Определение № 830 от 07.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 433/2025
- Вид
- Определение № 830
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 07.07.2025
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 830 гр. Стара Загора, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500433 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „О.б.б.“, АД - гр.С., чрез юриск. Е. Ж. против разпореждане № 809 от 22.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 412/2025г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу длъжниците Д. В. Г. и К.Д.А. за 790.98 лева - обезщетение за забава върху просрочени плащания и 389.74 лева – обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното разпореждане, поради което го обжалва в срока като неправилно. Излага съображения, че ако съдът им бил дал възможност щели да уточнят, че по отношение на обезщетението за забава върху просрочената главница се начислявала законна лихва и по този начин била формирана претендираната сума. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички дължими суми.
Претендира за разноски по частната жалба за държавна такса.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.
Частно гражданско дело № 412/2025г. на ЧРС е о бразувано по заявление на „О.б.б.“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу Д. В. Г. и К.Д.А.. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 294 на 23.04.2025г. в останалата претендирана със заявлението част. Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на 1 документ – извлечение от счетоводните книги на банката, като в т.9 на заявлението претендира 790.98 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания от 25.02.2022г. до 09.02.2025г. вкл. и 389.74 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница от 10.02.2025г. до 14.04.2025г., в която част е постановено обжалваното определение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението на ОББ- АД -гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжниците Д. В. Г. и К.Д.А. за сумите 790.98 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания от 25.02.2022г. до 09.02.2025г. вкл. и 389.74 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница от 10.02.2025г. до 14.04.2025г. За да постанови това разпореждане, съдът е приел, че уговорената в чл. 6, т.2, и чл.
3 от Тарифата неустойка противоречи на императивните правила на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал.1 ЗПК е нищожна.
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочен претендирания размер на обезщетение за забава върху просрочените плащания от 25.02.2022г. до 09.02.2025г. вкл. в размер на 790.98 лв. и обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница от 10.02.2025г. до 14.04.2025г. в размер 389.74 лв.
Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.
Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение, тъй като това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване. Обезщетението за забава (обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение.
2
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в т. 2 от същото е посочен претендирания размер на обезщетението за забава върху просрочена главница за периода до датата на настъпване на изискуемостта, а в т. 3 след този период, до датата на подаване на заявлението в съда. Съгласно чл. 6.2 от Договора за кредит за текущо потребление от 15.05.2019г., при забава в плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл. 15.5 от Договора за кредит за олихвяване на непогасения остатък от главницата от датата на предсрочна изискуемост на кредита, също се предвижда определяне по правилата на чл.
6.2 от Договора. Договореният лихвен процент, с който се олихвява кредита е 5.5 %, съгласно чл. 6.1.1 от Договора за потребителски кредит от 15.05.2019 г.
Очевидно е, че сборът на общия процент на обезщетението за забава и в двете хипотези е по-висок от законната лихва, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя, кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Общият размер на обезщетението за забава при всички случаи е в по – голям размер от законната лихва, тъй като неговия размер включва договорната лихва плюс надбавка от 10 процентни пункта.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва – 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл. 417 ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. От съдържанието на приложеното извлечение от сметки, не става ясно как е изчислен размера на претендираната лихва за забава за претендирания период, а в приложения договор за потребителски кредит е посочен механизъм на изчисляване на наказателната лихва и тя е по – висока от законно определената. По тези съображения, въззивния съд намира, че тези две претенции на заявителя са неоснователни, като противоречащи от закона и не следва да се уважават, както правилно е приел, районният съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 809 от 22.04.2025г., постановено по 3 ч.гр.д.№ 412/2025г. по описа на Чирпанския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4