Определение № 356 от 12.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 309/2024
- Вид
- Определение № 356
- Подписан
- 12.02.2024
- В сила
- 12.02.2024
- Състав
- Златина Рубиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356 гр. София, 12.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка И.а
Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на К. С. П. срещу Определение № 1129/25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 14500/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав, с което и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 29.01.2024 г., а жалбата е подадена на 01.02.2024 г.), лично от ищцата К. С. П.. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 01.02.2024 г.
С оглед на горното частната жалба се явява редовна.
Поддържа се, че ищцата е предявила конститутивен оценяем иск, като е посочила цена в размер на 135 952,27 лв. и е внесла дължимата държавна такса върху тази цена.
Моли съда в случай, че потвърди обжалваното определение, на ищцата да й бъде върната надвнесената държавна такса.
Препис от частната жалба не е връчван, тъй като към момента няма конституиран ответник по делото.
Въззивният съд като съобрази становището на жалбоподателката и 1 приложеното гр.д. № 14500/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав, намира следното:
От фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран от К. С. П. с иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК срещу Г. И. Д.. Исковата претенция е уточнена с молба вх.
№ 4171/15.01.2024 г., с която е посочено, че ищцата претендира да й бъде определен по-голям принос в придобиване на общото имущество в размер на 67 000 евро, съответно 135 952,27 лв.
С обжалваното определение и позовавайки се на съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че конститутивният иск по чл.29, ал.3 от СК е неоценяем, поради което компетентен да го разгледа е съответния районен съд.
По горните съображения е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика и поконкретно: Решение № 123/22.01.2015 г. по гр. д. № 137/2014 г., II г. о. на ВКС, Определение № 1952/04.07.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 2576 по описа за 2023 г. на ВКС, второ гражданско отделение, постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, Определение № 303 от 13.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., II г. о., ГК. Съгласно така цитираната практика, искът по чл. 29, ал. 3 СК не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност, а има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. Касае се за неоценяем иск по смисъла на 2 чл. 71, ал. 1, изр. второ ГПК, при предявяването на който размерът на държавната такса се определя от съда в съответствие с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По искането за възстановяване на надплатена държавна такса въззивният съд не може да се произнесе за първи път по същество.
Ето защо след връщане на делото на СГС и преди изпращането му по подсъдност на СРС, Градски съд София следва да се произнесе по същество на обективираното в частната въззивна жалба искане за връщане на недължимо надвнесена държавната такса.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 14500/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
След връщане на делото СГС следва да се произнесе по обективираното в частната въззивна жалба искане за връщане на надвнесена държавна такса.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3