Решение № 2746 от 29.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100503549 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал.2, т.6, предл. второ от ГПК.

Образувано е по жалба на Ч. С. Х. – длъжник по изп.д.№ 20197810400260 по описа на ЧСИ Г.Д., peг. №781 от КЧСИ, срещу Разпореждане от 15.02.2023г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 80686/2010г. на РС – Монтана въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и в полза на заявителя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, било образувано изпълнително дело за събиране на сумите по него, по което последното извършено изпълнително действие, прекъсващо давността е от 2016г. Ето защо и като последица от бездействието на взискателя изпълнителното дело било прекратено, поради настъпила перемпция с постановление на съдебния изпълнител от 10.04.2019г. Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист било образувано настоящото изпълнително производство с взискател „ЕОС М.“ ЕООД, летимирал се като носител на вземанията по изпълнителния лист в качеството си на цесионер. Оспорва цесията да му е била съобщена, поради което счита, че същата не е породила правно действие, нито такова действие може да се придаде на наложения в хода на това дело запор на банковите му сметки в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД от м.01.2023г. Пояснява, че с възражение от 14.02.2023г. по изпълнително дело № 20197810400260 на ЧСИ Г.Д. е поискал делото да бъде прекратено, поради настъпила перемпция, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по 1 изпълнителния лист, както и поради липса на активна материално-правна легитимация на взисателя по делото с довод, че при несъобщена по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД цесия същата не е породила правно действие, поради незавършен фактически състав.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, с което поддържа неоснователност на жалбата. Излага съображения, че от образуване на делото – 08.05.2019г., и до настоящия момент, е заявявал своевременно искания за предпримане на изпълнителни действия, които са били извършвани от съдебния изпълнител, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя две и повече години бездействие на взискателя. Поддържа, че длъжникът по изпълнителното дело е бил надлежно уведомен с поканата за доброволно изпълнение за извършената цесия. Твърди, че в хода на изпълнителното производство възражение за давност не може да се съобразява от съдебния изпълнител, а същата може да се заяви само в рамките на исково производство по предявен от длъжника отрицателен установителен иск, какъвто няма данни да е бил заявен.

В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на жалбата, като се поддържа, че не е налице бездействие на взискателя, продължило повече от две години, както и че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по материално-правното възражение за изтекла погасителна давност за вземането по изпълнителния лист, а е обвързан от изпълнителния титул.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 80686/2010г. на РС – Монтана, обективиращо вземане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу Ч. С. Х., произтичащо от договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 14.03.2008г., е било образувано изпълнително дело № 20107810400765 на ЧСИ Г.Д. с взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД и длъжник Ч. С. Х.. Не се спори и се удостоверява от съдебния изпълнител, че въз основа молба от 24.08.2012г. като взискател по делото е бил конституиран „ЕОС М.“ ЕООД, заявил права върху вземането като цесионер въз основа на договор за цесия от 25.04.2012г. С постановление от 10.04.2019г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – настъпила перемпция. Обстоятелството е отбелязано върху изпълнителния лист, оригиналът на който е бил върнат на взискателя.

С молба от 08.05.2019г. на „ЕОС М.“ ЕООД е било образувано изпълнително дело № 20197810400260 на ЧСИ Г.Д., каквато пречка законът не създава, тъй като перемирането на изпълнителното дело няма за последица отричане на вземането на кредитора. С молбата е поискал от съдебния изпълнител да покани длъжника доброволно да изпълни, да го уведоми за цесията, за което е приложил нарочно уведомление, ведно с договор за прехвърляне на вземанията от 25.04.2012г. и приложение към него, както и му е възложил да наложи запор на вземанията на длъжника и да извърши опис на движимите вещи на последния в дома му – изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013г.

2 на ОСГТК на ВКС. С молба от 17.06.2019г. взискателят отново е поискал налагането на запори, евентуално на възбрани, като е представил доказателства за внасяне на таксите за това.

С постановление от 19.06.2019г. съденият изпълнител се е произнесъл по направените искания и е разпоредил запор на вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, както и по банковите му сметки.

На 19.06.2019г. са изпратени до работодателя на длъжника ПДИ и запорно съобщение, в отговор на което е постъпила информация, че длъжникът е с прекратен трудов договор, считано от 20.06.2019г.

На 19.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в отговор на което е получена информация, че по банковите сметки на длъжника няма наличност.

На 23.02.2021г. е изпратена ПДИ, ИЛ и уведомление за цесия на известния адрес на длъжника в ж.к. Връбница – София, откъдето е предоставено сведение, че адресатът е бил наемател и вече не живее на този адрес.

С молба от 08.04.2021г. взискателят е направил искане съдебният изпълнител да извърши справка относно актуалния адрес на длъжника, справка за банковите му сметки, като по отношение на вземанията по тях да наложи запори. Дължимите за това изпълнително действие разноски са били внесени.

С молба от 03.11.2021г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискал налагане на запор и на вземанията на длъжника по банковата му сметка в „Т.-Д.З.Б.“ – клон София, като отново е внесъл дължимата за това такса.

На 19.01.2023г. до длъжника отново е била изпратена ПДИ, ИЛ и уведомление за цесия на посочения от ГРАО актуален адрес, като документите са били връчени на адресата на 31.01.2023г.- разписка, л.38, гръб, от изп.дело № 20197810400260.

На 14.02.2023г. е депозирано възражение от длъжника срещу извършените от ЧСИ действия по налагане на запори с твърдение, че делото е перемирано, както и че е изтекла общата погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Направено е искане за прекратяване на делото, което с обжалваното разпореждане е отказано от съдебния изпълнител.

При така установените факти и при съобразяване на закона, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано по чл.435, ал.2 от ГПК лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител – разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело – основание по чл.435, ал.2 т.6 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Погасителната давност за вземане по ИЛ се прекъсва с предприемането на изпълнително 3 действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД вр. т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е насочването на изпълнението чрез налагане на запор.

Именно извършването на такива действия е поискал взискателя с молбите си от 08.05.2019г., 17.06.2019г., 08.04.2021г. и 03.11.2021г., като е осигурил осъществяването им, внасяйки дължимите за това разноски, съответно налице са доказателства, че по исканията за запори са били предприемани своевременно действия от страна на съдебния изпълнител. Видно и от жалбата на Ч. С. Х. последното изпълнително действие е наложеният на 04.01.2023г. запор на вземанията по банковие му сметки в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, което смята за недопустимо и недействително, като извършено след настъпила перемпция.

Перемпцията е уредена като основание за прекратяване на изпълнителното производство в чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Предпоставка за настъпването й е пасивно поведение от страна на взискателя в продължение на две години от последното изпълнително действие, прекъсващо давността. В настоящия случай, взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е бил активна страна в изпълнителното производство и с молбите си е заявявал искания за предприемане на прекъсващи погасителната давност изпълнителни действия, като е обезпечавал изпълнението им с внесените такси. Считано от датата на входиране на която и да е от четирите молби не е изтекъл двугодишен срок, след който да е настъпила по право перемпция, поради което жалбата на длъжника срещу акта на съдебния изпълнител, с която отказва да уважи искането му, се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

Доколкото на изследване подлежат само фактите по процесното изп.дело, то осъществилите се по по-рано образуваното и прекратено изп.дело не са релевантни. Уместно е да се отбележи, че предмет на проверката по реда на чл.435 и сл. от ГПК е акт на съдебния изпълнител, по който се е произнесъл по въпрос от неговата компетентност, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл.435 ГПК. В този смисъл, искането на длъжника съдебният изпълнител да приеме, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, е такова, което не е от компетентността на съдебния изпълнител. В случай, че длъжникът се позовава на изтекла след издаване на изпълнителния лист давност, то същият има право, при предприети действия от кредитора да събере вземането си, да предяви отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за което да се развие исково производство. Отделно от това, твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за цесията, освен опровергано от приложените доказателства по изп.дело, са и ирелевантни, доколкото съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземанията между цедента и цесионера. Съобщаването цели да извести длъжника за новия кредитор и има значение само при преприето изпълнение от страна на длъжника към цедента, което следва да се зачете като правомерно, ако не е бил известен за цесията, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

По разноските:

4

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на взискателя, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ч. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „******* – длъжник по изп.д.№ 20197810400260 по описа на ЧСИ Г.Д., peг. № 781 от КЧСИ, срещу Разпореждане от 15.02.2023г. на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5