Решение № 1263 от 27.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. Варна, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110201695 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Ф. Т.

И., против заповед за задържане на лице рег. № 445зз60/25.04.2025г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от М. Н. М. – ст.инспектор в РУ Аксаково при ОД МВР –Варна. В жалбата се излага, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуален представител – адв.Б. от АК Русе, поддържа жалбата и моли за отмяната и, поради нейната несъразмерност, незаконосъобразност и необоснованост.

Ответната страна не се явява лично, представялва се от ю.к.Г., надлежно упълномощен и приет от съда, който оспорва жалбата и по същество иска потвърждаване на атакувания административен акт, като правилен и законосъобразен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна: С процесната Заповед за задържане на лице рег. № 445зз60/25.04.2025г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от М. Н. М. – ст.инспектор в РУ Аксаково при ОД МВР –Варна се нарежда задържането на лицето Ф. Т. И. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Аксаково при ОД МВР-Варна, издадена в 14 и 30ч. на 25.04.2025г. На задържания са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, същият е подписал и декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 ЗМВР. Установява се от събраните по делото доказателства, че на 25.04.2025г. жалбоподателя бил задържан на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. Предвид това обстоятелство жалбоподателя бил отведен и задържан в РУ Аксаково.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна всрока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото са приложени доказателства, че след задържането на Ф.И. с него са извършвани процесуално следственни действия и в последствие е бил освободен – в 16.35часа на 25.04.2025г., т.е. два часа след задържането му. Заповедта съдържа и предвидените задължителни реквизити: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, дата и час на задържането.

Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание чл. 72, ал.

1, т.1 от ЗМВР. В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност, при наличието на законовите предпоставки за това. Процесната заповед е издадена на основание чл. 72 и чл.73 от 2 от ЗМВР, във връзка с данни за извършване на престъпление от общ характер – причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди. Описанието на фактическото основание е достатъчно конкретно и ясно.

По конкретния случай е било образувано ДП №165/2025г. по описа на 3 РУ Варна, копие от материалите на което са приложени по настоящото 2 производство

Основно право и задължение на органите в структурата на Общинска полиция при ОД МВР Варна е извършване на действия за опазване на обществения ред. Правата и задълженията по чл. 64 ЗМВР и чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не е необходимо лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено престъпление, каквито данни са събрани от полицейските органи при задържането на лицето. Въпросите дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда н а чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая от приобщените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че са били налице данни за създаден конфликт в градския транспорт, между И. и кондукторката в автобуса – К. П., а също и че е имало причинени телесни увреждания по двамата. Служителите на РУ Аксаково при ОД МВР Варна преценили, че следва да се намесят, като задържат Ф.И. в поделение на МВР за срок до 24 часа, като му била съставена и процесната Заповед за задържане.

Жалбоподателят прави възражения и излага твърдения, че не той е провокирал конфликтната ситуация в автобуса и твърди, че той е станал жертва на насилие, а не е извършвал престъпление. След внимателно запознаване с приложените по делото доказателства съдът намира, че в конкретния случай е установено, че Ф.И. е бил в градския транспорт и е участвал в конфликт с кондуктор в автобуса, като на същия кондуктор е причинена телесна повреда. Правилно е било задържането и отвеждането му в поделение на най-близкото РУ на МВР – в случая РУ Аксаково при ОД МВР Варна. Тези данни според съда са напълно достатъчни, за да се направи предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в процесната заповед. Както бе изложено по-горе, нормата на чл. 72, ал. 1, т.1 от 3

ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило престъпление.

Въз основа на изложеното съдът обуславя крайния си извод, че задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено в закона основание. Съществувала е необходимост от задържането на жалбоподателя в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Следва да се отбележи и факта, че Ф.И. е престоял в поделението на МВР 2 часа и 5 минути, време през коет с него са били извършвани процесуално следствени действия – видно от материалите по приложеното ДП.

Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата от значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени доказателства и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда на АПК или специални закони (аргумент от чл. 39, ал. 2 от АПК). При горния анализ се налага извод за доказан фактически състав по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Ф. Т. И., против заповед за задържане на лице рег.

№ 445зз60/25.04.2025г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР от М. Н. М. – ст.инспектор в РУ Аксаково при ОД МВР –Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от днес.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4