Решение № 968 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520100156 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. П. А., ЕГН **********, с адрес: ************* чрез адв. Л. К. Б., против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов.

Предявен е главен установителен иск за прогласяване недействителността, съответно нищожността, на договор за потребителски кредит № 564759/25.02.2023 г., сключен между страните, поради противоречие със закона и добрите нрави, включително поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит. При условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че на 25.02.2023 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 564759, по силата на който му е предоставена сумата от 1 700 лв. Договорът предвиждал фиксиран годишен лихвен процент от 39,96 % и годишен процент на разходите от 48,396 %. Съгласно погасителния план ищецът следвало да заплати общо 4 471 лв., включващи главница, възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Поддържа се, че уговореният годишен лихвен процент е прекомерен, надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора и противоречи на добрите нрави. Навеждат се и доводи, че посоченият в договора ГПР 1 не отразява реалното оскъпяване на кредита, тъй като в него не е включена неустойката по чл. 8 от договора. Според ищеца тази неустойка не изпълнява обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а представлява прикрит разход по кредита, чрез който се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това се иска договорът да бъде прогласен за недействителен, а при условията на евентуалност – нищожна да бъде прогласена клаузата за неустойка.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не спори за сключването на договор за паричен заем № 564759/25.02.2023 г., нито за предоставянето на сумата от 1 700 лв. Твърди, че договорът е изготвен в писмена форма, на български език, с ясен и разбираем текст, подписан е от страните, а на ищеца са предоставени договорът, общите условия, стандартният европейски формуляр и погасителният план. Поддържа, че ГПР е правилно изчислен съобразно ЗПК и че неустойката по чл. 8 не следва да се включва в него, тъй като представлява последица от неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Според ответника клаузата е индивидуално договорена, поставена е под отлагателно условие и не противоречи на закона или добрите нрави. Ответникът оспорва и искането за освобождаване на ищеца от държавни такси и разноски, както и претенцията за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представения договор за потребителски кредит № 564759/25.02.2023 г. се установява, че ответното дружество е предоставило на ищеца паричен кредит в размер на 1 700 лв. Срокът на договора е 17 месеца. Уговорен е месечен лихвен процент от 3,330 %, съответстващ на годишен лихвен процент от 39,96 %. В договора е посочен ГПР от 48,396 %.

Съгласно чл. 6 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок да обезпечи кредита чрез гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия, както и с още едно от изброените обезпечения – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение в посочения срок заемателят дължи неустойка в размер на 2 217,21 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено с годни доказателства, се установява, че при главница 1 700 лв. и договорна лихва 39,96 %, без включване на неустойката, ГПР по договора е в размер на 48,1552 %, близък до посочения в договора размер от 48,396 %. Вещото лице обаче е установило, че ако в изчислението се включи уговорената по чл. 8 неустойка от 2 217,21 лв., разсрочена в погасителния 2 план, реалният ГПР възлиза на 368,5650 %. Експертизата е установила още, че към момента на сключване на договора основният лихвен процент на БНБ за първото полугодие на 2023 г. е 1,42 %, а законната лихва е 11,42 %. Петкратният размер на законната лихва е 57,10 %. При включване на неустойката реалният ГПР надвишава този размер многократно.

От заключението се установява също, че ищецът е заплатил по договора общо 896 лв., разпределени от кредитора както следва: 235,55 лв. главница, 210,93 лв. договорна лихва, 434,57 лв. неустойка по чл. 8 и 14,95 лв. наказателна лихва.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Договорът между страните има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Ищецът е потребител, а ответникът е кредитор, предоставящ кредити в рамките на търговската си дейност. Поради това върху правоотношението се прилагат императивните правила на ЗПК и защитните механизми на потребителското право.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Разпоредбата има за цел потребителят да бъде поставен в състояние да прецени действителната икономическа тежест на кредита и да сравни предлагания финансов продукт с други възможности на пазара.

В настоящия случай формално в договора е посочен ГПР от 48,396 %. Този процент обаче не отразява реалното оскъпяване на кредита, тъй като не включва неустойката по чл. 8 от договора, макар същата да е предварително уговорена в конкретен размер, включена е в погасителния план и е разсрочена за плащане заедно с месечните погасителни вноски. Така тя не остава външна и случайна последица от неизпълнение, а е инкорпорирана в икономическата структура на договора още към момента на сключването му.

Неоснователно е възражението на ответника, че неустойката не следва да бъде включвана при преценката за действителното оскъпяване на кредита, тъй като се дължала само при неизпълнение. Съдът съобразява, че задължението за предоставяне на обезпечение е поставено в изключително кратък тридневен срок след сключването на договора, при това чрез тежки и практически трудно изпълними изисквания за потребителски заем в размер на 1 700 лв. Неустойката е в размер 2 217,21 лв., тоест надхвърля размера на предоставената главница. Тя е разпределена в погасителния план и е начислявана заедно с вноските, поради което фактически действа като допълнителна цена на кредита.

3

При тези данни клаузата по чл. 8 не изпълнява присъщите функции на неустойката по чл. 92 ЗЗД. Тя не обезпечава реално изпълнението на главното задължение за връщане на кредита, нито е съразмерна на евентуални вреди от непредоставяне на обезпечение. Ответникът не установи какви конкретни вреди би претърпял от непредоставянето на обезпечение, още по-малко вреди, съпоставими с размер над самата главница. Уговорката води до значително увеличаване на дълга на потребителя и до икономическо облагодетелстване на кредитора извън посочените като лихва и ГПР параметри.

Съдът намира, че чрез тази клауза се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако неустойката се включи в реалното оскъпяване на кредита, ГПР достига 368,5650 %, което надвишава повече от шест пъти допустимия петкратен размер на законната лихва към момента на сключване на договора. Това несъответствие не е техническо или незначително. То е съществено, защото лишава потребителя от ясна и вярна информация относно действителната цена на кредита.

Същевременно уговореният годишен лихвен процент от 39,96 % надвишава трикратния размер на законната лихва към релевантния момент, който според експертизата е 34,26 %. Само по себе си това обстоятелство е индиция за значително нарушаване на еквивалентността на престациите, особено в съчетание с допълнителната неустойка от 2 217,21 лв. Съдът не възприема възражението на ответника, че следва да се съобразява единствено обстоятелството, че ГПР формално не надвишава петкратния размер на законната лихва. Защитата на потребителя би била изпразнена от съдържание, ако кредиторът може да изведе значителна част от цената на кредита извън ГПР чрез предварително разсрочена „неустойка“, включена в погасителния план.

Не се доказва и твърдението на ответника, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена. Обстоятелството, че потребителят е подписал договора, не е достатъчно, за да се приеме индивидуално договаряне. Не се установява ищецът реално да е имал възможност да влияе върху съдържанието на тази клауза, върху размера на неустойката или върху начина на нейното начисляване. Напротив, съдържанието й е част от предварително изготвен договорен модел, използван от кредитора.

С оглед изложеното съдът приема, че договорът не съдържа вярно и ясно посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва, неустойка или други разходи, съгласно чл.

23 ЗПК.

Поради основателност на главния иск, съдът не дължи отделно произнасяне по 4 евентуалния иск за прогласяване нищожността само на клаузата на чл. 8 от договора.

Евентуалният иск е предявен за разглеждане само при отхвърляне на главния, а това процесуално условие не е настъпило.

По разноските:

Ищецът е поискал присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С оглед уважаването на главния иск ответникът следва да понесе разноските по делото.

Цената на иска е 4 471 лв., което при фиксиран курс 1,95583 лв. за 1 евро се равнява на 2 285,99 евро. Дължимата държавна такса е 4 % върху цената на иска, а именно 178,84 лв., или 91,44 евро. Тъй като ищецът е бил освободен от предварително внасяне на държавни такси и разноски, тази сума следва да се възложи в тежест на ответника по сметка на Районен съд – Русе.

От бюджета на съда е изплатено възнаграждение за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 300 лв., равняващи се на 153,39 евро, което също следва да се възложи върху ответника.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. При материален интерес 4 471 лв. минималното възнаграждение се изчислява като 400 лв. + 10 % върху горницата над 1 000 лв., а именно: 400 лв. + 347,10 лв. = 747,10 лв., което при фиксирания курс се равнява на 381,99 евро. По делото няма данни за регистрация на адвоката по ЗДДС, поради което съдът присъжда сумата без начисляване на ДДС.

Общият размер на сумите, които ответникът следва да заплати по сметка на съда, е 244,83 евро, от които 91,44 евро държавна такса и 153,39 евро разноски за вещо лице. Отделно ответникът следва да заплати на адв. Л. К. Б. сумата 381,99 евро адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит договор за потребителски кредит № 564759/25.02.2023 г., сключен между Е. П. А., ЕГН **********, с адрес: *********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов.