Решение № 633 от 19.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Перник, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105083 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от З. М. М., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „Л.“ № ** чрез адв. Д. М. от АК-Перник, с която обективно и субективно са съединени следните искове:

1. Иск за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № ******* с ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание противоречието му със закона като главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД прогласяване на нищожност на договора поради заобикаляне на закона;

2. Иск за прогласяване на нищожност на клауза на чл. 4 от Договор за паричен заем № ******* с ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание накърняване на добрите нрави като главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД прогласяване на нищожност на цитираната клауза на договора поради заобикаляне на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален иск за прогласяване на нищожност на цитираната клауза поради противоречие с чл. 143 ЗЗП с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД;

3. Иск за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ******* с ответник „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД. Трите главни иска са кумулативно съединени.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е постъпил от ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е постъпил от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В същия срок този ответник е подал насрещни искове срещу ищцата предявени при условие на евентуалност:

-Иск по чл. 55, ал 1, пр. 1 ЗЗД, в случай, че бъдат уважени предявените от нея искове и договорът за паричен заем бъде обявен за нищожен ищцата да бъде осъдена да им заплати 1 сумата от 2776,25 лв., съставляваща разликата между дължимата главница подлежаща на връщане на основание чл. 23 ЗПК и общо заплатените суми от ищцата;

- Главен иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД за заплащане на дължима главница по договор за заем в размер на 3404,52 лв. и акцесорен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на дължима договорна лихва в размер на 1245,73 лв., в случай, че бъдат отхвърлени предявените искове на ищцата.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата е депозирала отговор на насрещната искова молба.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем ******* от 20.04.2022 г. с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който била получила от кредитора заемната сума от 4000 лв., като заедно с лихвите била дължала сумата от 5874 лв., която следва да заплати на 24 анюитетни вноски. Посочва, че във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, била сключила с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № ******* с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следвало да заплати, за поръчител било в общ размер на 1326 лева или 55.25 лева за всяка вноска. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство било в общ размер на 7200 лева. Счита, че Договор за паричен заем № 4464194 от 20.04.2022г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № ******* от 20.04.2022г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № ******* бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията й за това са следните:

На първо място, Договор за паричен заем № ******* от 20.04.2022г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Aceт Мениджмънт “ АД, бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК Разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК сочила, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем № ******* от 20.04.2022г., била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото било включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно било включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства 2 липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо. Тези съставни елементи обаче, били неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите били включени при формиране на ГПР, нито че същите били изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин бил формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем № ******* от 20.04.2022г., поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК бил нищожен. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга бил задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита бил в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство бил въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не могъл да бъде сключен. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Aceт Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато била процесната. Посочва, че печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от 3 извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Aceт Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт” АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт” АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водило до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. В тази насока цитира съдебна практика.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока цитира съдебна практика. Ако съдът, счете че Договор за паричен заем № ******** от 20.04.2022г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, бил действителен, в условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № ******* от 20.04.2022г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, по следните съображения: