Решение № 1303 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100505512 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника К. С. С. срещу решение от 07 .02.2024 г. по гр.д. №46103/2022 г. на Софийския районен съд, 164 състав, в частта, в която жалбоподателят, заместила в производството след смъртта му на 06.06.2023 г. първоначално конституирания ответник В.С.С., в качеството и на наследник на В.С.С. и Е.Т.З. /бивши собственици на топлоснабдения имот/ и собственик по наследство на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, жк. *******, ет.7, с присъединен абонатен №*******, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумите от общо 652,09 лв., от която: 544,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2022 г., до окончателното и изплащане; 97,35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г.; 8,30 лв., представляваща главница за извършваната през периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. услуга по дялово разпределение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2022 г., до окончателното и изплащане; 1,78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ДР, дължима за периода на забава от 15.02.2020 г. до 21.06.2022 г., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със задължителната тълкувателна практика на ВКС. Сочи, че за процесния период не е отчитана топлинна енергия, а същата е изчислена на база служебен отчет поради неосигурен достъп, но не са спазени изискванията на ЗЕ. Поддържа, че вземанията до 30.06.2019 г. са погасени по давност, респ. претендираната лихва за забава следва да се отхвърли за сумата от 3,57 лв.

Твърди също, че по делото не е установено публикуване на фактурите, поради което и ответникът не е изпаднал в забава по отношение главницата за ТЕ. Сочи още, че ищецът не 1 се явява активно легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение, както и извършването на същата услуга е недоказано и по размер, а доколкото не е предвиден срок за плащането на тази услуга, то за изпадане в забава е необходимо отправяне на покана.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач „ПМУ Инженеринг” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в което предявеният осъдителен иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен за периода от 01.01.2020 г. до 15.02.2020 г., поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2019 г. – мес.04.2020 г. ищецът и наследодателят на ответника са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на наследодателя на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №99, находящ се в гр. София, жк. *******, ет.7, с абонатен №*******.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на 2 закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК наследодателят на ответникът оспорва, че е собственик или ползвател на процесния имот, но това обстоятелство се установява от представените по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №123, т.LXІІ, н.д. №12397/17.06.1996 г. и удостоверение за наследници, изх. №РЛН22-УГ51-14288/21.092022 г., издадено от СО, район „Люлин“.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. ТЕ за БГВ е на база 140 л. дневно за 1 потребител, а ТЕ за отопление за 1 бр. щранг лира без уред за дялово разпределение. От заключението се установява още, че за периода мес.05.2019 г. - мес.04.2020 г. стойността на потребената от наследодателя на ответника ТЕ при съобразяване на сумата за доплащане е в общ размер на сумата от 638,84 лв. Вещото лице сочи още, че топломерът в АС е преминавал на периодични проверки.

По делото е представен и протокол от 31.05.2020 г. за неосигурен достъп, включващ и процесния апартамент.

При неосигурен достъп се начислява топлинна енергия по реда на чл.70 ал.4 Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. За неосигурения достъп до имота през процесния период е съставен описания по-горе протокол, като ответникът не е оспорил, че в имота не е осигурен достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато липсват водомери за гореща вода или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане, потреблението се определя при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление.

Ето защо, се налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите в имота, начислението на топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно поведение.

Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.

Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите/.

Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за периода мес.05.2019 г. – мес.04.2020 г. дължимата и незаплатена от наследодателя на ответника сума за топлинна енергия при съобразяване на сумите за изравняване възлиза на 544,66 лв., а сумата а дялово разпределение – на 8,30 лв.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.

3

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника е станало изискуемо на 16.07.2019 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на иска - 26.08.2022 г. не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.