Решение № 7676 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7676 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100504355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Д. П. срещу решение от 24.02.2025 г. по гр.д. №47663/2024 г. на Софийския районен съд, 120 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД главен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за прогласяване но нищожността на договор за кредит №L342318, сключен на 27.02.2024 г., като неоснователен, и евентуален иск с правно основание чл.124 ал.1 чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.10а ал.2 и чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК, за прогласяване за нищожността на клауза, относно такса за разглеждане във вр. с т.8.4. от Рамково споразумение за потребителски кредити №881252679, като неоснователен, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ГПР по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 65,60 %, в който договор не е посочено кои точно разходи формират ГПР, което е основание за прогласяване нищожността на договора, както и че в него не е посочен лихвен процент на ден. Поддържа при условията на евентуалност, че таксата за разглеждане е недействителна. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, а при условията на евентуалност – предявения иск за прогласяване нищожността на клаузата относно таксата за разглеждане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЮтеКредит България“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

1

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следното:

От представените по делото договор за кредит №L342318 от 27.02.2024 г. и погасителен план, и рамково споразумение за потребителски кредити №881252679 от 27.02.2024 г. се установява наличието на сочените от ищеца договорни отношения – ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 2500,00 лв., при лихвен процент от 30,00 % и ГПР от 65,69 %, начислена е такса за разглеждане на кредита в размер на 694,27 лв., общата сума на лихвите е 849,32 лв., при 24 бр. погасителни вноски, 23 бр. от които в размер на 168,72 лв. и 1 бр. последна в размер на 163,03 лв., вносими на 26-то число от съответния месец, като общата стойност на плащанията по договора е посочено, че е в размер на 4043,59 лв. Съгласно т.8.4 от рамковото споразумение, таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на споразумението по т.6.10. от процедурата.

Настоящият въззивен състав намира, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения договора начин. В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело № С-714/22 е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3 б. „и“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. на Съвета, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В решението е посочено също, че когато тези разходи не са включени в ГПР, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В посочения смисъл е и приетото в решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С2 337/23.

Въззивният съд намира, че процесният договор за потребителски кредит не е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В процесния договор са посочени абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема. Ясно е и как е формиран ГПР по кредита - кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 65,60 %. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит тези обстоятелства са ясни. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, посочена е таксата за разглеждане на кредита, която също е включена към ГПР по договора. И възнаградителната лихва, и таксата за разглеждане на кредита, са включени при формирането на ГПР. Ето защо, следва да се приеме, че процесният договор отговоря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

В ЗПК е установена забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението на кредита /арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. В случая следва да се съобрази дали посочената такса е за такива дейности, свързани и присъщи на отношенията между страните по договора за потребителски кредит, т.е. могат да се причислят към управлението му или са дейности, извън обичайното развитие по него, т.е. представляват допълнителни услуги, свързани с договора, по см. на ал.1 на чл.10а ЗПК.

Уговорената такса за разглеждане на искането за кредит и за обслужване на разплащателна сметка не попада в изключението по чл.10а ал.1 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга, а е такса, която е свързана с усвояване и управление на кредита, и следователно същата противоречи на цитираната по-горе разпоредба на чл.10а ал.1 ЗПК.

Създаването на задължение за потребителя да плати разходите по упражняване на същинската дейност на институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността му, респ. разглеждане на документите му в тази връзка, противоречи на закона. Ето защо, следва да се приеме, че процесната клауза е нищожна като противоречаща на закона, поради което и следва да бъде прогласена за нищожна.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният евентуален иск и вместо него бъде постановено друго, с което да се прогласи нищожността на клаузата на т.8.4 от рамковото споразумение, а в останалата част, в която е отхвърлен предявеният главен иск, решението следва да бъде потвърдено.

Решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 161,74 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 80,87 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3034/24.02.2025 г., постановено по гр.д. №47663/2024 г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, чрез адвокат А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. ****, против „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление в гр. София, район ****, представлявано от И.Х.К., чрез юрисконсулт Г.П.А., евентуален иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.10а ал.2 и чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК за прогласяване за нищожността на клауза относно такса за разглеждане във вр. с т.8.4. от Рамково споразумение за потребителски кредити №881252679, като неоснователен, и в частта, в която С. Д. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ****, е осъден да заплати на А. Д., със съдебен адрес: гр. София, жк. ****, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. П., ЕГН **********, гр.

София, адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38, вх.А, иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, че клаузата на т.8.4. от рамково споразумение за потребителски кредити №881252679 от 27.02.2024 г. вр. договор за кредит №L342318 от 27.02.2024 г., с която е уговорена еднократна такса за разглеждане в размер на 694,27 лв., е нищожна поради противоречие със закона.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38, вх.А, да заплати на С. Д. П., ЕГН **********, гр. София, адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 161,74 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 80,87 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38, вх.А, да заплати на адв. А. Д., адрес: гр. ****, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, и сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.