Решение № 2655 от 21.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2655 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20222120100954 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против З. Р. С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 108.10 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *********, за периода от 19.01.2014 год. до 21.05.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 25.40 лв., начислена за периода от 25.05.2019 год. до 16.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 18.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК.

В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Особеният представител на ответницата поддържа изложеното с отговора на исковата молба становище за неоснователност на исковете.

Бургаският районен съд, като обсъди наличните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

Ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*, 1 собствеността по отношение на който е придобила на **** год., посредством покупкопродажба, извършена във формата на нот. акт № *** год. на нотариус с рег. № *******на НК.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, водоснабденият имот представлява двуетажна къща в поземлен имот, получен след обединяване на парцели с административни адреси на ул.“******. Имотът е захранен с вода без водомер, даден му е абонатен № ********, а отчитането е ставало на база брой обитатели - по 5 куб.м. месечно за установен един обитател. Начислените количества са описани в табличен вид и са съпоставени с издадените от ищцовото дружество 2 бр. фактури, остойностени на 108.10 лв.

Разпитана по делото, св. С. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че познава имота на ответницата, който е отчитала реално, след справка за броя обитатели.

На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.

Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., доколкото е установено, че ответницата е била собственик на водоснабден имот, а оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на ищцовия оператор.

По това облигационно правоотношение „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е изпълнило задължението си и за процесния период е доставило в дома на С. вода, чието количество възлиза на 40 куб.м. Оттук следва, че ответницата дължи нейната стойност 108.10 лв.

Последната не е ангажирала доказателства да е заплатила посочената в погорния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи.

Основателността му, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 26.95 лв., начислена за периода от 25.05.2019 год. до 16.11.2021 год., което налага уважаването и на този иск за предявения му размер. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 18.11.2021 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.

Затова са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № *****/ 2021 год., в размер на 75 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се следват деловодни разноски за 2 настоящото производство, чийто размер възлиза на 810 лв., в т.ч. държавна такса, депозит за особен представител, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Р. С. от гр.Б******, ЕГН - **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Б****, представлявано от Г*Т*, сумата от 108.10 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № *******, за периода от 19.01.2014 год. до 21.05.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 25.40 лв., начислена за периода от 25.05.2019 год. до 16.11.2021 год. и законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 18.11.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА З. Р. С. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ******/ 2021 год. на БРС в размер на 75 лв., както и за настоящото производство, в размер на 810 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3