкл. ; 534,78 лв. – лихва за забава за претендираната главница за периода от 18.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски за заповедното и за настоящото производства.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

2

На първо място счита исковете за недопустими, доколкото ищецът твърдял, че с договор за цесия от 15.12.2021г. сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането било прехвърлено от първото дружество на ищеца в настоящото производство, но за извършеното прехвърляне на вземане ответникът не бил уведомяван от предишния си кредитор. Нещо повече - сам ищецът сочел, че представя като писмено доказателство именно договора за цесия, който не бил представен на ответника със съдебните книжа.

Ответникът твърди още, че не му били представени нито пълномощното, с което предишния кредитор упълномощил ищцовото дружество да го уведоми за възникналата цесия, нито сочените от ищеца обратни разписки за уведомяване, с което се нарушавало правото му на защита и исковата молба следвало да се остави без движение с оглед представяне на сочените доказателства.

На следващо място ответникът поддържа, че разпоредбата на чл.99 от ЗЗД била императивна и изисквала уведомяването за извършената цесия да бъде извършено от предишния кредитор, което в случая не било изпълнено. Заявява, че той не бил уведомяван и от ищеца в настоящото производство, ако и сам той да сочел, че било налице упълномощаване за уведомяването от предишния кредитор, за което обаче на ответника не били предоставени доказателства за това.

С тези аргументи ответникът иска съдът да отхвърли исковете като недопустими и неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2639 по описа за 2022 г. на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 16757/14.10.2022 г. в полза на ищеца срещу длъжника П. Г. П., е издадена Заповед № 1267 от 18.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 117,20 лева за платена държавна и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане № 2378 от 14.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2639 по описа за 2022 г. на РС – Хасково, на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.

По делото са представени заверени копия от Молба-декларация за отпускане на потребителски кредит, данни за кредитоискателя от 29.01.2016 г., подадена от ответника П.

Г. П.; Молба-декларация за отпускане на потребителски кредит с кл. № 1833777, подписана от П. Г. П. на същата дата; Молба с вх. № 049/29.01.2016 г. от П. Г. П. до ОББ АД, клон Хасково и Идентификационна информация за потребителски кредит при ОББ АД, както и Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.02.2016 г., сключен 3 между ОББ АД и П. Г. П., с положени на всички документа подписи от ответника.

Договорът за кредит е сключен между „Обединена Българска Банка" АД като кредитор, и ответника, като кредитополучател. Предмет на същия е предоставянето от банката на ответника на сумата от 7670 лв. за покриване на потребителски нужди, която сума ответникът следва да върне заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора /чл. 1 и чл. 2 от договора/. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора банкова сметка (IBAN**********************) еднократно на 19.02.20216 г. /чл.

3, ал. 1 от договора/. В чл. 4 от договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита да се олихвява с променлив годишен лихвен процент, формиран от референтен лихвен процент - пазарен индекс - 6 месечен Sofibor за кредити в лева, публикуван на сайта БНБ и фиксирана надбавка от 11,600 пункта. Към датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент е в размер на 12.543% годишно, а ГПР, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора – 14,53%. Така, общата дължима сума от кредитополучателя, при параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в размер на 12424,21 лева /чл. 5, ал. 2 от договора. Според клаузата на чл. 7 от договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, а при друго неизпълнение на клаузите на договора, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява и неустойка в размер на действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. В чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се издължава на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които в размер на 126,91 лева, считано от 18.03.2016 г. на 18-то число на месеца. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита, съгласно чл. 9 от договора, е 18.02.2024 г.

Към доказателствения материал са приобщени и относимите Общи условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица, както и Справка салда с дата 19.02.2016 г. на П.

Г. П. по процесния договор.

От страна на ответника не са представени доказателства за извършени плащания по договора за връщане на предоставената му сума, нито същият оспори размерите на претендираните вземания спрямо него, въпреки дадената му от съда възможност за това, поради което съдът приема, че такива плащания не са извършвани.

По делото са ангажирани доказателства, че на 15.12.2021 г. между „ОББ“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който цедентът е продал на цесионера вземания от свои длъжници, описани в Приложение № 1А към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието им към 10.12.2021 г., в който е списък е включено и процесното вземане срещу ответника.

В потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ОББ“ АД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1А и Приложение № 1Б към него, 4 както и получаването на договорената покупна цена за прехвърлените вземания.

Цедентът „ОББ“ АД е издала в полза на ищеца и на Адвокатско дружество «Иванов и Денев» пълномощно, с нотариална заверка рег. № 23584/21.12.2021 г. и рег. №

23585/21.12.2021 г. от нотариус с рег. № *** на подписите и съдържанието, във връзка с процесния договор, да уведоми по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредити за извършеното прехвърляне. Представено е и пълномощно от 01.02.2019 г. от ищеца в полза на Адвокатско дружество «Иванов и Денев», с което последното дружество е оправомощено да уведомява всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между ищеца и банки, финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към конкретни длъжници се прехвърлят на „Еос Матрикс“ЕООД.