Решение № 1336 от 20.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. П., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101785 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к.

Топалова, срещу П. Е. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК са предявени обективно съединени искове с искане да бъде признато за установено, че ответника, дължи на ищеца сумата от 856.08 лева, представляваща главница за консумирана, но неизмерена ел.енергия за периода от 25.04.2019 г. до 27.08.2019 г., за обект „апартамент“, присъединен към разпределителната мрежа, на адрес ***, по фактура № *** от 31.07.2019 г. и фактура № *** от 04.09.2019 г., сумата от 147.69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника П. Е. С. чрез назначения и особен 1 представител адв. К. К., е падала отговор, в който е оспорила предявения иск по основание и размер, като е заявила становище за допустимост, но неоснователност на иска. Същевременно в отговора са изложени доводи за недопустимост на предявения иск, като се твърди, че ответницата не е собственик на посочения в исковата молба имот, поради което счита, че за ответницата не е налице пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения иск. Твърди, че между страните не е налице облигационна връзка.

С отговора са оспорени представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, като са оспорени и представените фактури, за които се твърди, че изхождат от ищеца и не представляват доказателства по ГПК. Твърди, че процесните суми са начислени допълнително, и не по реда на ПИКЕЕ, като са изчислени неправилно. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да хвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. А., която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът П. Е. С. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен представител – адв. К., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 86, ал.

1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти: съществуването през процесния период на валидно облигационно отношение между страните, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който да е електроснабден, извършена доставка на ответника на определено количество електрическа енергия, правилното начисляване на същата – при наличието на законово основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия и спазване на процедурата за корекция и допълнително по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното в тази връзка обезщетение.

Няма спор между страните, че ищецът „***“ ЕАД е доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите, присъединени към електрическата мрежа. Ищцовото дружество извършва тази си дейност по снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл.98а от ЗЕ при публично известни общи условия.

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал.4 от законовия текст.

Съгласно чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на електрическа енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството „потребител“ на електроенергия, респ. възникване качеството му на „ползвател“ по Общите условия. Последното е определено в чл.1, ал.2 от ОУ, съгласно който „ползвател“ на електроразпределителната мрежа е всяко 3 лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото законодателство. Следователно съгласно Общите условия, предварително и едностранно определени от ищцовото дружество, „ползвателя“ на електроразпределителната мрежа има качеството „потребител“, по смисъла на Общите условия, респ. е и страна по договорите за продажба на ел. енергия, и следва да отговаря на следните кумулативно предвидени предпоставки: да притежава обект, т.е. да е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху определен обект (имот), който да е присъединен към електроразпределителната мрежа.

С тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл.94а, респ. по чл.95 от ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл.91 – 92, вр. чл.97 – 98а от ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент", както се посочи, е в § 1, т.2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т.42 от ДР (отм.); на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.9 от ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на 4 вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника не е оспорил, че същия е бил снабдяван с ел. енергия. Признание за съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между ответника и ищцовото дружество, обусловено от притежаваното качество на ответника на потребител, като собственик или вещен ползвател на имота не е направено. С отговора на исковата молба особения представител на ответника оспорва изрично наличие на този факт. С изготвения по делото проект на доклад по смисъла на чл.146 от ГПК, обявен за окончателен с определение от 06.11.2023 г., при разпределяне на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи наличието на облигационно правоотношение между страните, като му е указал, че не сочи доказателства за наличие на собственост или учредено вещно право на ползване по отношение на ответника за процесния имот.

Съдът следва да извърши проверка относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания, доколкото наличието и е спорно между страните.

За установяване на твърдението си, че през релевантния период ответникът е притежавал качеството потребител на електрическа енергия като собственик или ползвател на имота, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства, въпреки дадените му в тази насока указания. Липсата на оспорване от особения представител на ответника, че до С. е доставяна ел. енергия, не може да обоснове извод, че ответницата е потребител, в качеството му на собственик или вещен ползвател, или въз основа на писмено договор между страните. Дори да се приеме, че ответницата е обитавала имота и ползвала ел. енергия, то не се събраха доказателства, от които да може да се установи основанието за това същата да е легитимирана да отговаря за заплащането, като лице, имащо някое от изброените качества.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, съществуващата между страните облигационноправна обвързаност. Данните, следващи от представените от ищеца фактура и уведомление, сочат единствено, че на името на ответника е била открита партида, без данни дали това е осъществено по искане, изразено 5 именно от С., както и без самото заявление, обективиращо искането й, да е представено по делото.

Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за заплащане стойността на електрическа енергия за недоказана по основание, с оглед неустановеното правоотношение между страните през процесния период, поради което същата следва да бъде отхвърлена, без съдът да се произнася по въпроса относно законосъобразността на извършената корекционна процедура, като обсъжда и изготвената и приета по делото експертиза и гласни доказателства.

Неоснователността на главния иск обуславя и отхвърлянето на предявения акцесорен иск за мораторна лихва.

Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите събрани по делото доказателства.

По разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото на същия не следва да бъдат присъждани такива.

Воден от горното П. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, срещу П. Е. С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове, предявени по реда по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с правно основание вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.98а от ЗЕ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П. Е. С. дължи на „***“ ЕАД сумата от 856.08 лева, представляваща главница за консумирана, но неизмерена ел.енергия за периода от 25.04.2019 г. до 27.08.2019 г., за обект „апартамент“, присъединен към разпределителната мрежа, на адрес ***, по фактура № *** от 31.07.2019 г. и фактура № *** от 04.09.2019 г., сумата от 147.69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане 6 на сумата, за които суми е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.

Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e010f7b-a48c-4745-81a5-8e5a7a3a8c3b