Решение № 694 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500724 по описа за 2025 година

С решение №7017 /18.12.2024г., постановено по гр.д.№ 6852/2024г. по описа на СГС ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Х. И. Г. на основание чл. 432 от КЗ сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2022 г. в град София на бул. „Царица Йоанна“ и бул. „Луи Пастьор“ причинено виновно от В. Б. К., управлявал МПС, за което била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно със законна лихва, считано от 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Против това решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Ищцата в производството обжалва съдебния акт в отхвърлителната му част с искане същият да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил сериозността на уврежданията и това, че голяма част от тях са трайни и няма да отшумят. Не било отчетено обстоятелството, че след претърпяното ПТП ищцата се променила в негативна посока, страхувала се да пътува, затруднявала е в грижите за децата си. Като фактори, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението са посочени и изменението на нивата на застрахователните обезщетения и , размера на минималната работа заплата за страната.

1

ЗК „Лев Инс“ АД е подало отговор на жалбата на ищцата,с която я оспорва.

Ответното в производството дружество ЗК „Лев Инс“ АД от своя страна обжалва решението в частта му, с която искът е уважен над сумата от 5000 лв. Счита, че присъденото от градския съд обезщетение е силно завишено като същото било определено без оглед на настъпите вреди и без съобразяване с обществено икономическата обстановка в страната.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прието, че справедливия размер на обезщетението е 5000лв.

С оглед обхвата на подадените въззивни жалби следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размер на 5 000 лв.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 432,,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Х. И. Г. моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди- болки и страдания от травматичните увреждания, получени в резултат на ПТП, станало на 12.12.2022г. в гр.София, което е причинено от водач, чиято отговорност е застрахована при ответника.

Посочва се, че в резултат на произшествието същата е получила контузия на шията, повърхностна травма на подбедрицата и контузия на гръден кош. Травмите били констатирани при преглед във ВМА непосредствено след произшествието и извършена образна диагностика, при която била установена остеохондроза на нива С4-С5 на шийните прешлени.

Ищцата отказала хоспитализация във ВМА въпреки дадената й препоръка. На следващия ден пострадалата провела консултация в ДКЦ „Софиямед“ ЕООД.

Поради продължаващите болки в гръдния кош, шията и левия крайник била направен консултация и със съдебен лекар и в тази връзка било издадено съдебномедицинско удостоверение.

Излага се твърдение, че болките в гръбнака, гръдния кош и левия долен крайник продължават и към момента на подаване на исковата молба – 13.06.2024г.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ за автомобила, причинил произшествието. Направено е възражение за съпричиняване на вредносния резултат от страна на водача на автомобила, в който се е намирала пострадалата.

2

С обжалваното решение градският съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.432, ал.1 от КЗ и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана. Във връзка с размера на претендираното обезщетение са обсъдени получените от ищцата увреждания, интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания като е прието, че сума в размер на 10 000лв. /сега 5112, 929 евро/ справедливо ще обезщети същата за причинените му неимуществени вреди.

Тъй като „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, гр.София не обжалва постановеното решение над размера на обезщетението за неимуществени вреди от 5 000лв., то същото е влязло в сила в тази му част. Това означава,че със сила на пресъдено нещо е установено основанието, на което се дължи обезщетението, както и правопораждащите отговорността на ответника факти. Спорен е единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

По делото е представена медицинска документация: амбулаторни листове за прегледи на ищцата, епикризи от Отделение по неврология при МБАЛ „Света София„ от 2017г. и 2020г., Съдебно- медицинско удостоверение №446.12/2022г., издадено от специалист по съдебна медицина.

В първоинстанционното производство е допусната и приета комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза. От частта на същата , касаеща здравословното състояние на ищцата се установява, че в резултат на ПТП Г. е получила следните травми: навяхване на шията, контузия на гръдния кош, контузия на лява подбедрица с кръвонасядане. Същите представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Становището на експерта е, че между претърпените от ищцата увреждания и процесното ПТП е налице причинно-следствена връзка. Посочено е , че в периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите две седмици болките били с по- голям интензитет. Проведено е било консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на мека шийна яка и медикаментозна терапия. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при тези увреждания бил около 20-25 дни. Записано е, че ищцата продължава да има оплаквания от болки във врата, слизащи надолу към ръцете, изтръпване и намалена чувствителност в областта на предмишниците и дланите, като прогнозите за отзвучаване на оплаквания били песимистични. В същото време експертът посочва, че не се очакват трайни последици от получените травми.

Експертът е съобразил, че по делото има данни / от описаните по-горе епикризи, издадени от МБАЛ „Света София„ /, че при ищцата е налице хронично дегенеративно заболяване на шийни прешлени на гръбначен стълб и остеохондрозата на ниво C4-C5 е в резултат на дегенеративните промени в структурите на гръбначен стълб, които са започнали към 30-тата година и са с хронично прогресиращ характер. Вещото лице отбелязва,че за тези промени няма правило за скорост и тежест на развитието.

Посочено е, че травмата на шията е получена при т. нар. „камшичен удар“.

Контузията на гръден кош е получена вероятно от контакта с облегалката на седалката, а 3 контузията на лявата подбедрица – от контакт с борд таблото или елементите под него, като удари в интериора на крайниците били възможни и при действието на поставен предпазен колан, защото крайниците се движат свободно.

Направен е извод, че на базата на наличните промени в областта на прешлените на гръбначен стълб в шийната област, ищцата е изпитвала и ще изпитва по-силни и попродължителни болки в следствие на травмата.

Въззивният съд приема, че заключението е компетентно и добросъвестно дадено и следва да бъде ценено при формиране на крайните изводи относно размера на заместващото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля М. П. Т..

От това доказателствено средство се установява най- вече какъв е механизма на ПТП, който не е предмет на обсъждане от настоящата инстанция. Свидетелят разказва също, че в следствие на удара съпругата му /ищца в производството/ е получила хематом на единия крак, като не можела да движи и в началото ходела с патерици. Към момента на разпита тя изпитвала болки и бодежи, като не се установило от какво са предизвикани те. След множество изследвания все пак станало ясно, че са налице протузии. Твърди също, че при гастроентерологично изследване било установено, че ищцата имала хиатална херния, като лекарят и обяснил, че това е в следствие на ПТП.

Свидетелят поддържа, че преди ПТП ищцата нямала болки в гърба. Към момента на разпита тя имала болки в областта на сърцето, високо кръвно, изтръпване на ръцете.

Проведеното през 2017г. лечение било за друга протузия и тя била излекувана, а сега имала протузия на четири прешлена и това било голям проблем.

Съдът преценява тези показания по реда на чл.172 от ГПК като приема, че свидетелят пречупва впечатленията си от състоянието на съпругата си през личното си отношение към нея и възприятията му са повлияни от това. Твърдяното от него, че Г. не е имало болки в гърба преди ПТП е в противоречие с информацията, която се съдържа в медицинската документация /записаното в приложените по делото епикризи и отразеното в приетата по делото експертиза/. Освен това по делото няма данни, а дори и не са наведени и твърдения травмите да са били такива, че на ищцата да се е налагало да ползва патерици.

Поради това съдът не дава вяра на тези показания що се касае до сведенията относно търпените от ищцата болки и периода, в който същата е имала здравословни проблеми.

С оглед на така събрания доказателствен материал въззивният съд приема, че по делото е установено от фактическа страна, че в следствие на настъпилото на 12.12.2022г. в гр.София ПТП, ищцата е получила травми, изразяващи се в навяхване на шията, контузия на гръдния кош, контузия на лява подбедрица с кръвонасядане, които се характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Безспорно тези травми са станали причина същата да търпи болки и страдания, като с оглед становището на вещото лице лекар, изразено в приетата по делото експертиза съдът приема, че те са били по-силни през 4 първите 20-25 дни. След този период основната причина за търпените от ищцата болки са били хроничните заболявания, които тя е имала преди произшествието и които са налични и към момента на извършения по повод на експертизата преглед. Съдът приема, че няма причинно- следствена връзка между установената остеохондроза и процесното ПТП.

Получените при последното травми са довели до увеличаване на болките в областта на шийната Област, но не и до констатираното изтръпване на премишниците , дланите и пръстите на ръцете. Съдът обаче отчита обстоятелството, че претърпените травматични увреждания са засилили болковия синдром.

Във връзка с определяне на справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение на претърпените от ищцата болки и страдания, настоящият състав излага следните съображения:

В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК / например решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о и решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., III г.о. и др./ се приема, че според законовия критерий за справедливост обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Освен това са дадени разяснения , че размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Настоящият състав споделя това становище и счита, че следва да обсъди конкретните проявления на неимуществените вреди, претъпени от ищеца.