Решение № 3598 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3598 гр. С., 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215200 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

В. В. У. ЕГН ********** от град С., ж.к.”Л.В.З.”№ ..., обжалва наказателно постановление № 21-4332-019081 от 20.09.2021г., издадено от Д.Д.Д.-Началник сектор към СДВР, Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което е наложена: глоба от 200 лева - за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител изразява становище, че поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

На 02.04.2021г., около 13:00 часа, жалбоподателката У. управлявала лек автомобил”О.К.”, с рег.№ ... и в град С., на улица”Т.К.”, пред блок 21, на пешеходна пътека, реализирала ПТП с преминаващата пешеходка Д. А. Н. и нейното куче, тъй като не пропуснала преминаващите пешеходци. Кучето Трико, с водач Д. А. Н., било с три крака и се движело по-трудно, поради което нямало и повод, като непосредствено преди инцидента се намирало малко пред стопанката си, която му била дала команда за пресичане.Зад Д. Н., която вече била стъпила на пешеходната пътека, в готовност също да преминат през нея, се намирали майки с бебешки колички и други пешеходци, сред които и Б.В.Т..Колата се движела с около 30 км./ч.и свидетелите на случилото се, възприели как помела животното и го влачила 10-15 метра.В лек автомобил”О.К.”, с рег.№ ..., освен жалбоподателката – водач - В. В. У., се намирала и сестра й – свидетелката М. У..Двете спрели, слезли от колата и предложили на Д. Н. да поемат разноските по лечение на кучето, след ветеринарен преглед, оставили телефонен номер за контакт и потеглили.Случилото се било видяно от готвещия се също да пресече – Б.В.Т., а след настъпване на удара и от свидетелката М. Н./майка на Д. Н., от които полицейските служители снели сведения.М. Н. подала сигнал на телефон 112 и местопроизшествието било посетено от служители на 05 РУ СДВР, но към момента на пристигането им водача на процесния автомобил – жалбоподателката У. вече не била там, а когато собствениците на кучето я помолили, обаждайки се по телефона да поеме разноските за извършения му медицински преглед и медикаменти в размер на около 185 лева, У. категорично отказала.Видно от заключението по изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза, като се сравни отстоянието на лек автомобил”О.К.”от мястото на удара 25,00 м., с дължината на опасната му зона за спиране 15,34 м., се установява, че водачката е имала възможност да спре, преди мястото на удара, но кучето е скрито от паркираните автомобили и не се вижда, поради което не го е възприела, но в о.с.з.вещото лице заявява, че водачът на автомобила е могъл да възприеме водачът на кучето.По безспорен начин се установява, че въпреки, че паркираните коли попречили да се види кучето, тъй като то е по – ниско, шофьорът на автомобила т.е.В. У. е имала видимост към водача на кучето- Д. Н. (вече стъпила на пътеката), но нито намалила скоростта, нито спряла.Относно случая е постановено постановление за отказ да се образува досъдебно 2 производство от СРП и препис от същото е изпратено на ОПП-СДВР, с оглед ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача - В. В.

У..За извършеното нарушение е съставено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

В случая е налице административно нарушение.Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че поведението на жалбоподателката, като водач на моторно превозно средство е било неправилно.От описаното в сведението от Б.В.Т./очевидец/, съдържащо се в административнонаказателната преписка, е видно, че кучето се е движело около метър пред стопанката си – на пешеходната пътека, като след нея се намирали майки с бебешки колички и самият Томов, който възприел удара с кучето като „помитане” и сочи, че „собственичката на кучето щеше да бъде другата жертва, ако кучето беше с повод”, както и”не зная какво щеше да стане, ако кучето не беше поело удара на въпросния автомобил, вместо нас”.Дори да не е възприела кучето, което е по-ниско и за което са попречили паркираните коли, неговата водачка е била с достатъчна височина, облечена в ярко оцветени дрехи, за да бъде възприета от жалбоподателката,.Въпреки това У. не намалила скоростта, не спряла автомобила и по този начин неправилното й поведение довело до настъпване на ПТП.Безспорно Д. А. Н. е предприела пресичане на платното за движение, без да постави повод на кучето си, поради неговата осакатеност, но това пресичане е предприето, на място, обозначено за преминаване на пешеходци и дори да са налице данни, че нейното поведение е в пряка връзка с 3 настъпването на крайния неблагоприятен резултат, не е единственото, което да изпълва съдържанието на причинно-следствената връзка. В съдържанието на същата безспорно се включва и неправилното поведение на водача на автомобила – жалбоподателката В. В. У., която е санкционирана от АНО именно по тази причина и тъй като опасността е следвало да бъде предотвратена по предвидените в ЗДвП начини, а именно – намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство, което У. не е сторила.

Нарушението е доказано от представените по делото писмени и гласни доказателства/показанията на свидетелите Д. А. Н. и М. Н. /.Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката М. У. (сестра на жалбоподателката), в частта, в която твърди, че кучето се появило внезапно на пешеходната пътека, че В. У. намалила скоростта, както и, че шофьорът и пасажерката не възприели хора и животни, които са били в позиция да тръгнат и да пресичат, тъй като тези показания са противоречиви(същевременно свидетелката твърди:”Автомобилът не си спомням с каква скорост се е движел”), не съответстват на останалия доказателствен материал по делото, който има количествен превес, необективни са и са подчинени единствено на изграждане на защитна версия за жалбоподателката, поради близката родствена връзка.

АНО правилно е квалифицирал извършеното от обективна и от субективна страна нарушение, за което е наложил наказание. На жалбоподателката е било наложено наказание в законоустановения фиксиран размер, съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

Ето защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда, безспорно се установява вмененото на жалбоподателката нарушение и НП следва да бъде потвърдено.

По делото не са претендирани разноски от АНО и такива съответно не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-019081 от

20.09.2021г., издадено от

Д.Д.Д.-Началник сектор към СДВР,

Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което на В. В. У. ЕГН ********** от град С., ж.к.”Л.В.З.”№ ... е наложена: глоба от 200 /двеста/ лева - за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5