Решение № 21 от 30.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Силистра, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20253420200767 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателя В. Х. К. от с.Ирник, общ.Ситово, обл.Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП) № 25-1099-001600 / 15.10.2025 г. на Началник група в ОДМВР-Силистра, сектор „Пътна полиция“. Обжалва санкциония акт чрез процесуален представител. Моли съда да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилното определяне субекта на административното нарушение и от там на неправилното приложение на санкционната разпоредба на закона. Освен това се сочи и несъразмерност наложеното наказание с простъпката в контекста на преценката за маловажност на случая. При редовност на призоваването не се явява, изпраща процесуален представител, които в съдебно заседание развива гореизложените доводи на защитната позиция. Защитника претендира разноски.

Административно наказващия орган (АНО) не се явява в с.з., изпраща упълномощен представител- гл.юрисконсулт при ОД МВР-Силистра. Изразява становище по процесното НП, като предлага неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Счита санкционния акт за правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконкултско възнаграждение.

Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:

1

На 25.09.2025 год. актосъставителя Г. В. - мл.автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра и свидетеля М. М.- служител в същата структура били на работа на територията на община Ситово. В следобедните часове на деня се намирали в с.Добротица, общ.Ситово, обл.Силистра, по ул.”Добруджа” и осъществявали контрол на движението по пътищата. Приблизително около 13,36 часа, спрели за проверка т.а. марка „Форд”, модел „Реинджър”, с рег.№ СС **** СР, който бил управляван от жалбоподателя В. Х. К. от с.Ирник, общ.Ситово, обл.Силистра. Полицейските служители констатирали, че за превозното средство няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата и часа на проверката. При тези факти Г. В. съставил АУАН серия GA №4470069, като квалифицирал нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ (Кодекса за застраховане). При съставяне на акта били иззети СУ МПС:

286747777 и СР МПС:014667040. Актосъставителя приел, че водача на превозното средство не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Впоследствие

АНО издал атакуваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на санкционния акт АНО е приел, че е налице нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (Кодекс за застраховането), и е определил наказание на В. Х. К. с ЕГН ********** от с.Ирник, общ.Ситово, обл.Силистра по чл.638,ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от ЗДвП –глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При съставянето на АУАН явно са били допуснати нарушения свързани с прилагането на закона. Актосъставителя е приел, че нарушението е извършено от В. Х. К., който не е собственик на МПС, а трето лице- притежател и ползвател. Макар да не е описано, явно е било проверено и СР МПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средства) №014667040, тъй като същото е иззето при съставяне на акта. От документите би могло да се установят други обстоятелства. Такива са констатирани от АНО, който събрал и нови други доказателства и въз основа на тях същият предвид основанията на чл.53 от ЗАНН в НП изменил правната квалификация на административното нарушение. Това е така защото актосъставителя е приел за нарушена административнонаказателна разпоредба на КЗ, тоест не е посочил коя е правната норма която задължаваща лице различно от собственика да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на акта и явно на допълнително събраните материали АНО е приел, че лицето В. К. като едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение не е сключил договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Допълнително събраните по административната преписка доказателства са справка за регистрацията на МПС и справка с данни за ЮЛ. Информацията с данните за регистрацията 2 на МПС най- логично е да се установи от СР МПС №014667040, но не е описана нито от актосъставителя нито от АНО. От събраната справка е установен като собственик на превозното средство „Фермер 2014“ ЕООД гр.Силистра. Данните от търговския регистър сочат, че дружеството е с ЕИК 203346582 и едноличен собственик на капитала и управител В. Х. К..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Каса е се за задължение както за физически лица, така и за еднолични търговци и юридически лица. Безспорно от събраните доказателства е установено, че собственик на т.а. марка „Форд”, модел „Реинджър”, с рег.№ СС **** СР е „Фермер 2014“ ЕООД гр.Силистра, с ЕИК 203346582 и едноличен собственик на капитала и управител В.

Х. К., тоест това е и субекта на административното нарушение. Въпреки тези доказателства АНО в диспозитива на НП е постановил, че налага на В. Х. К. с ЕГН ********** от с.Ирник, общ.Ситово, обл.Силистра административно наказание по чл.638,ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ–глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. Тоест наложена е административно наказание на физическото лице за което санкционната разпоредба е по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и е в друг размер. В случая субекта на административното нарушение е търговското дружество,което макар да е установено не е било наказано. Няма спор, че търговеца се представлява от жалбоподателя, но законодателя е предвидил реализирането на различна отговорност за физическите лица и ЮЛ. На първите са налага наказание глоба, а на ЮЛ се налага имуществена санкция. На физическите лица при нарушение по КЗ се налага административно наказание глоба, а на юридическите лица- имуществена санкция. В случая АНО е наложил санкция като за юридическо лице, но като вид е посочил като за физическо лице- глоба.

АНО е издал НП, при което допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е съществено разминаване в обстоятелствената част и в диспозитива на НП. В обстоятелствената част е описано, че нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, а в деспозитива е наложена санкция на физическо лице. В описание на нарушението не е описано ЮЛ собственик на превозното средство за които са събрани доказателства в административната преписка. По смисъла на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ за неизпълнение на задължението да се сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. По смисъла на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ за неизпълнение на същото задължение за физическо лице се налага наказание глоба в размер на 250 лева. Явно от НП, че не може да се разбере, кое точно е лицето, което АНО е приело за субект на административното нарушение. Посочените пороци са довели до допускането на съществено процесуално нарушение рефлектиращо пряко върху правото на защитата на наказаното лице- жалбоподател.

3

В случая правомощията на съда не позволяват изменение на административното обвинение, тъй като касае субекта на административното нарушение, което е съществено изменение в диспозитивната част на НП.

При така установеното от фактическа и правна страна се налага единствения възможен извод, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Предвид на гореизложеното съда намира, че не дължи подробно произнасяне по въпроса за окачествяването на нарушението като извършено в маловажен случай. Касае се за проявено бездействие от задължения по КЗ субект. Нарушението е типично за вида си и не се отличава с нищо от обикновените случаи на незаплащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Поради тези обстоятелство намери това възражение за неоснователно.

От всичко изложено се налага естествения извод за неоснователност на доводите на процесуалния представител на АНО за правилност и законосъобразност на санкционния актНП.

По въпроса за разноските:

Предвид резултата по делото претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Жалбоподотеля претендира присъждането на разноски сторени във връзка с настоящото производство- за адвокатско възнаграждение. В производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс- чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Макар да е бил сключен договор за правна защита и съдействие размерът на адвокатското възнаграждение не бил определен, като се сочи основанието на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (жалбоподателя е зет на защитника). В подобна хипотеза е приложима разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, като съда следва да определи възнаграждението в съответствие с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая явно следва да се имат предвид чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, тъй като е наложено като наказание глоба в размер на 2000 лева.

Съблюдавайки тези правила съда следва да определи възнаграждение за адв.И. А. от АКСилистра в размер на 255, 64 евро като равностойност на 500 леваНАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работаНАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работаНАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 и ал.3, т.т.

1 и 2 от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-1099-001600/ 5.10.2025г. на Началник сектор в ОДМВР-Силистра, РУ-Силистра.

Осъжда ОД МВР-Силистра да заплати на адв.И. А. от АК-Силистра, адвокатско възнаграждение в размер на 255, 64 евро, като равностойност на 500 лева,НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работаНАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работаНАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за осъщественото процесуално представителство, защита и съдействие по договор с В. Х. К..

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5